В съвремието ни информацията струи отвсякъде. Учениците израстват и се развиват в условията на динамична и богата на стимули среда. За да се активизира познавателната им дейност, са необходими адекватни дидактически стратегии, организационни форми и технологии.Един от основните проблеми на обучението през последните години е свързан с прийомите за повишаване на интереса и активността на учениците в учебния процес. Добри възможности те да разширят и задълбочат своите знания, да развият умения за практическото им използване предлагат извънкласната форма на работа и участието в групи по интереси. В статията е представен модел за повишаване на интереса на учениците към природните науки чрез обучение с практическа насоченост в занимания по интереси.
Един от основните проблеми на обучението през последните години е свързан с прийомите за повишаване на интереса и активността на учениците в учебния процес. Целесъобразно е учещите да се стимулират за активна творческа дейност в условията на самоуправление, самооценяване и самоусъвършенстване. Това може да се реализира само по време на занимания в извънкласна и извънучилищна дейност. Но част от уроците съдържат голямо количество информация, която трябва да бъде бъде поднесена на учениците в рамките на един учебен час. В много случаи и учебното съдържание има твърде академичен характер, без нужната практическа насоченост. В немалка част от учебниците се срещат термини и понятия, недостъпни за някои ученици. Те са принудени да ги усвояват механично, без необходимата степен на осмисленост, и така бързо изгубват своята познавателна спонтанност и мотивираност за работа. Това особено важи за учениците билингви. Все още има ученици, които отпадат от училище поради това, че не са ограмотени достатъчно, не разбират това, което учителите говорят, не разбират текстовете в учебниците. Доколко ученикът се интересува от учебния материал, включен в програмата, е проблем, от чието решаване зависи ефективността на учебния процес.
Идеята, че с постъпването си в училище детето се превръща в ученик, т.е. че ученето става негово задължение, изглежда напълно логична. Проблемът е, че в думата „задължение“ факторът мотивация липсва. Ученикът трябва да ходи на училище. Ученикът трябва да седи мирно в час, да слуша учителя и да си води бележки. Ученикът трябва да си пише домашните. И всичко това – без значение дали с желание или не. Пренебрегването на стимула за учене обаче може да се превърне в сериозен проблем. Вследствие на липсата на мотивация ученикът спира да учи качествено, развива негативно отношение към училището, учителите и ученето по принцип, не влиза редовно в часовете, а е възможно и дори да отпадне от училище. Ето защо е изключително важно ученето да не е насила – интересът на учениците трябва да бъде стимулиран активно и поддържането на тяхната мотивация за учене трябва да бъде прието сериозно.
От позициите на педагогиката, ориентирана към личността на ученика, познавателната дейност на учещите може да бъде организирана в условията на един или друг технологичен модел на обучение, който стимулира активната самостоятелна дейност. Обучението по природни науки в училище трябва да се реализира не само чрез усвояване на теоретичния компонент на науката, но и преди всичко чрез овладяване на практически умения, в т.ч. и умения за работа с учебно лабораторно оборудване.