Динамичните промени в обществения живот през 21. век изискват нова ценностна система и нови подходи в образованието, фокусирани върху формирането на познавателни, комуникативни, социални умения. Акцентът трябва да се постави не върху това, което учителят преподава, а върху това, какво и как учи ученикът.В статията е разгледана интеграцията в обучението като следствие на необходимостта от сериозни промени в сферата на професионалното образование. Тези промени се налагат от изменящите се условия – свободна конкуренция, глобализация в сферата на образованието, интеграция на България в европейското и световното образователно пространство. Акцентът е поставен върху постигнатите интегративни връзки в обучението по счетоводство на предприятието между ученици, обучаващи се по различни специалности и различни учебни програми по предмета. Обосновано е мнението на автора, че обучението по модела на взаимодействие ученик – ученик повишава интереса и мотивацията на учещите, стимулира творческата им активност и допринася за по-високата ефективност на учебния процес.
Интегративността осигурява нов, комплексен подход към обучението, различен от тези, към които сме привикнали. Това изисква да се изучават не отделни теми, а широкото им проявление, позволяващо да се намери връзка между различните явления и да се обхване с поглед общата картина. В този смисъл Питър Дракър отбелязва: „Ние не умеем да ползваме множеството от различни знания, които притежаваме, тъй като нямаме навик да ги употребяваме като инструменти, поставени в една обща кутия“ (Дракър, 2000: 206).
В научната литература няма единно становище за значението на понятието интеграция в обучението. М. Андреев разглежда интеграцията „и като проблемно ориентирана познавателна активност… и като превръщане на теорията в практика, и като продуктивно мислене…“ (Андреев,1986). Според П. Николов интегративността е средство за установяване на диалектическо единство „на двете форми на дейността – мисловна и практическа“ в педагогическия процес и цялостно развитие на личността (Николов, 1985: 29).
Интеграцията може да се разграничи на интрадисциплинна (вътрешнопредметна), осъществяваща се в самата научна дисциплина, интердисциплинна (междупредметна) –между различните научни дисциплини, и мултидисциплинна – съчетание на различни дисциплини, които понякога нямат явна връзка помежду си (Андреев,1986). В обучението по счетоводство вътрешнопредметната интеграция се наблюдава при прехода между основи на счетоводството и счетоводство на предприятието и връзката на начините за отчитане на отделните части от имуществото на предприятието. Неминуемо тези процеси са съпроводени и с навлизане в други предметни области – микро- и макроикономика, икономика на предприятието, финанси, което очертава и междупредметните връзки на интердисциплинарната интеграция. Същевременно и конкретната научна област се допълва и обогатява.
Съществуват още структурна (количествена) интеграция, отчитаща промените в характера на научните знания, интегриран курс от сумарен тип, и функционална (качествена), която се изразява в съсредоточаване на учебното съдържание около важен принцип или идея. Тъй като в счетоводството се използват понятия от различни научни дисциплини, би могло да се каже, че става въпрос за количествена интеграция. Но, от друга страна, се следват закономерностите при протичане на икономическите процеси в различните сфери на дейност като част от една стройна система, което насочва към качествена, функционална интеграция.