Всяко общество търси своите собствени пътища и модели за ефективно функциониране на образователната управляваща система. Те се обуславят от обществено-политическата и икономическата характеристика на общетвото и от основните тенденции в развитието на образованието.Образователната система в Република България разполага с вековна традиция, което я прави и национална образователна система с богат опит. В настоящата статия авторът накратко представя българската образователна система, преди всичко в контекста на управленския модел, и очертава възможни начини за неговото подобряване.
Управлението на образователните системи се определя като централизирано и децентрализирано. Това разделение засяга управлението на национално ниво, като отразява правомощията, които централната власт има върху управлението на училищната система в страната.
В Република България съществува именно централизиран модел на управление на образователната система, но този централизиран модел се отличава със своята умереност, която прави българското образование особено демократично.
Централизираното управление на образованието е съсредоточено в ръцете на Министерството на образованието и респективно на министъра1. Този вид управление упражнява контрол върху всички учебни заведения и обслужващи звена.
Неговите функции са следните:
- разработване на образователните стандарти и изисквания към постиженията на учениците;
- одобряване на учебниците по всички учебни предмети за всеки клас;
- провеждане на външно оценяване на постиженията на учениците и организиране на приемните изпити за преминаване от една образователна система в друга;
- разработване на указания, правила, методически изисквания, подобряване на учебните планове и програми, които трябва да се изпълняват от училищата.
Налице са регионални управленски структури, които провеждат централната образователна политика. Министърът на образованието назначава директорите на управленските структури.
В Република България законодателен орган е Народното събрание, а висш изпълнителен орган – Министерският съвет. Специализиран орган на Министерския съвет за управление на системата на просветата е Министерството на образованието и науката. То упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование.
Управлението на предучилищното образование в България се реализира на четири нива:
1. Национално, ръководено от Министерския съвет;
2. Регионално, ръководено от Регионално управление на образованието;
3. Общинско, ръководено от отдел „Образование”;
4. Вътрешно управление, упражнявано от директорите на учебните заведения.
Управлението на училищното образование у нас се реализира на три нива. Нивата на управление на училищното образование в Република България включват:
1. Национално управление;
2. Регионално управление;
3. Вътрешно упрвление.
Управлението на висшето образование в Република България се реализира на две нива2. Нивата на управление на висшето образование са следните:
1. Национално ниво;
2. Вътрешно ниво.
Понастоящем МОН е основният фактор за управление на образованието на национално ниво. Министерството има следните основни функции:
- министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове училища и обслужващи звена;
- министърът на образованието и науката одобрява учебниците по всеки предмет и за всеки клас;
- МОН пуска указания, правила, методически изисквания, одобрява учебни планове, учебни програми и др., които трябва да се изпълняват изцяло от училищата;
- регионалните управления на образованието са структури на МОН, те са негови органи за управление и контрол на системата на народната просвета и провеждат централна, а не регионална политика;
- началниците на регионалните управления на образованието, а дори и експертите, работещи в тях, се назначават от министъра на образованието и науката;
- директорите на държавните училища се назначават от министъра на образованието и науката, а директорите на общинските училища и обслужващи звена се назначават от началниците на регионалните управления на образованието.