В обучението по български език и литература през последните години най-острият и трудно разрешим проблем се явява загубата на интерес у подрастващите към четенето.Един от начините да се противопоставим на тенденцията към духовна и нравствена деградация в обществото е да се повиши ролята на книгата и четенето като компонент в обучението за развиване на интелекта, на емоционалната отзивчивост, на естетическата потребност и способност. За целта от първостепенна важност е да се възпитат у подрастващите интерес и обич към четенето. В статията е акцентирано на читателския интерес и са описани възможности за неговото формиране и развиване. Специално внимание е отделено на културата на четенето като условие за пълноценно възприемане на художественото произведение и на приложението на изследователското обучение.
Информационната култура на човечеството се променя с невероятни темпове. Мултимедийните форми за представяне и възприемане на информацията изтласкват традиционното четене. На пръв поглед, четенето сякаш не е намаляло, защото независимо от това как и върху какво е изграден текстът – на екран или хартия, все пак се чете. Но ако текстът е със звук или изображения, той е по-привлекателен.
Факт е, че съвременният ученик е обкръжен от много привлекателни предмети, особено т.нар. интерактивни, които са живи и интересни и донякъде заместват книгата. Това изправя съвременния учител пред предизвикателството да пробуди и стимулира читателския интерес у учениците, да ги накара да прочетат нещо. Смята се, че това предизвикателство е много сериозно, но педагогическият ми опит показва, че е преодолимо. Тук много важно условие е учителят внимателно и правилно да ориентира ученика към верния избор какво да чете, но не под формата на задължителност или забрани, а като необходимост – за да намери отговори на въпроси, които си задава, да проумее неща, които го вълнуват, да разбере и осъзнае света около себе си.
Опасността от духовна и нравствена деградация на обществото като че ли става все по-осезаема. И един от начините да се противопоставим на тази тенденция е да се повиши ролята на книгата и четенето. Четенето трябва да се превърне в средство за развиване на интелекта, на емоционалната отзивчивост, на естетическата потребност и способност. За това е необходимо процесът да се организира така, че четенето да стане базисно в развитието на личността и осъзната потребност и ценност в бъдещото развитие. Изглежда много лесно, но всъщност е трудно постижимо.
За да се изгради позитивно отношение към ученето и то да бъде успешно, е нужно от най-ранна възраст детето да се формира като добър читател. Да възприеме например литературата като особен вид изкуство. Тук е важно да се има предвид, че детският свят е опознавателен, а при възрастния читател – утвърждаващ. Ако възрастният не осъзнава какво става в детския свят, трудно може да обясни на детето необходимостта от едно или друго нещо.
В тази връзка ще отбележим и културата на четенето. Културата на четенето преминава през чувствата на автора, начина, по който го разбираме, приемането или неприемането на неговите позиции. Необходимо е да се осмисли философията на произведението, което за ученика често е трудно, донякъде – неразбираемо и безинтересно.
Една от основните цели на всяка учебна програма е учениците да усвоят определени умения. А умението „четейки – общуваме“ означава да си представим всичко, за което говори авторът. Но на по-малкия читател, който има беден опит, това му е трудно. Затова текстът трябва да му бъде поднесен така, че да намери нещо, което да го заинтригува. Това движи любознателността и любопитството. Детският въпрос „защо“ съответства на интереса на детето към света като цяло. Но когато този свят е отдалечен във времето, често е неразбираем. Затова някои произведения остават само като „прочетени“, защото са задължителни или за да не се получи лоша оценка.