В статията се представя продължаващата квалификация на педагогическите специалисти в контекста на съвременната нормативна уредба. Обосновават се идеи за продължаващо образование на учители, основани на нови елементи в квалификационната политика на Министерството на образованието и науката. Акцент се поставя върху осъществяваните в Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ „Св. Климент Охридски“ програми за подготовка за придобиване на професионалноквалификационните степени (ПКС). Последователно се изяснява спецификата на всяка ПКС и се откроява системата на обучение на учителите. Представят се обучителни курсове за пета и за четвърта степен. Във връзка с изискванията за професионално-педагогическа специализация за трета ПКС се посочват примерни модули, включващи се в специализацията. За най-високите степени се представят квалификационните програми: съответно „Диагностичната дейност на учителя” и „Изследователската дейност на учителя”, изискванията за писмените разработки и критериите за тяхното оценяване.
Продължаващата квалификация на педагогическите специалисти в контекста на образователната политика
Основният закон, който регулира правната рамка на предучилищното и училищното образование в страната, е Законът за предучилищното и училищното образование (2015). Той осигурява основната нормативна уредба на образованието, регламентира правото на педагогическите специалисти да повишават непрекъснато образованието и квалификацията си, определя ролята и мястото на държавните образователни стандарти, както и реда за издаване на документи за придобита степен на образование и професионална квалификация.
Непрекъснатото повишаване на професионалната квалификация освен като право в закона се определя и като задължение. Така новият закон извежда квалификацията на педагогическите специалисти като основен приоритет в училищното образование. За първи път непрекъснатото повишаване на квалификацията придобива задължителен характер и цели задоволяване на изменящите се потребности на детето и ученика.
Високото образователно равнище, своевременната и правилно насочена квалификация, професионализмът, наличието на удовлетвореност и мотивация на педагогическите специалисти са от ключово значение за успешно реализиране на държавната образователна политика, за поддържане и повишаване на качеството както в процеса на обучение, така и на изхода на системата при придобиването на съответните образователни степени.
Като голямо предимство за поддържане на високо качество на българското образование обикновено се изтъква образователното равнище на учителите в системата на средното образование. Високият процент (над 88) на учителите с висше образование в общообразователните и в професионалните училища поставя българските учители на челно място в Европа по този показател (учители с образователно-квалификационна степен „бакалавър” и „магистър”).
Не така високи по европейските класации обаче са резултатите от обучението на подрастващите. Макар да отчитаме, че образователното равнище на учителите не е единственият фактор за повишаване на ефективността на учебно-възпитателния процес в училище, категорично се очертава необходимостта от по-нататъшни действия за осъвременяване на подготовката на учителите и засилване на нейната практическа ориентация.
Основно условие за поддържане на високо качество е осъществяването на перманентна квалификация, с която се цели опресняване на знанията, запознаване с актуална проблематика, подготовка по ново учебно съдържание и др. Нарастващата динамика в развитието на научните знания и променящите се условия на външната среда изискват от учителя постоянно обогатяване и обновяване на професионалната подготовка. В настоящия момент тази необходимост е още по-голяма поради процесите на световна и европейска интеграция, масовото навлизане на информационните технологии в училище, промените в учебното съдържание, въвеждането на нова структура на образованието, както и възникването на специфични възпитателни и дидактически проблеми, обусловени от изменената ситуация. Именно поради това обновяването на системата за квалификация на учителите е в основата на най-сериозните инвестиции, които предстои да се направят.
Учителите са основен участник в процеса на обучение и възпитание в училище и безспорно най-важният фактор за състоянието и развитието на една образователна система. Успешното осъществяване на образователните реформи, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование, изисква добре подготвени и мотивирани учители, а това предполага подкрепа на държавата, т.е. допълнителни целенасочени усилия и инвестиции в тяхната квалификация, кариерно израстване, създаване на стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията.