Обществени и граждански компетентности, инициативност и предприемчивост, културна осъзнатост и творчески изяви са част от ключовите компетентности, необходими на учениците за бъдещото им реализиране като успешни личности. Традиционното обучение има значителна роля, но не е достатъчно за ефективното постигане на очакваните резултати в началния етап на образование. Безспорни, но и ограничени са дидактическите възможности на преподаването на готови знания по добре структурирано и систематично разработено учебно съдържание, което много подходящо се определя като репродуктивно обучение. За да отговорят на съвременните обществени условия и изисквания, учителите е необходимо да търсят и използват нови и разнообразни методи и техники за учене и за диагностика на резултатите от прилагането им. В статията е описано педагогическо изследване, в хода на което са адаптирани и апробирани 50 техники за активно учене, разработени са казуси и проблемни ситуации за оценяване на резултатите.
Осемте ключови компетентности са знания, умения и нагласи, които помагат в личностното развитие и усъвършенстване на учещите и са в основата на бъдещото им пълноценно професионално реализиране и участие в живота на обществото. Те улесняват адаптацията към динамично променящия се свят. Осигуряват успешна изява и социално благополучие на хората чрез повишаване на качеството на живот. Намаляват риска от социално изключване. Обществените и гражданските компетентности, инициативността и предприемчивостта, културната осъзнатост и творческите изяви са част от тези компетентности, които учениците е важно да придобият.
Как да формираме и развиваме ключови компетентности у учениците в началното училище?
Традиционното обучение има значителна роля в този процес, но не е достатъчно за ефективното постигане на очакваните резултати в началния етап на образование. Безспорни, но и ограничени са дидактическите възможности на преподаването на готови знания по добре структурирано и систематично разработено учебно съдържание, което много подходящо се определя като репродуктивно обучение. При традиционните методи на преподаване – изложение, инструктаж, демонстрация, учениците не са активни участници в обучението и от тях се очаква да разбират, запомнят и възпроизвеждат факти, правила и процедури, но тези методи невинаги са ефективни при преподаването на концепции, модели и абстракции (Витанов, 2015).
Знанието в неговия академичен вид и запаметяването и възпроизвеждането на факти вече не са предпоставка за реализация и постигане на успех в съвременното общество. Единственият начин образованието да е истински полезно за децата е да създава среда и условия за всестранно усъвършенстване и реализиране на неограничения потенциал на човека за комуникация, за креативно и иновативно мислене чрез нови начини на обучение. Ориентираното към детето преподаване – активното учене, променя позицията на учителя и на ученика, отношенията между учениците и дидактическата среда (Витанов, 2015).
Конструктивизъм и активно учене
Конструктивизмът е теория за ученето и знанието, която обхваща редица области като епистемология, педагогика и образователна психология. В основата на конструктивизма е тезата, че човек активно изгражда това, което знае, а не го получава пасивно. Двама от най-влиятелните учени в тази област са Лев Виготски и Жан Пиаже.
Конструктивизмът е образователна философия, според която човек активно конструира своите разбирания или знания чрез взаимодействие на това, което вече знае и в което вярва, и идеи, събития и дейности, с които влиза в контакт. На базата на този опит той изгражда собствено разбиране за света, в който живее – набавя, избира и преобразува информация, взема решения, основавайки се на когнитивни структури, които осигуряват значение и организация на опита.
Според Едгар Дейл и неговия „конус на ученето“, базиран на резултатите от изследване на различни методи на обучение (Дейл, 1969), при „практическа работа“ усвояемостта на учещите е 75%, при „обучение на другите“ тя се повишава до 90%.
Активното учене представлява организация и поддържане на образователен процес, насочен към засилване на когнитивната активност на учениците през целия период на обучение (Гюрова и др., 2006).