Автор – творба – читател. Ренесансовите творци в ХХI век

Педагогическият експеримент, проведен в 10. клас, е обобщителен урок на тема „Автор – творба – читател. Ренесансовите творци в ХХI век“. Десетокласниците са запознати с Ренесанса като епоха, която възниква, противопоставяйки се на средновековната култура, доминирана от християнската църква, поради което притежава редица отличителни черти, несвойствени на античността. Разгледани са творци и произведения, характерни за Ренесанса в Италия, Испания, Англия. Анализирани са, дискутирани, но предизвикателство за учителя е възможността учениците да си представят сценична реализация, допир с ренесансовите творци, но тук, в реалността, в XXI век. Разбира се, че от тях се изиска да бъдат компетентни зрители, за да могат да задават въпроси, да коментират, дори да не изложат своето ново време. Младите хора гледат риалити програми, токшоута с гостуващи известни личности, скечове на популярни влогъри в интернет, клипчета в YouTube и т.н. Провокацията бе да посрещнат на гости в клас трима големи представители на ренесансовата литература – Бокачо, Сервантес и Шекспир.

Урокът по литература, проведен през януари 2019 г. с ученици от 10. клас в СЕУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Дупница, започна с мултимедийна презентация на тема „Ренесансът в Западна Европа“. Презентацията е едно съвременно образователно решение, което разширява възможностите за повишаване на ефективността на педагогическата интеракция чрез предметната/естетическата интеграция. Учениците представят епохата и прехода от Средновековието към Новото време, Великите географски открития, предпоставките за възникване и развитие на ренесансовите процеси, времевите и пространствените граници, характеристиките на епохата, творческите личности от епохата на Ренесанса и др.

След презентацията учениците са провокирани да си представят, че в този момент с машина на времето не те самите се пренасят в ренесансова Европа, а при тях се „телепортират“ тримата големи представители на Ренесанса в Италия, Испания и Англия. И тъй като нито за ренесансовите хора, нито за нас, съвременните, има невъзможни неща – трябва да посрещнат Джовани Бокачо, Мигел де Сервантес и Уилям Шекспир.

Влизат трима ученици, облечени в характерни за ренесансовата епоха костюми. Поздравят учениците: Бокачо на италиански, Сервантес на испански и Шекспир на английски – езици, изучавани в училището.

Интересът на десетокласниците е провокиран. Класната стая вече не е просто стая, тя става сцена. Актьори са не само тримата ученици, въплътили се в ролята на ренесансовите творци – Бокачо, Сервантес и Шекспир, но и всички останали. Театърът не се разказва, той се случва, играе се. Един свят оживява, две епохи – ренесансовата и съвременната – се преплитат. Двайсет ученици стават актьори. Питат, задават ситуации, търсят истини, спорят. По този начин, в една диалогична ситуация между авторите и читателите, между ренесансовите личности и съвременните млади хора се заражда комуникация. Литературата оживява. Литературнообразователният дискурс е интегриран с изкуството на театъра и неговата социална ангажираност.

Бокачо провокира учениците, че живеят в интересно време и четат творбите му в този интересен век. От своя страна те също го предизвикват, питайки го защо се отказва от „Декамерон“ в края на живота си – творбата, именно с която е популярен и до днес.

Сервантес споделя, че лудостите на този век не са по-малки от тези на неговото време, а вятърните мелници и предизвикателствата днес са все по-големи. Разказва, че Дон Кихот и Санчо Панса представят двата полюса на човешката личност: единият е идеалист и мечтател, вярващ в доброто и справедливостта, другият – краен материалист, търсещ ползата и възможността за печалба. Но дори и толкова различни, неговите герои остават близки със своя стремеж към по-добро бъдеще за света, с вярата си. Дон Кихот и Санчо Панса са различни в начина, по който изглеждат, говорят и възприемат света. Те олицетворяват противоположните страни на човешката личност, но не могат да съществуват един без друг. Защото в света няма нито пълен идеализъм, нито пълен материализъм, в своята заедност те формират противоречивостта на човешката природа. Задава въпроси за благородството, вярата в човешките идеали и в свободните пътища на личността. Мигел де Сервантес казва, че неговият герой Алонсо Кехана полудява от четене на рицарски романи. Струва му се, че днес светът е полудял по бързи електронни машинки – компютри, киберустройства и други. Пита десетокласниците не живеят ли като Дон Кихот в измислен свят. Има ли сред тях още борещи се с „вятърните мелници“.

За Шекспир учениците са в интересна възраст – възрастта на неговите Ромео и Жулиета. Възрастта на любовта, на съмненията, на въпросите, на колебанията и мечтите. Диалогът е осъществен – по тези теми всички могат да говорят. Сякаш учителят не е сред тях, играта е само на учениците, а те учат за живота, питайки и търсейки отговори.

Класната стая отдавна не е само театралната сцена. Урокът вече няма сценарий. Литературните текстове се разиграват чрез действията и речта на авторите, героите, читателите (учениците). Един учебен час, а всъщност реалистична картина, в която ученикът рисува, но не с четка и бои, а с думи. Един учебен час, в който се разбира кой какво мисли за времето, за авторите, творбите, конфликтите, героите.

Осъществени са междупредметни връзки между литература, история и цивилизации, чужди езици и информационни технологии. В часовете по испански език се разглежда задълбочено творчеството на Сервантес, както и по английски – творбите на Шекспир. Стимулирани са определени мисловни умения – анализ, синтез, сравнение, обобщение, творчество.

В краткото време на един час по литература не може да се обобщят ренесансовите творби, изучавани в училище. Но чрез игра и театрални импровизации може да се ангажират всички ученици, да се разбере как интерпретират информацията, как осмислят теоретиколитературните, философските и нравствените проблеми в изучаваните произведения. Водещи моменти са докосването на учениците до изкуството, съпреживяването и катарзисът – моменти, в които всеки сам за себе си открива по нещо за далечния, противоречив, но и вълнуващ свят на другите, с които живее или за които чете.