Осми клас се явява първият в гимназиалния етап. Програмата по литература се усложнява, като обхваща литературното наследство на три културни епохи в развитието на Европа. Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на знания за светогледните идеи на Античността, Средновековието и Ренесанса, със съотнасянето на интерпретирани в текстове от тези епохи ценности и норми, проблеми и конфликти с личния опит на ученика, с познаването на отношенията автор – текст – читател и с умението за оценяване на специфични начини на въздействие в изучените творби.В 8. клас започва изучаването на литературите на три културни епохи в развитието на Европа. Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на знания за светогледните идеи на Античността, Средновековието и Ренесанса и със съотнасянето на интерпретирани в текстове от тези епохи ценности и норми, проблеми и конфликти с личния опит на ученика. Педагогическата практика показва, че най-добрият подход е да се въздейства непринудено върху паметта и съзнанието на гимназистите. В това отношение методът на драматизацията е изключително ефективен. В статията е представена иновативна технология за изучаване на обемни драматургични текстове чрез средствата на образователния театър.
В търсене на средства за модернизиране на обучението по български език и литература днес, в началото на третото хилядолетие, ние имаме предимството да погледнем от един по-различен ракурс към методическото ни наследство. От дистанцията на времето съзираме, че създадената традиция и нейната инерция могат да бъдат съпътствани от нововъведенията, които да задълбочат изучаването и изучаваното по литература. В съвременността се наблюдава тенденцията четящите млади хора да са по-малко в сравнение с нечетящите. Този факт е сериозно препятствие пред качествената подготовка по български език и литература. Учителите са принудени да прибягват до разнообразни методи, за да запознаят учениците със сюжета на всяка една творба. Най-добрият подход е да се въздейства непринудено върху паметта и съзнанието на гимназистите. Това може да се случи чрез средствата на драматизацията. Практиката ми на учител по български език и литература показва, че учебно-възпитателният процес е много по-ефективен и приятен, ако у учениците се изгради потребност от съприкосновение с вълшебството на театъра, натрупа се зрителски опит, желание за общуване и занимаване с театрално изкуство. Именно този ми педагогически опит е в основата на представената в статията иновативна технология за изучаване на обемни драматургични текстове чрез средствата на образователния театър.
Общата цел на учебния предмет БЕЛ е насочена към формиране у учениците на хуманитарни ценности, изграждащи обществено отговорна личност, формиране на комуникативни компетентности за възприемане и за създаване на стилистично диференцирани текстове, развиване на способностите за комуникация.
Основната цел на обучението по литература е насочена към подготовка на личности, които възприемат художествената литература като ценност и изпитват потребност да общуват с нея. Обучението по БЕЛ трябва да развива способността на учениците да участват успешно в реалната комуникация, чрез която те се вписват в социалния живот, за да се реализират като индивиди.
Темата за образованието е един от най-важните елементи на социалното развитие, чието значение непрекъснато нараства. Усъвършенстването на учебните планове и програми не е достатъчно за издигане на качеството на учебния процес. Необходимо е търсенето на нови форми и методи на преподаване при обучението на подрастващите, продиктувано от бързо навлизащите и развиващите се информационно-комуникационни технологии. Промяната във формите и методите на преподаване ще превърне учениците от пасивни слушатели в активни участници в обучението.
Обучението по български език и литература трябва да бъде провеждано така, че учениците не само да трупат знания, а да изграждат нов тип умения и способности. Такава възможност предоставя използването по нов начин на иначе познатата групова форма на работа. Една от най-успешните приобщаващи практики, интегрираща всички в клас, независимо от нивото им на знания, интереси и образователни потребности, е драматизацията на изучавано литературно произведение. Това е иновативен метод на преподаване, който вдъхновява подрастващите, оформя характера, променя ценности, обогатява общата култура, допринася за цялостното израстване на всяка една личност и формирането ѝ като успешен, стойностен и удовлетворен човек. А съвременният учител трябва да бъде и вдъхновител, и човек, който гради характери.
Драматизацията на литературно произведение е един от съвременните пътища за постигане на нов тип педагогическо взаимодействие, ориентирано към обучаемия и създаващо условия за по-пълно разгръщане на неговия потенциал. Сцената обогатява представите на учениците за личността на писателя, за творческия му свят. Часовете, свързани с драматизация, целят възпитаване на интерес към изкуството, усет и разбиране на ценностите му, необходимост от общуване с театъра, защото изкуството облагородява човека. Това ще даде възможност на подрастващите да се развиват във всички направления и не само да формират интелигентността си, но и да го правят посредством личното си убеждение, целеустременост и самочувствие. И резултатите няма да закъснеят. Те ще дойдат, щом желанието и мотивацията са водещите в обучението на учениците.