Търсенето на пътища за преодоляване на трудностите при усвояване на жанра драма в 8. клас мотивира разработването на представената в статията образователна технология. С нейното експериментално приложение в педагогическата си практика авторът цели да провокира комплексно отношение у учениците към образите на атическата трагедия. Технологията е основана на проектно базирано обучение на тема „Старогръцката литература през погледа на съвременния ученик“ чрез „съдебен спор“ в урок по литература. За умелото си превъплъщение в образ ученикът търси и извлича информация от различни източници – учебник, критическа статия, изследователски труд. Така ученето се превръща в забавление и откривателство, а четенето – в необходимост. Създават се навици за качествена работа с художествения текст и свързани с него материали, за общуване с друг вид информация и осмисляне на съдържанието ѝ.
Преподаването на старогръцка литература в 8. клас предполага разглеждане на художествените текстове в общочовешки план или в исторически контекст. Добрият анализ е необходимо да бъде придружен с визуално знание чрез средства, които да онагледят живота на античния човек в античния град, храма, театъра, обредните действия около статуята на бога и т.н.
Тези съображения мотивират разработването на представената педагогическа технология и са отразени в експерименталното приложение на проектно базирано обучение на тема „Старогръцката литература през погледа на съвременния ученик“ чрез „съдебен спор“ в урок по литература.
С избора на интерактивно занятие с използване на социодрама се цели:
- формиране на умения за ориентиране в комуникативна ситуация;
- формулиране, изказване и аргументиране на мнение и водене на диспут по хуманитарен проблем, породен от трагедията „Антигона“ на Софокъл;
- изграждане на цялостна представа за нравствените норми на древните цивилизации и отношението им към развитието на европейската култура и духовност;
- разгръщане на личностния интелектуален и емоционален потенциал на учениците; подготовка на личности, готови да се интегрират в съвременното общество, да създават и развиват неговите приоритети и ценности;
- затвърдяване на интереса към световното културно и литературно наследство и към универсалните човешки ценности.
Конкретният съдебен спор продължава 45 минути – един учебен час, изнесен в крепостта „Баба Вида“. Урокът изисква сериозна предварителна подготовка – декори, костюми и др., но усилията категорично си заслужават.
Реализацията на идеята включва следните дейности:
Дейност 1. Мотивиране на учениците, разпределяне на ролите.
Дейност 2. Вникване в същността на образите. Подбор на информация – за особеностите на характерите, за хода на едно съдебно дело, за спецификата на професиите в областта на правосъдието и т.н.
Дейност 3. Среща на учениците с представител на адвокатска колегия.
Дейност 4. Подготовка на публични изказвания по хуманитарен проблем от трагедията „Антигона”. Въпроси – отговори – аргументи.
Дейност 5. Подготовка на костюмите и осигуряване на зала.
Дейност 6. Финализиране на проекта чрез ролевата игра „Съдебен спор“. За определеното време учениците участват в симулацията „Съдебен спор”, въплъщавайки се в дадените роли. За целта е осигурена подходяща обстановка, костюмите са избрани в съответствие със сюжета на творбата.
Поддейност 6.1. Учителят въвежда присъстващите в обстановката и ориентира учениците какво се очаква в резултат на тяхната демонстрация на роля (поведение).
Поддейност 6.2. Съдията дава ход на делото, прокурорът изчита обвинителния акт, адвокатите разпитват свидетелите и обвиняемите. Съдебните заседатели изслушват внимателно защитата и след кратко заседание предлагат на съдията наказателни мерки. Произнася се присъдата.
Дейност 7. Оценяване на резултатите.
След приключване на работата учителят дава думата на реалния адвокат, присъстващ на „делото“, да сподели своите впечатления от играта на „актьорите“. Учителят поставя вербална оценка на проведения съдебен спор, прави анализ на екипната работа, обръща внимание на публичното поведение.