В обществото на знанието и информацията образованието е приоритет и основен път за социализация и пълноценна реализация на личността. Новите реалности на 21. век изправят младия човек пред проблеми и предизвикателства, очакващи адекватни решения. Ученици и учители са поставени в нова училищна среда. Нови са изискванията и обществените очаквания към тях, произтичащи и от европейските тенденции за повишаване на качеството на образование. А това от своя страна изисква смяна на парадигмата на обучение – единство от учене и преподаване.В статията се разглежда обучението по български език и литература в 11. клас с акцент върху изучаването на лирически текстове от програмата за задължителна подготовка. Представена е разработена и апробирана в педагогическата практика на автора иновативна технология за усвояване на лирически текст от единайсетокласниците, базирана върху нов алгоритъм за анализ на произведението. Описани са стъпките за прилагане на алгоритъма. Идеята на предложената технология е да се преодолеят пасивността и демотивацията на учениците, традиционните стереотипи на работа с цел постигане на трайни знания и развиване на продуктивни умения у учещите, необходими за успешното полагане на ДЗИ и като цяло – за социализацията на личността.
Информационните технологии създават нови условия и предоставят много възможности за развитието на интелектуалните познания, но до известна степен водят и до изолация на личността от реалния свят. В този смисъл обучението по български език и литература придобива особена значимост, тъй като това е една от малкото дисциплини за изграждане на емоционално възприятие, на съпричастност и етичност, на ценностна система, съобразно със събрания в литературните текстове човешки опит, на способности за свобода и избор в един различен свят.
Съобразно с целите на съвременното обучение по български език и литература – да развива комуникативната компетентност и ценностната ориентация на учениците, интегритетът на двете части на предмета е наложителен и се обуславя от свързващото ги основно понятие – езика, и от функционирането на езика в общуването: като система, структура и средство за общуване; като градиво на художествената литература.
Обучението по литература е вид творчески процес, тъй като анализът на художествена творба е разсъдъчен процес. При него учениците изразяват мнение, позиция, тълкуване. Съчетаването на традиционни с иновативни форми на обучение провокира интереса на учещите и ги мотивира към активност в образователно-възпитателния процес.
Интерпретацията на художествен текст е едновременно съчетаване между изследователска технология и образователен модел. За да бъде успешна тя, ученикът преминава през няколко етапа в своята работа. Най-напред се преосмисля прочитът на художествения текст като комуникативен акт. След това се усвоява определен модел за анализ, създава се интерпретационен текст. Въображението на учениците постепенно става творчески активно и емоционално.
В лирическата творба всеки стих е относително завършен по тема. Той е в непосредствена зависимост от средствата за езиковото изграждане и принципите на художественото изображение. Сред тях от особена важност са подборът на метричните размери, постигането на благозвучие, римата, ритъмът и пр. (Кръстев, 2000).
Анализът тръгва от сегментирането на текста на отрязъци и на лирическата творба на смислови подцялости. Методика на сегментирането поне засега няма и анализаторът е оставен на собствените си разбирания, съчетавани успешно или не с индивидуалността на творбата (Георгиев, 1994).
Много важно е в цялостния сложен процес на обучение по литература единайсетокласниците да усвоят базисни знания, които да използват при решаването на тестове и създаването на аргументативни текстове – литературноинтерпретативно съчинение или есе. Да развият умения за анализ на лирически текст, като използват различни видове модели и интерпретация. Също така да използват специфичен понятиен апарат от литературна терминология при представяне на знанията. И не на последно място, важен елемент е и как лирическите художествени текстове въздействат върху учениците като особен вид естетически опит, подлагащ на проверка хуманистичната култура на личността.
Съдържанието на анализа, неговият обхват и целите му се определят в непосредствена зависимост от спецификата на художествената творба. Иманентната същност на творбата е базата, върху която се изгражда литературният анализ в основния и в горния курс на обучение. Специфичните особености на творбата се съдържат преди всичко в жанровата й определеност. В нея е отразено и цялото многообразие на художественото творчество.