Статията представя един интерактивен метод на обучение – методът на работните станции. Неговите теоретични основания и практическо приложение се коренят още в моделите на реформаторската педагогика. Днес можем да го причислим към методите за активно учене и да го свържем с конструктивистката теория. Разгледани са основните цели и характеристики на метода „работни станции” и предлагаме примери за задания, които са приложени в обобщителен урок в 7. клас.
Теоретични основания
Предвид новите условия и повишените изисквания на обществото все по-често се налага да се търсят и прилагат в практиката иновативни форми и методи на преподаване, чрез които да се привличат учениците като активни участници в образователния процес. По този начин се цели създаването на мотивация за учене, формират се социални умения и потребност за самостоятелно търсене на нови знания.
Една добра възможност за разнообразяване на учебната работа предлага конструктивизмът. Възловите постановки в това учение се основават на разбирането, че в процеса на учене новите знания се базират на предишния опит на ученика и че знанията се усвояват активно от учещия, а не се възприемат пасивно отвън. Идеята е в клас да се изгради една нова учебна среда, при която учениците да трупат знания, да търсят решения и да формират социални умения в обстановка, която е максимално близка до реалните житейски ситуации. В тази връзка методът на работните станции дава добра и достъпна алтернатива.
Произходът на този метод се корени още в идеите на педагозите реформатори – работните ателиета на С. Френе и „Планът Далтон” на Е. Паркхърст. И докато при Френе този начин на работа не е организиран като обучение, при Паркхърст има и учебен план. В „Планът Далтон” се предвиждат стаи с готови материали за самостоятелна работа и самопроверка на учениците. Същевременно те са разполагали и с възможност за ползване на допълнителна информация при нужда. Окончателен импулс за оформянето на този метод дават Морган и Адамсън със създаването на известната схема на кръговата тренировка през 1952 г., а основните идеи от методиката по-късно са адаптирани за нуждите на образованието.
Методът на работните станции спада към групата на отворените методи на преподаване и популярността им на запад до голяма степен се дължи на възможността за индивидуализиране и диференциране на обучението. На всяка една от станциите има разнообразни задания с различна степен на сложност. Задачите трябва да са разнообразни по вид и форма, да се използват различните сетива. Упражненията обикновено са обединени от дадена тема, като се акцентира на ученето чрез действие. Учениците минават през станциите и работят по съответните задачи. При затруднение от страна на ученика може да се ползват „подсказки”, т.е. алгоритъм, за да се подпомогне достигането до верния отговор. Преминаването през станциите се отбелязва от конкретния ученик на специален лист-фиш за напредъка. За работа на всяко работно място има зададено време. На станциите може да се работи самостоятелно, в партньорство (по двойки) или по групи. За по-бързо успяващите ученици са предвидени допълнителни, съпътстващи задания.
В обучението чрез този метод учениците са активната страна. Учителят е партньор, консултант и съветник. Той е свободен да служи на учениците – индивидуално или по групи, и да отговаря на въпроси, свързани с разрешаването на конкретен проблем.
Методът е особено подходящ за задълбочаване на знанията, за формиране на умения за контрол и самоконтрол, а при партньорските и груповите задачи – за стимулиране на способността за социална комуникация, както и за интердисциплинарна работа.
Чрез работата по този метод се повлияват положително мотивацията на учениците и адаптацията към индивидуалните различия в рамките на групата. Освен това по-малко активните ученици се подтикват към активност в учебната работа. Поднесено по този начин, дори и абстрактно учебно съдържание, каквото е химията, се възприема по-бързо, защото е под формата на нестандартен процес, при който ученикът не е само пасивен слушател.
При работа по метода на работните станции е възможно да се получат големи разлики в темповете на изпълнение на заданията и това да демотивира по-бавните ученици. От друга страна, това може да подейства и стимулиращо. Тук е мястото да се насочат учениците към различните форми на сътрудничество.
По-голяма част от учениците страдат от прекалената статичност на традиционното образование. Чрез този метод се предоставя възможност за разнообразяване на задачи и дейности, което от своя страна подобрява концентрацията. Така ученикът има по-голяма възможност за контрол и самопроверка, което значително облекчава този аспект от работата на учителя и съдейства за формиране на обективна и развиваща самооценка у учениците.
Основната критика на метода е в това, че учителят не може да държи под око всички ученици едновременно. Възможно е и някои просто да копират един от друг, без да са разбрали и затвърдили в достатъчна степен новия материал. Поради тази причина е добре при завършването на даден кръг да се направи повторение, за да се разбере дали всички са напреднали, и чак тогава да се премине към следващ цикъл на работа по станции.
Цели на обучението по този метод
- Насърчаване на самостоятелната работа и обучение.
- Работа в екип.
- Учене чрез комуникация.
- Индивидуална подкрепа при различните нива на трудност.
- Насърчаване на слабите ученици чрез индивидуална помощ.
- Насърчаване на талантливите с креативни избирателни секции.
- Различни методи на преподаване.
- По-голяма мотивация.
Практически съвети
- Учебните материали да са с високо качество и да служат като стандарт за учениците.
- Оптимален брой на учениците в група – 3-ма.
- Започва се с по-малко на брой станции и постепенно се увеличават.
- Правила за работа на станциите.
- Извършване на текущ контрол при преминаването през станциите.
- Оценка на свършената работа.
Посланието на метода
Това е метод за формиране на компетентности. Чрез него се доразвиват основни знания и се добива опит чрез действие.
Очаква се постигането на следното:
- Справяне с поставените задания и спазване на реда на работа.
- Спазване на регламентираното време.
- Интерес към предмета на работа.
- Добро и подробно оформяне на решенията.
- Споделяне на наученото.
- Умения за презентиране.
- Умение за сътрудничество.
- Формиране на умение за вземане на решения.
- Съобразяване с различни мнения.
- Планиране и извършване на съвместни действия.