В новата педагогическа литература за игрите с пръсти се говори, че са едно много ефективно средство за активизиране на говора, развиване на фината моторика, обогатяване на емоционалната сфера, стимулиране на психическото развитие, подпомагане на процеса на социализация на детето. Чрез тях то се учи да импровизира, което стимулира творческото му въображение.Игрите с пръсти са били много популярни в началото на миналото столетие. Независимо че през 21. век игрите с пръсти се използват все по-рядко, те имат голям потенциал за обогатяване на живота на детето с положителни емоции, развиване на моториката и говора, стимулиране на вниманието и съобразителността му, като го учат да импровизира и активизират творческото му въображение. В статията се представя един съвременен поглед към игрите с пръсти, като се обосновава на научна основа значението им за психомоторното развитие. Направен е преглед на връзката между психомоторните умения за писане и игрите с пръсти. Като заключение се налага изводът, че игрите с пръсти в детската градина са един мултисензорен подход, който подпомага психомоторната готовност и графичните умения на децата.
Игрите с пръсти са били много популярни в детските градини през 20-те и 30-те години на 20. век. С напредването на новите технологии и навлизането им в съвременния образователен процес игрите с пръсти се използват все по-рядко.
При игрите с пръсти има действия на пръстите на ръцете и китките, придружени са с думи, с песен или песен с музика. Те въздействат върху детето с ритъма и римите на текста, както и със съдържанието. Игрите с пръсти са достъпни и лесни за разбиране, защото по непринуден начин информират децата за живота и бита на хората от миналото, за животни и природни явления. Някои от тях са фолклорни творби с голяма поетичност и бързо се заучават от децата. Игрите като „Варило мишленце кашичка“, „Гуси, гуси, бабо“, „Дай ми, бабо, огънче“ са се предавали от поколение на поколение. Те са плавни, звучни, с изобилие от гласни, което ги прави лесно произносими от децата и бързо запомнящи се. На тях са присъщи образност, приказност, хумор, имат игров характер. Наситеността им с движения оказва положително влияние върху развитието на детето. Чрез тези игри възрастните имат възможност да установят емоционален контакт с детето, като му говорят и играят с него. Така то бива стимулирано в своето емоционално и психическо развитие, защото в достъпна за него форма получава подтик и образец за развитие на говора и мисленето.
В съвременното общество освен фолклорни има и друг вид игри с пръсти. В творчеството на детските писатели има гатанки, скоропоговорки, римушки, които изискват броене на пръстите или тяхното именуване. По дадена песен с музика или стихотворен текст децата правят с пръсти имитационни движения на герои, случки или действия. От този вид са например детските песни „Светофар“, „Пази се!“, „Ако си весел и щастлив“, „Пет малки патета“, „Колелата на автобуса“ и др.
Чрез тези съвременни игри с пръсти децата се научават да разбират пространствени и двигателни понятия, като изпълняват определени движения (ляво, дясно, горе, долу, пред, зад). Така се съдейства за развитие на ритмичност, динамичност, изразителност на говора и движенията. Подпомага се развитието на важни психически функции: детето трябва да може да реагира бързо на словесен сигнал, да сменя едно движение с друго, да съгласува думи и действия. То трябва да внимава и да подражава на учителя или другарчето си, да пее или говори заедно с него, да води диалог.
В методическото помагало „Игри с пръсти за деца от предучилищна възраст“ Васил Паунов разглежда физиологическите основи на онтогенезиса на речта на детето, където е посочено, че центровете на пръстите на китката са съседни в кората на полукълбата с тези на езика, челюстта, небцето и устните. Това означава, че за осъществяването на сложни речеви и праксисни функции е нужно участието на широки корови зони, което потвърждава факта, че около една трета от цялата площ на двигателната област в мозъка се заема от проекцията на китката на ръката, а тя от своя страна е разположена много близо до центъра на моторно-речевата зона. От това следва, че възбудата в тази част на кората, където се проектират китката и пръстите на ръката, ще предизвика елективна ирадиация на възбуда и в центровете на говорния апарат, който е съседен. Така възникналата възбуда ще създаде максимална работна готовност и ще улесни образуването на условни рефлекси, нови връзки между съседни центрове. Това се нарича процес на учене (Паунов, 2016).
Игрите с пръсти обогатяват живота на детето с положителни емоции, развиват моториката и говора, възпитават усет към образната реч, подпомагат овладяването на различните видове интонация, стимулират вниманието и съобразителността му, като го учат да импровизира и активизират творческото му въображение. Кратките ритмични текстове и песни, съчетани с движения на пръстите, китките, ръцете, тялото, спомагат за усъвършенстване на двигателните качества на детето, на артикулацията и запознават по непринуден начин подрастващите с фолклорното богатство на нашия народ.
Благодарение на педагогическото взаимодействие в игрите с пръсти се реализират процесите на социално учене, предаване и приемане на информация, подражание и самовъзпитание. В общуването се обменят знания и привички, социалнозначим опит за учене и труд и до голяма степен се осъществява подготовката на детето за бъдещия му живот като член на общтостта. Това е пътят за изграждане на точно определено отношение на личността към действителността.
1 2