В 9. и 10. клас на средната образователна степен литературното образование поставя акцент върху проследяването на основните етапи в развитието на човешката култура (преди всичко на европейската), като развитието на българската литература се вмества в общия европейски културен контекст. Така учениците осъзнават органичността на нашето литературно развитие и принадлежността му към един общ културен ареал и се преодолява изкуственото разграничение на българска и чужда литература. Основният принцип за разпределение на учебното съдържание е историзиране на проблематиката в съответствие с влиянията, които развитието на обществения и културния процес оказва върху спецификата на хуманитарните проблеми, върху строежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления (9.–12. клас). Обучението по възрожденска литература в 10. клас е насочено към постигане на високо ниво на знанията и уменията, база, върху която да се надграждат обучението по българска литература след Освобождението и подготовката на учениците за ДЗИ.В статията са представени методи и техники при преподаването на творчеството на Петко Р. Славейков, приложими в часовете по български език и литература в 10. клас. Иновацията предлага различен подход, базиран на активното участие на учениците в урока чрез търсене, избиране и преобразуване на информация посредством творческото й прилагане, което води до конструиране на собствено и на чуждо познание. В обучението по БЕЛ се дава възможност на учениците да повишат мотивацията си за овладяване на нови знания, умения и компетентности чрез придобиване на хуманитарен и естетически опит, който влияе върху изграждането на ценностната им система.
Важна личност в обществения, културния и литературния живот през Възраждането е Петко Р. Славейков. При преподаването на неговото творчество основна цел е учениците да развият социокултурни и литературни компетентности чрез запознаване с културния принос на автора, общуване с художествената творба и създаване на изказвания и писмени текстове, да бъдат възпитани в дух на патриотизъм чрез придобиване на хуманитарен и естетически опит, влияещ непосредствено за изграждане на ценностната им система.
Трябва да се формират определени социокултурни компетентности, което означава, че учениците познават особеностите на българската литература през Възраждането и оценяват значението на П. Р. Славейков в нея.
Във връзка с формирането на литературни компетентности учениците трябва да познават поетическия текст и да вникват в неговата специфика, да откриват и анализират темите и идеите му, да обясняват структурно-композиционните особености, като отчитат връзката между поема, балада и народно предание. Необходимо е да се овладеят понятията, характеризиращи паратекста, и да се актуализират познанията за жанровата система на литературата. Част от литературните компетентности е умението на учениците да характеризират художествен образ на герой, като го поставят в зависимост с другите персонажи в творбата, да преценяват художественото изграждане на този герой и специфичния творчески подход на автора към него. Учениците трябва да откриват и анализират поетическата и аргументативната сила на авторовия език, да познават и да коментират стилистичната функция на използваните тропи и фигури. Да прилагат тези познания при съпоставянето на два различни в жанрово отношение възрожденски текста – „Изворът на белоногата” и „История славянобългарска”, за да видят общата им насоченост към историческите актуални теми, но постигната чрез различни речеви стратегии.
Учениците трябва да формулират основния конфликт в поемата, да определят ключовите антитези, чрез които са заявени позициите на главните герои. Да съумеят да дефинират посланията на творбата, основани на копнежа на „естествения” човек по свобода, на връзката му с природата и с всички ценности, които изграждат собствения му космос.
Продължава работата върху умението на учениците да се изразяват писмено и устно, като формулират правилно своя теза и се опитат да я аргументират убедително, подбирайки най-подходящите доводи. Необходимо е да могат много по-успешно да създават свои писмени текстове – интерпретативни съчинения и есета, да владеят композиционната им схема, да си служат убедително с подходящи аргументи, да използват стилово уместни изрази, чрез които точно и граматически правилно да представят позицията си.
При анализа на произведението трябва не само да се достигне до възгледите, които защитава героинята, но и до посланията, които са отправени към възприемателя. Откроявайки тези послания, учениците могат да достигнат до извода, че въпреки дистанцията във времето поемата на Славейков звучи съвременно и утвърждава ценности, които имат значение и днес.
Използването на интерактивни методи има редица предимства, за които е писано много. Интерес представлява комбинирането им при изучаване на поемата „Изворът на белоногата”. Интерактивното обучение е базирано на партньорство, на учениците са поставени задачи, които произтичат от техните интереси и личностна нагласа. В изпълнението им могат да се използват най-разнообразни информационни източници.
Разбира се, използват се и традиционни методи, но стремежът е да присъстват ограничено и по-скоро да се даде възможност на учениците те да са „творците” на урока, те да задават въпроси, да търсят идеи и да ги поставят на обмисляне, те да изказват и аргументират позиции. На базата на своя опит да изграждат собствено разбиране за света, в който живеят, като избират и преобразуват информация, строят хипотези и вземат решения, основавайки се на когнитивни структури, които осигуряват значение и организация на опита. Целта на обучението е не просто да се предаде информация, а и учениците да бъдат не пасивни получатели на информация, а активни конструктори на своето собствено и на чуждото знание.
1 2