Формиране на практически умения по биология в условията на неформално образование

Инструментът за изследване на отношението на учениците към експерименталната дейност, участието в проекти и опазването на околната среда е анкета (Приложение).

Тя осигурява възможност на учениците да споделят своето виждане към проблемите, свързани със заобикалящата ни природа, и към включването на изследователски елементи като част от образователния процес.

Анкетата включва 10 въпроса с дадени варианти на отговор за избор от учениците. Въпросите са композирани около два центъра – мотиви и очаквания от работата по проекта и оценка на значението на тази дейност в личностен план.

На въпроса „Кое Ви мотивира да участвате в конкретния проект?“ 75% от учениците посочват желанието да правят нещо ново, 15% са водени от своя интерес и 10% са свързали мотивацията с интереса към предмета. Можем да твърдим, че използването на проектния метод е една от възможностите за учениците да разкрият своя потенциал, да излязат от рамката на задължителното учебно съдържание и да приложат усвоените знания и формираните умения на по-високо равнище. В потвърждение на този извод са и резултатите от следващия въпрос – „Какво е за Вас участието в проект?“. За 46% от анкетираните то е надграждане на нови знания, за 38% – удоволствие, 15% приемат участието в проект като допълнително натоварване и само за 1% това е загуба на време.

По презумпция проектно базираното обучение е свързано с провеждане на изследвания. Те предоставят на учениците практическата възможност за прилагане на комплекс от знания, умения и компетентности, необходими за тяхната бъдеща реализация, и създават условия за формиране на комуникативни умения и умения за правилно разпределяне на времето. Научното изследване по принцип включва специфични дейности, като: поставяне на изследователски въпрос, формулиране на хипотеза, планиране на изследване, събиране и проучване на информация, наблюдение, анализ и интерпретиране на данни, предлагане на решения, представяне на резултати и формулиране на изводи. Посочените дейности в най-общ план дават и облика на областта на компетентност в учебните програми по природните предмети „Наблюдение, експеримент, изследване“ и психомоторните умения в таксономията на Б. Блум.

На въпроса „Какви методи използвахте при работата си по проекта?“ 62% посочват провеждане на експеримент, 15% отговарят, че са извършили наблюдение, 23% са участвали при анализ и обработка на данни. Тези резултати илюстрират и полето на покритие на уменията, обект на формиране (вж. фиг. 4), които са заложени в целите.

Работата в екип е среда за проява на толерантност, изслушване и зачитане на мнението на другите. Това са социални умения, предпоставка за постигане на оптимални резултати и експедитивност при провеждането на експеримента, което от своя страна е и условие за ефективното формиране на практическите умения (77% от учениците предпочитат да работят в група).

В рамките на проекта, съобразно със спецификата на дейностите в отделните етапи, учениците имат и самостоятелна работа. На въпроса „Доколко самостоятелно работихте по темата?“ около 90% от учениците отговарят, че са работили самостоятелно при събиране и проучване на информация, изготвяне на презентация, представяне на резултати. В останалите етапи са търсили съдействие от учител и външни експерти. Това е обяснимо, като се има предвид темата на проекта.

Важна характеристика на проектно базираното обучение е проектите да са свързани с реални проблеми от заобикалящата ни среда, да бъдат актуални, приложими и значими в личностен аспект. Повечето от учениците, участващи в проекта, се отнасят с особен интерес при изпълнението на отделните дейности, последователно и активно участват във всеки един етап, независимо от липсата на знания по отношение на новите понятия или процеси. Във връзка с това, на въпроса „Полезно ли беше за Вас участието Ви в проекта?“ 61% отговарят, че участието им е било полезно, защото са научили нови неща. Отрицателен отговор дават 31%.

На следващия въпрос – „Как проектно базираното обучение влияе върху процеса на учене?“, 52% от кръжочниците отговарят, че развива практическите им умения, останалите 48% – че затвърдява и надгражда знанията им. Това ни дава основание да твърдим, че проектно базираното обучение има значителен потенциал като метод за формиране на практически умения и обогатяване на знанията в определена предметна област.

На въпроса „Смятате ли, че темата трябва да бъде свързана с изучаваното в училище?“ 69% от анкетираните отговарят: не, защото ще надгради и обогати знанията ми, а 31% смятат, че трябва да бъде свързана с учебното съдържание, защото това ще им помогне да повишат успеха си. Последното показва, че учениците в училище до голяма степен участват в проекти, защото са зависими от учителя и участието им се отразява върху оценката.

Едно от възможните обяснения за наблюдаваната обаче значителна разлика в процентите на отговорите на този въпрос е спецификата на неформалната среда – персонален интерес към съответното предметно направление. Това се потвърждава и от отговорите на въпросите: „Бихте ли участвали и в други проекти, свързани с опазването на околната среда?“ и „Според Вас използването на проектно базираното обучение би ли довело до повишаване на екологичната култура на учениците?“. На тези два въпроса 85% от анкетираните отговарят положително и само 15% – отрицателно.

Някои обобщения

В неформална среда проектно базираното обучение позволява формиране и разширяване на познавателният контекст при разглеждане на проблема, осмисля се неговата значимост в по-широка практическа, природонаучна или социокултурна рамка, в неговата цялостност. Стимулира се процесът на създаване на интегративни взаимодействия в обучението.

Неформалната среда предполага по-голяма творческа свобода учениците да следват своите интереси, като, запазвайки връзките и взаимоотношенията с формалното образование, предлага възможности за постигане на резултати, независими от заложените в учебните програми изисквания.

Една от ефективните технологии в неформалното образование е работата по проекти, която осигурява възможности за създаване и представяне на оригинални продукти с ясно изразена практическа стойност. Тази стойност има и други измерения, най-малкото в два контекста:

• правейки своя свободен избор за участие в проекти, свързани с опазването на природната среда, учениците опосредствано влияят върху нейното състояние, съдействат за намаляване на вредните въздействия, поемат отговорност за собствените си действия;
• едновременно с чисто образователните „ползи“ за учениците (усвояване на нови знания и формиране на нови групи практически умения) се развиват характеристики на личността като толерантност и оценка на постиженията на другите, уважение към експертността и значението на науката за съхраняване на природата.