Смята се, че методическият опит е мерило за творчеството на учителя в педагогическия процес. Методическият опит представлява професионална компетентност на учителя, преминаваща постепенно от професионална опитност през педагогическо майсторство в педагогическо творчество. И именно във фазата на педагогическо творчество учителят е длъжен да съчетае преподаването на конкретна дисциплина с изграждането на отговорни и социално ангажирани личности от своите ученици. Мисля, че преподаването на изобразително изкуство е добра основа както за създаване на изобразителни знания и умения, така и за изграждане на личности, които да умеят да обичат, ценят и пазят нашия общ дом Земята.Преподаването на изобразително изкуство е добра основа освен за формиране на изобразителни знания и умения и за изграждане на личности, които да умеят да обичат, ценят и пазят общия ни дом Земята. А в това отношение темата за Дървото на живота – център на разработената от автора учебна програма „Дървото на живота” – предлага изключителни възможности. В статията е направен обзор на културологичните корени на визуалния образ на Дървото на живота, разгледани са опитът и художествените традиции на майстори от миналото. Очертана е целта на автора чрез новите технологии да се създадат образци на актуални интерпретации по темата и приложат в съвременния дизайн.
Затова съм избрала за основна тема на разработената авторска учебна програма Дървото на живота. Темата дава възможност да се изследват културологичните корени на визуалния образ на Дървото на живота, да се разгледат и анализират опитът и художествените традиции на майстори от миналото. Тези уникални произведения на народния гений, отразяващи в себе си красотата на заобикалящата ни природа, да се синтезират в нови визуални образи, както и да се адаптират към изискванията на съвременното общество за целите на дизайна и в съответствие с възможностите, предлагани от компютърните технологии. А, от друга страна, „всяко дърво е дърво на живота… Сянката му над равнината отбелязва хода на деня, листната му корона – хода на сезоните. То е господар на времето… съвършен образ на хармония” (Приор, 1993). Именно днес, когато обществото трябва да осъзнае, че е нарушило хармонията на Земята, смятам, че е целесъобразно чрез избраната тема да се насочи вниманието на учениците към растителния свят, да се събуди тяхното съзнание за опазване на природата и Земята. По такъв начин днешните ученици и бъдещи граждани ще имат шанса да осъзнаят екологичните проблеми, да възприемат Земята като единен, цялостен, взаимосвързан организъм и тогава, мисля, поне ще опитат да възстановят хармонията в природата и Земята.
Какво е дървото? Една от най-богатите и символни теми, чиято биография присъства във всички творби на писатели, поети, художници. То е свързано с идеята за вечно възраждащия се Космос. Творците го издигат в култ и черпят вдъхновение от завладяващото му величие.
Дървото е символ на живота в процес на непрестанно развитие, смърт и прераждане. Широколистните дървета всяка година сменят цветовете на премяната си от нежнозелено, бяло и розово, през искрящите на слънцето яркозелени тонове заедно с нюансите на всички сочни плодове, до топлите златисти багри, след което дървото отдъхва през зимата без листа по клоните, притихнало сред снеговете, за да събере сила, мощ и желание за живот – напролет отново да се покрие с нежнозелени листа… Това ясно изразява космическия цикъл за еволюция.
Дървото е връзката с Космоса на три равнища (Папст, 1996; Приор, 1993; Проп, 1998): подземното – чрез своите корени, земната повърхност – чрез ствола и долните клони, висините – чрез горните клони и върха, привлечени от небесната светлина. Влечугите пълзят между корените му, а птиците прехвръкват по клоните му и пеят своите омайни песни. То свързва земния и небесния свят. Дървото обединява всички стихии: водата се движи в него, земята го храни чрез корените, въздухът храни листата му, галени от слънчевите лъчи, чрез дървото боговете са предоставили на хората огъня.
Дървото навсякъде се възпоменава като символ на отношенията, установени между земята и небето. Така то поема своята символична природа като Световно дърво, Космическо дърво, Дърво на живота, Дърво на познанието, Дърво на смъртта.
Сред различните народи за величествената същност на Дървото има и различни вярвания. Поради размерите и дълголетието си всяко дърво е различно за всеки народ и отделен човек. За германците – липата, за ислямския Ориент – маслината, за Сибир – брезата. По тези дървета се изкачват посредниците между Небето и Земята, това е пътят на Духовете, съчетанието между живота и божественото проявление. Лавровото дърво е символ на безсмъртието, широколистното дърво изразява кръговете на смърт и прераждания, живота в неговата динамика (Приор, 1993).
Това е Дървото на Битие на Адам и Ева и Дървото на Кръста на Иисус.
Вечността е в Родословното дърво, веригата на поколенията, чиято история Библията обобщава. Но Дървото на живота, което символизира народ, семейство, град, власт и техния растеж, може да се обърне към другия полюс и да се превърне в Дърво на смъртта, като накаже всекиго за честолюбието, горделивостта, безсърдечието. Величията биват сразявани за надменността си. За тях идва Дървото кръст, оръдие за изтезание и изкупление.
Малко се замисляме за символиката на Дървото, но въпреки незнанието ни ние се възхищаваме интуитивно на цъфналата липа, на нежната бреза, на могъщия дъб, на стройния бор, на кичестата ела. Те ни дават сила, здраве, учат ни да живеем в съюз и хармония със себе си и другите, с цялата природа.
Важно е всеки да намери своето дърво, своя път в живота и да върви по посока на светлината и знанието. Да не забравя корените си и да мисли за поколенията, за наследството, което ще остави.
Лозинка Йорданова (Йорданова, 1983) е написала:
„Радвали се очите на хубост… благославяли дървото…
Откъде започва култът към него? От времето, когато не ни е имало. Може би от тогава, когато безпомощен, притиснат от суровостта на природата, човекът е намерил закрила в дървото… Или от тогава, когато е усетил мъжката сила и я е сравнил с дърветата исполини – дъб, бук, чинар, дрян, устойчиви и силни срещу бурите. После съзрял женската нежност в дърветата като липа, ябълка, круша, калина, бреза, ракита…, които със своята крехкост и очарование са го бранели, лекували, обличали.
…
В науката е известно, че този култ е твърде древен. Той се среща у всички славянски народи, а още по-нашироко ще го видим и в културата на индоевропейските народи, към който клон се числи и българската древна култура.
…
Българинът е издигнал в култ дървото и го е видял с неповторимата привързаност в своята поезия. Хубостта на дървото радва окото и душата, внушава спокойствие и здраве…”