През 2003 г. на международна експертна среща на ЮНЕСКО се приема следната дефиниция на грамотността: Грамотността е фундаментално човешко право и е основен фактор за личен и обществен просперитет. Тя е от решаващо значение за способността на човека да се развива като личност, да се учи през целия живот и да участва пълноценно в обществото. Грамотността е способността на човека да идентифицира, да разбира, да интерпретира, да създава, да обменя, да общува, да изчислява, като използва отпечатани и написани на ръка материали, свързани с различни видове контекст. Тя е продължителен и непрекъснат процес на обучение и/или учене, който позволява на човека да постигне целите си, да развие знанията си и потенциала си, както и да участва пълноценно в общността и в обществото, към което принадлежи.Фонологичното осъзнаване е от първостепенно значение и в основата на по-късното усвояване на четенето и правописа, както и на целия процес на ограмотяване в училище. Доказано е, че то се развива най-интензивно при децата на възраст от 4 до 7 години. Затова е необходимо да се търсят и прилагат подходящи методи за ефективна работа в условията на организирано обучение по образователно направление „Български език и литература“ в детската градина. В статията са разгледани някои методически аспекти на проблема, като е акцентирано на игровата дейност и са очертани възможности и недостатъци на използването на информационно-комуникационните технологии и образователните електронни игри при подготовката и реализирането на ограмотяването.
Овладяването на грамотността е приоритет в образователната политика на всяка нация. Целта на държавите от ЕС е до 2020 г. делът на учениците, които имат проблеми с четенето, да спадне под 15 процента. В тази връзка в Р България се разработват Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014–2020 г.) и Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 г.
Началното ограмотяване се свързва с началния етап от овладяването на четенето и писането в единство с разбирането на прочетеното и написаното, при който се усвоява кодът за преход от графичните знаци към звуковата форма на думата при четенето и обратно – от звуковата форма към графичната при писането. Придобиването и усъвършенстването на комуникативни компетентности са основна цел на целия начален етап на основното образование, защото изучаването на езика като функционираща система е условие, но същевременно и средство, реална основа за ефективно организиране на цялостния учебно-възпитателен процес (Кюркчийска, 2016).
Промените в образователната система и в частност в предучилищното образование са свързани не само с организационните, но и със съдържателните аспекти на педагогическото взаимодействие в предучилищните образователни институции. Промените в съдържатените аспекти намират израз в наложилата се тенденция на отказ от учебно-дисциплинарния модел на възпитание, реализиране на принципите на хуманитарната педагогика и утвърждаване на личностно ориентирания модел на педагогическо общуване с децата.
Предизвикателствата пред задължителната подготовка на децата за училище са следните:
- преодоляване на противоречието между възможности и граници на този период от предучилищното детство и съхраняване на неговата уникалност чрез категорично недопускане на схематизирани и регламентирани в училищен тип модели на обучение и гарантиране на качество на образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ);
- прилагане на вариативни форми на педагогическо взаимодействие, разгърнати на основата на специфичните видове детска дейност, при включване на постижения от предходни житейски или организирани педагогически ситуации и стимулиране към самостоятелна практико-преобразуваща активност;
- използване на методи за активизиране на мисленето, въображението и детската практико-преобразуваща изследователска дейност, осигуряващи създаване на емоционално значими за детето ситуации на успех;
- насърчаване на детето към взаимодействие с връстници и педагогическа актуализация на възможности за ориентиране към партньорство с тях;
- налагане в качеството на водеща в педагогическия процес на диалогичната форма на общуване с възрастния и децата и между връстници като условие за възпитаване на активност, инициативност, уважение и доверие към другите;
- преосмисляне на рутината и формализма при извеждане на основания за организиране на детското ежедневие в различни общности и обезпечаване на чувство за комфорт и успех на всяко дете;
- реализиране на новото разбиране за връзката между педагог и родител като възпитателни субекти в процеса на взаимодействие;
- отчитане на качеството на предучилищното образование и резултатите от учебния процес в контекста на прилагането на Европейската квалификационна рамка;
- осигуряване на постоянно обучение на всички ангажирани педагогически субекти с цел повишаване и актуализиране на техните професионално-практически умения.