Художественият свят на Пейо Яворов е изпълнен с драматизъм и трагизъм, които се проявяват и в любовната му лирика. Както самият той твърди: „Силният като вино живот само ражда опияняваща като вино поезия”. И наистина превръща живота си в поезия и поезията си – в живот. За да бъде разбрано по-добре творчеството му, което е в голяма степен автобиографично, то трябва да се свърже със социокултурния контекст на времето, в което е създадено, и с житейския и творческия път на поета, а познаването на епистоларното му наследство предполага по-задълбочено вникване в неговата биография. Както основателно констатира в една своя статия Амелия Личева: „Не е нужно да си Сент-Бьов, за да смяташ, че писмата на писателите са един от най-важните ключове към творчеството им” (Личева). Така възникна идеята за прилагане на иновативна технология за изучаване на любовната лирика на Пейо Яворов чрез епистоларното наследство на поета.В статията са представени основанията за въвеждането на иновативна технология в часовете по литература с учениците от 11. клас за изучаване на любовната лирика на Пейо Яворов чрез епистоларното наследство на поета. Отразени са теоретичните и дидактическите предпоставки за нейното прилагане, както и очакваните резултати. Осъществена е съпоставка между жанровите особености на писмото и на лирическите текстове, като е направен изводът, че паралелното им разглеждане би допринесло за по-задълбоченото осмисляне и интерпретиране на художествените творби. Посочени са основните методи на учебна работа при прилагане на новата технология, целяща задълбочаване на знанията на учениците за автора и неговите творби и развиване на уменията им за създаване на репродуктивни и продуктивни текстове.
Яворовото епистоларно наследство е много богато, силно въздействаща е кореспонденцията между поета и три от вдъхновителките при създаването на любовната му лирика – Дора Габе, Мина Тодорова и Лора Каравелова. „Три красиви жени пресичат пътя на поета П. К. Яворов. Дора Габе и Мина Тодорова го вдъхновяват, за да напише някои от вечните любовни стихотворения в литературата ни. Третата – Лора Каравелова – не да напише, а да изживее най-голямата любовна драма в живота си”, пише Петър Величков в предговора към книгата на Пламен Тотев, представяща любовта на твореца в стихове и писма (Тотев, 2011: 5). Възможността чрез тяхната взаимовръзка да бъде анализирана по-задълбочено поезията му беше една от причините за прилагането на технологията за изучаване на любовната лирика на Яворов във връзка с епистоларното му наследство.
Общуването чрез писма претърпява своето развитие във времето. Според Маргарита Серафимова „…епистоларният обмен е културен феномен с дълголетна история. По традиция обвързан със социалния и епистемологичен контекст, той изработва с течение на времето своя силно регламентирана типология на поведение…” (Серафимова). В съвремието тази типология е във висока степен различна от тази на времето, в което Пейо Яворов твори. Докато в периода на Българското възраждане и през първите години след Освобождението се пишат предимно кратки „писмовници” и „бележки”, тъй като обществената ангажираност на авторите е особено силна, поставя се над всичко, то няколко десетилетия след създаването на младата българска държава започват да се пишат и по-различни любовни послания. „Сред писмата на Вазов и Евгения Марс, на Пенчо Славейков и Мара Белчева, на Яворов и Мина, на Йовков, Теодор Траянов, Боян Пенев, Дора Габе, Яна Язова и други ще открием не само изящни образци на „любовния” писмовен жанр, но и неоценими по стойността и значимостта си документи за богатата, интересна и понякога дори изненадващо различна от нашите представи душевност на големите ни писатели и интелектуалци”, заключава Кирил Топалов в предговора на книгата „Бленувам те” (Глишев, 2010: 11), включваща „любовни писма на знаменити българи”. Действително писмата са израз на съкровеното в духовния свят на човека и това в някаква степен ги сродява с литературния род лирика, в който намират израз предимно чувства, емоции и настроения.