Въпросът за оценяването на знанията и уменията на учениците винаги е бил актуален и е от особено значение за ефективността и качеството на образователния процес. Практиката показва, че за да бъде то обективно, е необходимо да са налице ясни, точни и измерими критерии. Въпреки че вече са част от разработените държавни образователни стандарти, все още има какво да се желае по отношение на оценяването. Във всяка културно-образователна област например трябва да е разработена и система от стандартизирани инструменти за оценяване, а това в някои от тях не е направено. В статията се разглеждат в теоретико-методически план въпроси, тясно свързани с оценяването на учениците.
Същност на оценяването
Преди да пристъпим към оценяване, първо трябва да измерим това, което искаме (знания, умения и др.). В тази връзка ще представим една дефиниция на измерване, която е общоприета и най-често цитирана (С. Стивънс): Измерването е съответствие между обектите и числата, при което на всеки обект се приписва число по някакво правило (Стоянова, 2017: 53). При измерването има обект, който мерим, и число. В зависимост от това какво мерим, на един и същи обект можем да припишем различни числа, което се дължи на различните правила за измерване. Трябва да отбележим, че при измерването е важен не само резултатът, изразен в число, но и единицата мярка, с която мерим. Това означава, че при измерването голямо значение има не само резултатът (число), а и мерната единица (единица мярка), която се използва (пак там, с. 53). Различните мерни единици довеждат до различни резултати от измерването. При измерването се мери характеристика на обекта, а не самият обект (една-единствена характеристика: например знания, ако приемем за обект ученик). Някои от основните характеристики на измерването можем да представим по следния начин: валидност, надеждност и обективност (Стоянова, 2013: 137). Относно същността на оценяването и от гледна точка на нормативните документи, както и на различни автори, работили и писали по тази проблематика, оценяването е процес. Съгласно Наредба 11 това е „процес на установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и на нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация“, като показател за степента на постигане на тези резултати е оценката (чл. 3). Казано по друг начин, оценяването е процес на измерване на резултатите от учебно-възпитателния процес и тяхното сравнение с предварително определени критерии (стандарти). Различните автори са единодушни относно значимостта на оценяването и неговото влияние върху качеството на образователния процес. Чрез поставяне на оценка се дава ясна информация за мястото на всеки ученик към даден момент, какво точно трябва да се направи, какви мерки да се вземат, за да покрие стандартите, както и да надвиши минималните образователни изисквания за усвояване на учебния материал по определен предмет (Стоянова, 2016: 91–92). С други думи, чрез оценяването се извършва диагностика на индивидуалните постижения на ученика към определен момент. След приложен адекватен измерителен инструментариум се правят необходимите констатации, извършва се анализ какво знае и какво не знае ученикът, също и на какво равнище, обмислят се вероятните причини за това негово състояние и се набелязват конкретни мерки, за да се намали „незнанието“.