Съвременното общество се променя с бързи темпове. На дневен ред стоят задачи и проблеми, непознати на предишните поколения. Те изискват научно грамотни хора, обучени да откриват, формулират и решават проблеми. Динамичното развитие на всички сфери на обществения живот налага необходимостта от формиране и прилагане на нови знания, съобразно с изискванията на икономиката на знанието. Главната цел на образованието днес е да изгради у обучаваните основни ключови компетентности и нагласа за учене през целия живот. В стратегия „Европа 2020“ е заложена възможността усвоените знания и умения да се използват във всички страни – членки на ЕС.Резултатите от обучението и обективното оценяване на знанията, уменията и компетентностите на учениците изразяват до голяма степен качеството на образователния продукт днес. В образователния процес дейностите на учителя и на ученика са свързани с процеса на сътворяването на образователната услуга – формиране на знания и умения, съобразно с държавните образователни стандарти, и оценяване на равнището на постигането им. В педагогическата практика се смята, че обективна и независима оценка може да се постигне посредством тестирането. Чрез тестовете се изпълняват изискванията за обективност, надеждност, валидност. Предоставя се възможност да се сравнят учебните постижения чрез различни инструменти за оценяване – тестове и конкретни единични учебно-познавателни задачи, както и да се прецени ефективността на всеки един от използваните инструменти.
Професионалното образование и обучение е средата, в която се реализира дейността на професионалните гимназии. Последните предлагат образователна услуга, съобразно със спецификата на своята дейност.
В този смисъл „качеството на образователната услуга (като формирани компетенции) се обвързва с пресечната точка на интересите и потребностите на производителя и потребителя. Тя (образователната услуга) е предметът, спрямо който производител и потребител се споразумяват“. „Резултатът е специфичен нематериален продукт (формирани знания, умения и компетентности, ценности). Технологично обоснован е относно начините и средствата за неговото постигане, измерване и оценяване“ (Ненова, 2016: 95–96).
Оценката показва степента на съответствие на резултатите от обучението с държавните образователни изисквания и стандарти за придобиване на квалификация по професия. Едни от инструментите за измерване на резултатите от обучението със сравнително висока надеждност и точност са дидактическите тестове.
Според Българския тълковен речник думата „тест“ означава: проверка на умственото развитие и интелигентността у човека; специално разработена схема от задачи за проверка на знанията; разработена система за откриване на болест. Дидактически тестове са тези, чрез които се измерват резултатите от дейността на учениците, сравнявайки ги с учебната програма.
Първите тестове за нуждите на образованието се свързват с името на английския учен Дж. Фишер, който през 1864 г. създава критерии за оценка на уменията на учениците по краснопис, правопис и математика. В края на 19. век (1897 г.) американецът Дж. Райс провежда първите масови изследвания с тестове – стандартизиран тест по правопис, с който са изследвани 33 хиляди ученици. През 1905 г. французите А. Бине и Т. Симон създават тест за проверка на интелектуалните способности (тест за интелигентност). Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете има Ч. Спирмън – автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 1910 г. е разработена и първата скала за оценяване на постиженията на учащите се. Българският принос в тестологията се свързва с имената на Д. Кацаров, Г. Пирьов, Г. Бижков.
За да бъде тестът ефективен, е необходимо да се проверят неговите характеристики: обективност, надеждност, валидност, сравнимост, икономичност (Иванов, 2006).
- Обективност – определя степента на независимост на резултатите от теста от неговия автор. Тя се гарантира от спазването на техническата процедура при подготовката на теста, осигуряването на еднакви условия при провеждането за всички ученици, както и еднаква схема на проверка на резултатите.
- Надеждност – измерва степента на точност на резултатите от обучителния процес или получаването на сравнително еднакви резултати при последваща употреба на теста.
- Валидност – показва степента на съответствие с предварително определен критерий (учебна програма, нормативно изискване и др.). Валидността може да бъде и по съдържание или прогностична – когато тестът трябва да прогнозира постижения по даден предмет или в дадена област. Този вид тестове са особено подходящи при определяне на професионалната насоченост на учениците.
- Сравнимост – показва възможността за сравнение на получените резултати от един тест, проведен по различно време или за различни групи, и използването им за вземане на управленско решение.
- Икономичност – отнася се за възможностите с един вече готов тест да се провеждат масови изследвания, да се тестират голям брой ученици и да се правят съответните изводи.