Неформалното образование осигурява специфична среда за развитие на компонентите на мотивационната сфера, удовлетворяване на индивидуални познавателни потребности и формиране на нови групи умения и компетентности. Всичко това, разгледано в контекста на интеграцията между формалното и неформалното образование по посока на координирани цели и технологични решения, пряко влияе върху разгръщането на творческия потенциал на обучаваните и естествено рефлектира върху качеството на образователния продукт. Интеграцията между формалното и неформалното образование концептуално и като условия и процедури е заложена в нормативната документация за средното образование, което за обучаващите и обучаваните осигурява комфорт за избор на решения и интегративни взаимоотношения. Център в изследването са обогатяването и формирането на нови психомоторни (практически) умения по биология на ученици от 11. клас, включени в процесите на разработване, реализиране и представяне на проект, свързан с влиянието на млечнокиселите бактерии върху корозията. Темата на проекта и дейностите, предвидени в него, са свързани и са в контекста на области на компетентност и очаквани резултати по теми от учебната програма по биология и здравно образование за 11. клас.
Въведение
Неформалното образование е специфична среда, която осигурява комфорт и насърчава творческото мислене, защото проследяването и осъзнаването на пътя от една идея до нейното реализиране с конкретен продукт има силно мотивиращ ефект, в това число и по отношение на рефлексията на собствените възможности. Доброволният избор за участие е проява на вътрешна потребност и готовност за взаимодействие и активност по посока на целите.
Обективно е мнението на редица изследователи за предимствата на обучението в неформална среда: свобода на избора, гъвкава и адаптивна програма, активност на всеки участник в процеса, богати възможности за избор на методи и педагогическо взаимодействие, приятелски настроена, безопасна и отворена среда (Coll et al., 2013). Съвременното неформално обучение се основава на конструктивистките схващания за човешкото учене – Д. Дюи, Л. Виготски, Ж. Пиаже, Д. Брунер, Д. Бигс, П. Мур и др. To се опира и на екологичния модел на Bronfenbrenner (1994), според който познавателните, социалните и културните процеси при обучението се формират в зависимост от контекста: характеристиките на специфичните условия, мотивацията, базовите знания и очакванията на учещите. Според сферите на обществения или личностния контекст неформалното образование и обучение в сферата на природните науки има различни области на действие (Hadjiali et al., 2018; Kiryakov et al., 2019) подпомагане, развитие, компенсиране на традиционното образование; популяризиране на науката и насочване към научна кариера; подпомагане на личностно развитие; изява на способностите и талантите и др. (Gendjova, 2010; Николаева, 2008).
Център в настоящото изследване е формирането на практически умения в неформалната среда на занимания по интереси в центровете за подкрепа за личностно развитие – Център за ученическо, техническо и научно творчество (ЦПЛР – ЦУТНТ), Плевен, с ученици от 11. клас на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Александър Стамболийски“. Темата на проекта е в сферата на екологичното образование (един от съдържателните акценти в обучението по биология в средното училище) и е свързана с една нова област на приложение на екзополизахаридите, а именно използването им като инхибитори на корозия на стоманени изделия.
ЦПЛР – ЦУТНТ е извънучилищно звено, което оказва обща подкрепа за личностно развитие на учениците в начален, прогимназиален и гимназиален етап. Работата е свързана с организиране на занимания по интереси, включващи различни области от науката и техниката – история, екология, астрономия и др. Учениците, които участват в изследването, са възпитаници на Професионалната гимназия по лозарство и винарство в Плевен, но същевременно са и участници в кръжок по приложна биология. Обучението в направление „Приложна биология“ е ориентирано към надграждане на знанията, развиване на уменията и способностите на учениците и изява на техните таланти на състезания и олимпиади. Осъществява се интердисциплинарна интеграция между химия, биология, математика и физика. Кръжокът е с хорариум 90 часа годишно. Провежда се регулярно – по 3 учебни часа седмично (в зависимост от свободното време на учениците след редовните учебни занятия). Минималният брой на кръжочниците е 13. Темата, върху която е проведено изследването, е свързана със значението и приложението на различните видове бактерии (конкретно млечнокиселите бактерии) и в частност на продуцираните от тях екзополизахариди. Учениците са преминали основния етап от обучението по биология и това предполага наличие на съответните знания, свързани с понятията „бактерии“, „ензими“, „полизахариди“. Идеята е да се обогатят уменията за анализ, синтез и извеждане на обобщения, аргументиране на твърдения и оценка на резултати, прогнозиране въз основа на изходни данни, извеждане на хипотези, проверка и доказателство, формулиране на изводи и представяне на резултати. Експериментът е проведен със съдействието на преподаватели от Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, където са извършени изследванията.