През последните години политиките на Европейския съюз по отношение на правата на децата все повече се насочват към разширяване на активното участие на подрастващите в различни обществени процеси. В този смисъл, насърчаването на участието на децата в процеса на вземане на решения в образователен, правен, политически и обществен контекст е важна част от тези политики. В същото време в България, в рамките на процесите на разширяване на демократичността и активното социално включване, се затвърдява неоспоримостта на детското участие във всички области на живота. Насърчаването му дава възможност на децата да изразяват своето мнение и пълноценно да участват в процесите на вземане на решения при разработването на политики за тяхното бъдеще. Така постепенно се изгражда български модел на детското участие във вземането на решения.Насърчаването на детското участие във вземането на решения в образователен, правен, политически и обществен контекст е важна част от политиките на Европейския съюз по отношение на правата на децата. В статията е разгледана същността на понятието „детско участие”. Участието на децата във вземането на решения е представено през призмата на Конвенцията за закрила на детето и чрез напредъка по темата на европейските институции, от една страна, и националните ангажименти и политики за разширяване на участието на подрастващите в различните обществени процеси, от друга. Дадени са позитивни примери за детското участие в България и са описани добри практики. Очертани са възможности за гарантиране на правото на участие на децата и области за ангажиране на допълнителни усилия и ресурси.
Понятието детско участие описва включването на децата в процеса на вземане на решенията, които засягат живота им. То обсяга насърчаването и даването на възможност на младите хора да изразяват възгледите си и да споделят мненията си по ключови въпроси. „Правото на участие“ дава възможност на децата да бъдат активни участници в процеси на вземане на решения, които ги засягат пряко, от избора на образование до правото на гласуване (Европейска комисия, 2011). Детското участие предполага насърчаването на децата и младите хора да мислят за себе си, да изразяват възгледите си и да взаимодействат. Освен това детското участие може да се отнася както до публични, така и до лични решения; то може да бъде формално или неформално, с по-голям или по-малък обхват, еднократно или системно. Решенията на децата могат да имат пряко въздействие върху планирането и развитието на дадена услуга, както и върху разработването на определена политика.
Формите на детско участие са разнообразни и различно приложени във всяка общност, регион и държава. Разглеждат се три модела за участие. Моделите се различават по степента на ангажираност на децата в самия процес на взимане на решения.
- Консултативен процес (консултативно участие), при който възрастните получават информация от децата по конкретен въпрос или тема.
- Колаборативно/съвместно участие – този процес изисква активното включване на самите деца в планирането, изпълнението, проследяването и оценяването на конкретна дейност или инициатива на организацията.
- Участие, инициирано от деца – при това ниво на участие се наблюдава овластяване на децата да поемат инициативата за планирането и изпълнението на конкретни дейности (Lansdown, 2011).
Правото на детето на участие е предвидено в чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от Конвенцията за правата на детето* (ООН, 1989). С тях се определя, че детето е субект на права и има право да участва активно в упражняването им. Участието се приема не само като право само по себе си, но и като предпоставка за реализиране на всички други права. Конвенцията за правата на детето катализира мощно ангажираността на държавните органи в стимулирането на форми, които да насърчават детското участие, по целия свят. Отзвукът от усилията на ООН е „инкорпорирането на правата на детето в законодателството на демократичните държави, съчетано с надлежни механизми за тяхната закрила“ (Янкулова, 2015). Днес, четвърт век след приемането на Конвенцията, предизвикателството е те да получат признание и на най-високо, конституционно ниво. Повечето съвременни конституции „се правят“, че не забелязват детето като носител на права, а го споменават предимно като обект на грижа и закрила. В Конвенцията обаче се подчертава специално участието на детето във вземането на решения, които го засягат (чл. 12–15).
„Член 12.1. Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето…” Член 12 предвижда, че на детето се предоставя правото да бъде изслушвано по всички въпроси, които го засягат, включително при всички съдебни или административни производства, и неговото мнение да бъде взето предвид с дължимата тежест.
„Член 13.1. Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето…” Членове от 13 до 15 се отнасят до правата на детето, свързани със свободата на изразяване на мнение, свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на сдружаване.
* Конвенцията е най-мощно подкрепеният международен акт, с най-много ратификации и безспорен лидер в международното съглашение. Единствено САЩ и Сомалия все още не са ратифицирали Конвенцията, но дори и на техните територии детското участие бележи напредък и в него се инвестира.