В спортната литература често се срещат методи и средства за развиване на скоростта като двигателно качество на човека, т.е. скоростта и бързината се разглеждат като синонимни понятия. Всъщност те са две качествено различни понятия: скоростта е обект на изследване от механиката, защото тя характеризира изминатия път за единица време (V= s/t), докато бързината е физическо качество на човека, което му позволява да извършва едно или няколко движения за единица време, т.е. с най-голяма скорост. Скоростта е изразител на бързината като физическо качество на човека, критерий за неговите скоростни способности.В статията са разгледани характеристики и форми на физическото качество бързина на човека. Представено е педагогическо изследване на динамиката в развитието на бързината при ученици от 8.–10. клас. Въз основа на педагогическото наблюдение и получените резултати от проведената експериментална работа за развиване на бързината са направени заключения по отношение на проследяваните проявления на изследваното качество.
Различаваме три основни форми на бързината:
- скорост на отделното движение при малко съпротивление;
- честота на движенията при малка амплитуда;
- латентно (скрито) време на двигателната реакция.
Изследвания показват, че скоростните възможности на човека се характеризират и с още една специфична форма на бързината – способност към бързо начало на движенията.
В своята съвкупност тези форми определят така наречения скоростен потенциал на индивида в съответната двигателна дейност. Въпреки това елементарните форми на бързината са относително независими една от друга. За качеството на спортното постижение най-голямо значение има скоростта, с която се изпълняват цялостните двигателни действия (бягане, плуване, колоездене и пр.). Скоростта на цялото движение дава само косвена характеристика на бързината като двигателно качество на човека. Положителният пренос на бързината при различни по своята динамика и кинематика упражнения е незначителен. Той е по-голям при координационно сходните движения. При изявата на максималните скоростни възможности се забелязват някои общи закономерности, които разкриват комплексния характер на бързината като физическо качество. Характерни в това отношение са спринтовите бягания, при които нарастването на скоростта във времето и нейното поддържане за определено време са решаващи за спортното постижение.
Основна задача на методиката за развиване на бързината е да се повишат възможностите на организма към максимално интензивна работа при конкретно съпротивление. То непрекъснато се изменя, в зависимост от характера на двигателната дейност.
За да се осигури повторяемост на дразнителя, трябва да се потърси оптимум в редуването на работата и почивката както в отделното занимание, така и в цялостния учебен процес. Главният резерв за повишаване на ефективността от натоварването е в зависимост от най-добрите комбинации за възстановяване.
Продължителността на почивките при повторния метод зависи от настъпващите промени в централната нервна система и вегетативните функции. Интервалите за отдих трябва да са с такава продължителност, която да не допуска голямо снижаване на възбудимостта на централната нервна система, и същевременно да осигуряват условия за възстановяване на вегетативните функции. Необходимо е с различни видове упражнения да се поддържа постоянен приток на аферентни импулси, спомагащи за запазване на възбудимостта на непосредствено ангажираните в конкретното упражнение двигателни нервни центрове, с което се активира както нервната, така и хуморалната регулация на физиологичните функции и се осигурява по-висок ефект от извършваната работа.
Развиването на скоростните възможности на човека е сложен и многопланов процес.
През учебната 2017/2018 година проведохме експеримент в естествени условия (в редовните урочни занимания) с ученици от 8., 9. и 10. клас на ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково, за проследяване на динамиката в развитието на две от формите на бързината като физическо качество – бързина на изпълнение на единичното движение при малко съпротивление и честота на движенията при малка амплитуда.
За установяване на динамиката в развитието на посочените две форми на бързината бе проведено тестиране по специална тестова батерия:
1. Кръгове с крак;
2. Бягане на 30 м с нисък старт;
3. Бягане на 20 м с летящ старт.
Получените резултати са анализирани с помощта на математико-статистически методи (вариационен анализ и t-критерий на Стюдънт). За независими извадки този критерий се прилага за проверка на нулевата хипотеза за сравняване на средни аритметични величини, когато променливите са количествени и имат нормално разпределение, а за зависими извадки – за сравняване на средни аритметични величини, когато признаците са метрично скалирани и имат нормално разпределение, а извадките са две или повече.
Педагогическото наблюдение в реални училищни условия показа, че учениците и от трите класа с желание участват във всички тестирания за установяване на отделните форми на качеството бързина.
Анализът на резултатите от проследяването на динамиката в развитието на качеството бързина на 14-16-годишните ученици позволява да направим следните заключения:
- Между отделните форми на проявление на бързината няма достоверни корелационни зависимости.
- Различните форми на проявление на бързината имат хетерохронен характер.
- След проведената едногодишна експериментална работа за развиване на бързината при учениците и от трите класа се установява прираст по отношение на две от проявленията на изследваното качество – бързо начало на действието и преодоляване на определено разстояние за възможно най-кратко време.
- Честотата на движение на долните крайници в края на експерименталния период е почти еднаква за учениците от трите класа.
-
- Бубе, Х. и др.(1972). Тестове в спортната практика. София: Медицина и физкултура.
- Йорданова, Н. (2008). Физическите и координационните способности – фактори за спортното обучение на учениците”. Шумен: Унив. изд. „Еп. Константин Преславски”.
- Рачев, Кр. (1983). Оптимизиране подготовката на младите спортисти. София: Медицина и физкултура.
-
Валентина Иванова, ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров”, Хасково
рецензент: проф. д-р Анжелина Янева