Изучаването на западноевропейската литература в 10. клас е предизвикателство за всеки учител, защото трябва да представи процеси, емблематични автори и творби за различните периоди, като се стреми да поднесе информацията стегнато и ясно, да насочи учениците да анализират и работят самостоятелно, да вникнат в проблематиката и художествените особености на литературните произведения. Такива са уроците за Бокачо („Декамерон“), за Шекспир („Хамлет“), за Сервантес („Дон Кихот“) и др. Същевременно учителят е длъжен да запознае десетокласниците с литературните направления, теоретиколитературните въпроси, междутекстовите отношения, да направи междупредметни връзки.В статията е представена педагогическа практика – урок за обобщение на материала по западноевропейска литература в 10. клас чрез средствата на образователния театър и драма. В основата на педагогическата идея е чрез обогатяване на учебния процес с игрови и театрални елементи да се усъвършенстват комуникативните и социалните умения на учениците, да се стимулира тяхната активност посредством творческа дейност и възможност за артистични изяви да покажат своите знания в контекста автор – творба – читател.
Отговорност на учителя е да бъде интересен, иновативен, да поднесе интерактивно урока, информацията да бъде усвоена и разбрана. Литературнообразователният дискурс е една от най-сложно функциониращите комуникативни системи. В нея говорят учителят и учениците, със свой език говорят и художествените текстове, научните статии за тях, ученическите творби – интерпретативни съчинения и есета.
В своята социалност ученето на литература в училище е натрупване на виртуален житейски и езиков опит. Това е една фикционална реалност, която подражава на истинската. Литературата ни пренася в различни времена и култури, среща ни с различни хора, характери, съдби, разказва ни за хората – как са живели, мислили, говорили, чувствали… Въз основа на тяхната опитност пък ние разбираме какво от нея е оцеляло днес, какво се е променило и как тези творби са останали като класически, изучават се като образци. На практика учениците, докоснали се до тях, формират ценности, нравствени модели, изграждат свой етичен коректив.
Литературата и театърът са взаимосвързани. Те са древни, съвременни, непреходни, развиват се и се допълват. Театърът е най-интерактивното изкуство, защото литературният текст се разиграва в реално време и пространство в максимална близост до зрителите/учениците и им въздейства. Още древните хора са ходели на театър, за да преживеят катарзис, да се слеят със случващото се на сцената. Театърът е диалогът между творбата, която се разиграва, и зрителите.
Проблемите и конфликтите в изучаваните творби са актуални за учениците, но чрез представлението и театралната игра те заживяват нов живот, който тупти с пулса на младите хора.
Според Мария Герджикова „запознаването с една театрална постановка улеснява запознаването с особеностите на драматичното произведение през сценичното му превъплъщение” (Герджикова, 2000). В този смисъл сценичното превъплъщение на всяка творба, независимо от жанра й, е досег с изкуството. Изучаването на литература чрез театър и образователна драма е предизвикателство и за учители, и за ученици в гимназиален етап. „Тя представлява един ефективен подход в образованието, тъй като предполага трупане на опит и знания в една алтернативна реалност (въображаема ситуация), наситена с връзки, взаимоотношения, конфликти и разнообразни поведенчески модели…“ (Николова, 2013: 76–77).