Елементи от методиката на провеждане на извънкласната дейност
По-надолу е представен най-общо моделът за повишаване на интереса на учениците към природните науки чрез обучение с практическа насоченост в извънкласните занимания. След провеждането на химичните експерименти учениците от всяка група попълват протокол за получените резултати от съответната групова експериментална работа.
Тема: Лесни, интересни и безопасни опити за определяне на свойствата на веществата
Увод: Знаете ли къде можем да открием тази невероятна наука – Химия? Тя е навсякъде около нас. Помислете си от какво се състоят Земята, Слънцето, океаните и моретата, въздухът, нашият дом, машините, растенията, животните, нашите тела и всичко, което ни заобикаля. От вещества, разбира се, от много и различни вещества с разнообразни свойства. Някои от тях са твърди, а други – крехки и трошливи, някои са течни, а други – газове. Веществата са с различен цвят – жълт, червен, син и т.н., или са безцветни, без вкус и мирис, други пък имат различен вкус. Но най-интересното е, че чрез химични опити от едни вещества може да получим други, съвсем различни, нови вещества. Много хора наричат това „магия“ или „чудо“. Но вие ще се убедите, че всяка „магия“ има своето обяснение, ще видите химията във вашия живот и практика.
Задача (опит) 1: Яйце в бутилка
Можем ли да поставим яйце в бутилка? Изглежда невероятно, но все пак да използваме химична реакция и да проверим дали това е възможно.
Какво ни е необходимо: яйце, бутилка с по-широко гърло, чаша, оцет.
Последователност на действията (двама ученици застават отпред, като единият задава въпроса, след това обяснява причините, а другият извършва опита):
- Оставили сме яйцето да престои два дни в чаша с оцет, след което то на външен вид не се е променило, но черупката е станала по-мека и тънка.
- Внимателно пъхаме яйцето в бутилката.
Изводи (учениците сами проучват и достигат до тях, след което ги описват в протоколи): Киселината, която се съдържа в оцета (оцетната киселина), е взаимодействала с част от калциевия карбонат, изграждащ черупката на яйцето. Главна съставна част на яйчената черупка е калциевият карбонат (същото вещество, което влиза в състава на тебешира, варовика, пещерните сталактити, морските раковини и др.). Черупката на яйцето съдържа 95% калциев карбонат. Останалите 5% са калциев фосфат, магнезиев карбонат и неразтворими белтъчни вещества.
Задача (опит) 2: Да надуем балон с лимон
Можем ли да надуем балон с помощта на химична реакция?
Какво ни е необходимо: лимонов сок, балон, малка празна бутилка от минерална вода, 2–3 лъжици вода, 5 г сода за хляб, фуния.
Последователност на действията:
- Поставяме края на балона около основата на фунията.
- Сипваме содата в балона.
- Изливаме лимоновия сок и водата в бутилката.
- Поставяме края на балона около гърлото на бутилката.
- Оставяме содата да падне в бутилката.
- Наблюдаваме внимателно.
Какво се случва: При взаимодействието на киселината от лимоновия сок и водата се отделя газ – въглероден диоксид. Този газ пълни балона и той се надува.
Задача (опит) 3: „Снежна“ икебана
Да направим произведение на изкуството от сухи клонки и сол!
Какво ни е необходимо: готварска сол ( NaCl ), голяма чиния, сухи клонки, супена лъжица, камъчета, пластмасова сламка, вазелин.
Последователност на действията:
- Слагаме в чинията няколко измити камъчета, между тях закрепваме сухите клонки. Аранжираме като икебана.
- Върху камъчетата и около тях насипваме 12 лъжици готварска сол.
- Намазваме края на чинията с вазелин.
- Внимателно намокряме солта с 6 лъжици вода и оставяме чинията на топло.
- Всеки ден с помощта на сламка капваме по 1–2 лъжици чиста вода върху солта.
- Още на втория ден се появява „сняг“ по камъчетата, а след 15 дни започват да побеляват и клонките.
Групата, която е отговорна за този опит, го е провела предварително. Какво се случва: При намокрянето на сухата сол с вода тя се разтваря. Полученият концентриран разтвор прониква между камъчетата, в пукнатините на дървесната кора на клонките и по проводящите им снопчета стига до повърхността им, където образува тънка ципа. Водата се изпарява, а солта остава. Тъй като процесът протича непрекъснато, то „снегът“ обсипва букета все повече.
Проведеното занятие „Вечер на химията“ се превърна в своеобразен празник на науките, разкри връзката между предметите, оказа познавателно и възпитателно въздействие върху всички ученици, не само на тези, които изучават химия. У участниците бе провокирано емоционалното състояние на радостно удовлетворение от осмислянето на обучението по химия и изучаваните явления, закони и процеси като необходимост за практиката.
-
- Димитрова, В. и др. (2012). Химията във формули, задачи и експерименти. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“.
- Найтън, К. (2007). 100 експеримента: Първи стъпки в науката. София: Фют.
- Николова, Р. & Драголов, Ст. (1985). Училищният химичен експеримент. София: Народна просвета.
- Тошев, Б. (2007). Ранното обучение по природни науки – интегрален или модулен подход. Bulgarian Journal of Science & Educational Policy, 1(1).
-
Айтен Солакова, Обединено училище „Христо Ботев“, с. Дъбница, обл. Благоевград
рецензент: доц. д-р Даниела Миткова