Ролята на четенето за детското развитие е безспорна. От една страна, то предоставя знания. От друга страна, чрез него се развиват мисленето, въображението, комуникативните умения на децата. Факт е, че хората, които четат много и разбират добре това, което са прочели, постигат по-добра социална и професионална реализация. „Добрата грамотност е основа за успеха на детето през годините в училище“ (Иванова, 2018: 137). Тя би следвало да се реализира чрез обучение, при което се осъществява взаимодействие между учителите и учениците. Една от основните задачи на литературното образование в училище е „формирането на читателска култура, на читателска самостоятелност“ (Иванова, 2012: 8). Това е нелека задача поради факта, че обикновено в начална училищна възраст основните черти на читателското възприемане се свързват „с неумението да се открои същественото от несъщественото, главното от второстепенното, епизодичното; затруднението да се откроят мотивите за поведението на героите; неумението да се възприеме експресивната функция на езика като средство за изображение; недостигането до богатия нравствен и емоционален подтекст на литературната и/или анонимната/фолклорната творба и др.“ (пак там, с. 193).Формирането на читателска култура и читателска самостоятелност е една от основните задачи на литературното образование в училище. В статията са посочени особености на диалогичното четене като модел на литературно обучение, центриран към ученика и имащ за цел да го формира като автономен читател. Представена е иновационна технология за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците в 3. клас чрез диалог с текста. Последователно са описани нейните цел, задачи, основания за адресирането й към ученици от 3. и елементи. За всеки от тях има теоретична обосновка и интересни методически идеи за работа в часовете по литературно обучение.
За да се развият уменията на учениците да четат с разбиране, може да се използва диалогизиране на детското четене. Това е модел на литературно обучение, който е центриран към ученика и има за цел да го формира като автономен читател. Според Теодора Власева, за да се строи такъв модел, е необходимо да се изпълнят две много важни условия. Първото е свързано с методическия процес на литературното обучение. Той трябва да възпроизвежда модела на самостоятелна читателска дейност, който „поетапно разгръща фазите на мотивиране и ориентиране, планиране, реализиране и оценяване на литературното четене и дейността на ученика като субект на всяка фаза и на цялостната дейност“ (Власева, 2012: 383). Авторката изразява мнението, че този модел, който се опознава опитно от децата, акт след акт на четене, ги мотивира и в същото време ги информира за стратегии, които могат да се прилагат до, по време и след четенето. По този начин могат да се интегрират „разпокъсаните в съзнанието на ученика компетентности в цялостен образ на дейността и в проект за собственото му развитие като читател“ (пак там, с. 383). Второто условие се отнася до преодоляване „неравнопоставеността в отношенията между субектите, доминирани от всезнаещия и всеможещ учител, който планира, инициира, контролира и оценява работата с текста, но няма грижата за развитието на читателската автономност“ (пак там, с. 383). Т. Власева вижда следните възможности за промяна на методическия подход: широко приложение на т.нар. стоп четене, на интерактивни методи на обучение и техники за развитие на критическото мислене чрез четене и писане (пак там, с. 383).
Според нея дидактическите стратегии, които са адекватни на природата на диалогичното четене и са с доказан в научните изследвания и добрите практики положителен ефект, са следните: имплицитно обучение чрез правене и преживяване на опит в литературната комуникация; експлицитно обучение за целенасочено и пряко формиране на стратегии за четене; реципрочно обучение за овладяване на комплекс от стратегии чрез съвместно разпределена учебна дейност в двойки и малки групи и ролева ротация на участниците при изпълнение на читателски задачи; саморегулирано учене, което се основава върху развитието на метакогнитивните стратегии на ученика за самообучение и саморазвитие като читател (Власева, 2015: 521).
На основата на представените теоретични постановки е разработена описаната в следващите страници технология за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците в 3. клас чрез диалог с текста.