Изкуството е най-висша проява на човешката творческа дейност и съставна част от материалната и духовната култура на човечеството, начин за обогатяване на духовната връзка на човека със средата.Чрез изобразителното изкуство детето наблюдава, твори, създава. В заниманията по изкуство в детската градина се поставят основите на художествено-естетическото възпитание на подрастващите, създават се условия за естетическо формиране на личността и разгръщане на творческия потенциал на детето. В статията са разгледани възможностите и влиянието на изобразителната дейност, в частност на апликирането, върху развитието на мисленето, въображението и паметта на децата, очертани са особеностите на паметовите процеси и техните характеристики в предучилищна възраст.
Формирането на личност, способна да твори, да развива въображението и творческите си умения, налага усъвършенстването на системата по образователно направление „Изобразително изкуство“ в предучилищна възраст. Известно е, че творческото въображение се развива особено резултативно чрез изобразителното изкуство. В цялостния възпитателно-образователен процес в детската градина чрез игрите, труда, обучението, развлеченията, празниците и непосредственото въздействие на заобикалящата ни действителност се създават условия за естетическо формиране на детската личност и разгръщане на творческия й потенциал. Детето влиза в допир със света на прекрасното и започва да общува с изкуството.
Всяко дете обича да рисува, да апликира и моделира. Твърде важно е наред с придобиването на интелектуална информация да се развиват умения и навици за художествено творчество, за да може да се подпомогне раждането на твореца у всяко дете.
Неслучайно в детската градина се поставят и основните задачи на художествено-естетическото възпитание на подрастващите:
- Приобщаване на децата към изкуството;
- Формиране на естетически вкус у децата и способност сами да оценяват произведения на изкуството;
- Развиване на художественото възприятие, естетическите чувства и представите на децата за видовете изкуства;
- Развиване на творческите способности на децата.
Чрез изобразителното изкуство детето наблюдава, твори, създава. След това анализира сътвореното – процес, който е важна част от развитието на неговия умствен и творчески потенциал. Ето защо изобразителното изкуство не трябва да се пренебрегва като сфера от детското обучение и развитие.
В детската градина по изобразително изкуство се поставят задачи, които произтичат от Държавния образователен стандарт. Най-общо задачите в обучението по изобразителна дейност можем да разделим на три вида: образователни, възпитателни и развиващи. При образователните задачи от особено значение е да се работи за обогатяване, конкретизиране и диференциране на образните представи на децата. Възпитателните задачи може да се разглеждат в две посоки: за развиване на личностните качества и за формиране на различни отношения. Развиващите задачи са насочени преди всичко към психичните процеси.
Детската изобразителна дейност е продуктивна художествена дейност. В основата й стоят представите на детето за реалния живот, детското въображение и мислене.
Изобразителната дейност играе важна роля за развитието на психичните процеси мислене, въображение и памет. Нейната главна задача е естетическото възпитание на децата, като се създава система от верни естетически критерии и се полагат основите на естетическия вкус. Изобразителната дейност влияе активно върху сензорното развитие на децата, развива умението им да анализират, синтезират и обобщават.
Детската творба отразява и разкрива не само същността на нещата и явленията, но и изразява отношението на детето към света. В изобразителната дейност, когато детето целенасочено наблюдава и изучава действителността, когато я изобразява в сюжети и образи, у него активно се формира определено емоционално и оценъчно отношение към нея. В това именно се заключава възпитателната сила на изобразителното изкуство.
Материалите и техниките са от решаващо значение за изобразителната практика. От тях до голяма степен зависят продължителността на процеса, трудностите по неговото осъществяване и самото му въздействие. В обучението по изобразително изкуство се използват различни материали и техники, които условно можем да класифицираме по следния начин:
- традиционни, т.е. използват се от десетилетия – хартия (бяла, цветна, разтегателна, самозалепваща се) и картон (гланциран, офсетов);
- нетрадиционни – природни материали (сухи цветя, листа, семена, клонки, миди, клечки, кратунки), отпадъчни (фолио, целофан, пластмаса), синтетични (конци, плат).
Смесените техники или комбинираният вариант (съчетаване на два или повече от изброените по-горе материали) разкриват сръчността на детето, изграждат добър естетически вкус и творческо самочувствие. Смесването на материали и техники създава предпоставки за излизане от традиционното в сферата на детската изобразителна дейност, дава увереност на детето, че може да постигне неща, за които не подозира (Савчева, 2008).