Критерии за оценяване
Зад. 1 – 3 точки
Зад. 2 – 1 точка
Зад. 3 – 1 точка
Зад. 4 – 4 точки
Зад. 5 – 4 точки
Зад. 6 – 4 точки
Зад. 7 – 3 точки
Зад. 8 – 3 точки
Зад. 9 – 4 точки
Зад. 10 – 4 точки
Зад. 11 а) – 6 точки: начертана таблица – 3 т., построена диаграма – 3 т.
Зад. 11 б) – 3 точки: намерена медиана – 1 т., мода – 1 т., средно аритметично – 1 т.
Скала за оценяване
От 10 до 15 точки – Среден 3
От 16 до 25 точки – Добър 4
От 26 до 35 точки – Мн. добър 5
От 36 до 40 точки – Отличен 6
Таблица 2. Процент ученици, покрили критериите
[su_table responsive=“yes“]
Критерии | Експериментална група | Контролна група |
1. Начини за представяне на статистически данни | 75% | 60% |
2. Централни тенденции – мода, медиана и средна аритметична | 51% | 42% |
От таблица 2 се вижда, че процентът на покрилите критериите ученици е по-висок в експерименталната група. В нея критерий 1, който включва задачи 1, 3, 10 и задача 11 а), са покрили 75% от учениците, при 60% в контролната. Разликата се получава от задача 11 а), която е от равнище анализ и синтез и половината ученици от експерименталната група са я решили, използвайки табличния процесор Excel. При критерий 2 разликата между двете групи е 9% в полза на експерименталната. Този критерий е покрит с решаване на задачи 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 11 б). Разликата отново се получава от задача 11 б), която е практическа за експерименталната група и с изписване за контролната. От експерименталната група тази задача са решили 9 ученици, а от контролната само 2-ма.
Таблица 3. Сравняване на резултатите от теста
[su_table responsive=“yes“]Група | Брой ученици | Оценки | Среден успех | ||||
ЕГ | 20 | 0 | 5 | 9 | 4 | 2 | 4,15 |
КГ | 18 | 4 | 7 | 5 | 1 | 1 | 3,33 |
От таблица 3 се вижда, че при експерименталната група преобладават добрите, много добрите и отличните резултати и няма слаби оценки, докато при контролната група по-висок е процентът на слабите и средните резултати. Усвоеността на материала е по-добра в експерименталната група.
Въз основа на анализа на резултатите от педагогическото изследване можем да обобщим, че като цяло учениците от експерименталната паралелка демонстрират добро равнище на овладяване на знанията и уменията, свързани с учебното съдържание по статистика в 11. клас. С добри резултати са 45% от учениците, 25% са с ниски и 30% са постигнали високи резултати. Всички ученици могат да разчитат диаграма и са усвоили основните понятия, свързани с централните тенденции. Половината от тях (50%) решават практическата задача, използвайки табличния процесор Excel, което води до повишаване на резултатите от теста.
В заключение може да се каже, че целта на педагогическото изследване е изпълнена. Резултатите от педагогическото наблюдение и дидактическия тест показват, че приложеният иновационен методически подход за използване на възможностите на информационно-комуникационните технологии при изучаване на статистика в 11. клас води до повишаване на знанията, уменията и компетентностите на учениците, спомага за изграждане на положително отношение към разглеждания материал и към математиката като цяло и стимулира учебно-познавателната мотивация и активност. И не на последно място, новите технологии разчупват традиционния учебен процес, правят го по-забавен и по-действен за учениците, а това спомага да се събуди и задържи интересът им към трудните за тях математически задачи.
-
- Бижков, Г. & Краевски, В. (1999). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
- Георгиева, Н. и др. (1997). Теоретичен модел за измерване и оценка на постиженията на учениците по математика в края на ІV и VІІІ клас. Иновации в образованието и науката.
- Запрянов, З. & Георгиев, Ив. (2014). Математика за 11. клас задължителна подготовка. София: Просвета.
-
Росица Димитрова, Професионална гимназия „Васил Левски”, Ихтиман
rosi_d6@abv.bg
рецензент: доц. д-р Николина Георгиева