Анализ на агресията в училище

В съвременния свят агресията е едно от най-срещаните явления сред подрастващите. Това поставя на дневен ред проблема и представлява актуална и сериозна задача пред цялата общественост. В статията са представени резултати от проучване на мнението на 276 ученици от начален етап (1.–4. клас) относно агресията в училище, анализирани са формите на агресия, на базата на проведеното изследване са направени изводи и препоръки, които биха спомогнали за създаването на безопасна и благоприятна училищна среда.

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочени към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Различават се две основни форми: хетероагресия (или алоагресия), когато това поведение е насочено извън себе си, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си. Понятието агресия има латински корен. „Аggredi” означава „доближавам, докосвам” хора или вещи. Агресията подбужда връзка, взаимоотношение. Тя е типична форма на поведение за всяко живо същество; външен израз на инстинкта за самосъхранение. В този първоначален замисъл, агресията е нещо положително и необходимо. Агресията е способността на човек да отстоява себе си, да прилага конструктивна сила за оцеляване. Биологично заложената в човешката природа агресивна готовност се възпитава от момента на раждане и приема една или друга форма. Социалните условия, в които човек разгръща своето агресивно поведение, моделират формите на неговото проявление. Съвременното общество потенцира естественото нарастване на агресивността сред хората, а наличието на социални, икономически и идеологически кризи тласка към по-чести прояви на негативните форми на агресия. Агресията е поведение, целящо съхраняване на индивида във физически (тяло), психологичен (като постижение в дейност) и/или социален (като форма на контакт и израз на възпитателен модел) смисъл. Поради възрастовата особеност на детската двигателна активност в ранна училищна възраст агресивният акт при децата винаги е изразен в областта на тялото. По изключение, главно при деца с по-висок интелект, в помощ на агресивните им импулси идва речта – заучени фрази от възрастните, вкл. псувни, обидни нарицателни, тиради, изразяващи агресивните им чувства.
Обществено-икономическите реалности у нас през последните години, дефицитът на ценности и липсата на нова система от ценности, духовната криза създават поведенческо-психологически предпоставки за развитие на агресия и насилие в обществото. В съвременния свят детската агресия е едно от най-срещаните явления. Тревога будят ежедневните съобщения за насилие от деца над деца, за агресията, която се шири със застрашителни размери. Всичко това поставя на дневен ред проблема и представлява актуална и сериозна задача пред цялата общественост.
Агресивността е лоша черта в характера на съвременното поколение, особено на подрастващото. Тя е признак на грубост, жестокост, на безморално човешко поведение. Често е породена от липсата на възпитание, а понякога е признак на слабост и безпомощност човек да се справи с дадената ситуация. Агресията винаги паралелно се свързва с липсата на здрави нерви и устойчива психика.
Агресията е повече от опасна и е навсякъде около нас – в дома, по улиците, в парка, на работното място, в училище. Все по-наболял проблем е агресията именно в училището – втори дом на подрастващите. Причините за нея са много и различни. Училището е един от най-честите терени на насилие между децата. Случаите на изблик на агресия, изнесени от медиите, са стряскащи и самите ученици признават, че темата за насилието ги тревожи. Сред множеството фактори за неговото разпространение те посочват поведението на родителите, които с агресията срещу децата си несъзнателно ги превръщат в насилници (Стаматов, 2008). Агресията в училище е признак на деградиращата ценностна система в обществото.
Агресията у децата не е само на емоционална, а и на психическа основа, тя не е само в междучасията или след учебните занятия. В статията са представени резултати от проучване на мнението на 276 ученици от начален етап (1.–4. клас) относно агресията в училище, анализирани са формите на агресия, на базата на проведеното изследване са направени изводи и препоръки, които биха спомогнали за създаването на безопасна училищна среда.
Методи на изследването:

• анкетно проучване под формата на въпросник за агресията;
• педагогическо наблюдение.

Цел и задачи на изследването:  да се проучи мнението на учениците и да се установи наличие на агресия в училище (насилие и тормоз); да се анализират формите на агресия при ученици; да се създадат условия за безопасна училищна среда.
Децата все по-често си крещят едно на друго, вместо да разговарят тихо и спокойно. Все по-често се обръщат към съучениците си с обидни думи. Все по-често в пристъп на безсилие се опитват да се справят с дадено социално предизвикателство, като посягат да ударят или намират друг „отдушник“ на напрежението, без да си дават сметка, че нарушават правата на другите, че в поведението им липсва толерантност, уважение, съпричастност и емпатия към другия съученик, а това увеличава риска от проява на агресия върху по-слабия.
На първия въпрос – „Какви форми на агресия срещате в училище?“ – учениците имаха възможност за избор между четири варианта на физическа и вербална агресия: 1 – обиди, прякори; 2 – дразнене, взимане на лични вещи; 3 – говорене зад гърба им, настройване на другите срещу тях; 4 –удряне и блъскане. В посочените отговори преобладава мнението, че най-често агресията се изразява в обиди, следва удрянето и блъскането, дразненето и говоренето зад гърба са на трето място, а на четвърто място са други форми на агресия.

На втория въпрос – „На кои места срещате форми на агресия в училище?“ – 41% от учениците отговарят, че срещат агресия предимно в класната стая, 24% посочват коридора като място, където се сблъскват с различни форми на агресия, което като обобщени данни показва, че 65% от случаите на агресия са вътре в самото учебно заведение и едва 35% са в училищния двор или на друго място.