Използването на приказката като жанр в обучението по математика в детската градина има своя специфика, съобразно с възрастовите особености на развитие на децата. Приказните сюжети може да бъдат използвани като мотивационна основа за всяка познавателна ситуация с математическа насоченост в предучилищна възраст. В приказния сюжет се разкриват и търсят не само нравствените поуки, но и математическите отношения между обектите в действителността. Според Джани Родари всяка приказка „може да бъде изразена в математически термини“. Приказките се използват за въвеждане към основната тема на ситуацията с математическа насоченост и въплътяват в себе си емоционално-познавателни мотиви за активност от страна на детето, поддържат вниманието му и провокират мисленето като познавателна функция по време на цялата ситуация.Представената в статията работна програма по математика е предвидена за деца от предучилищна възраст (4–5 години). Разработена е според ядрата по образователно направление ,,Математика“ и цели усвояването на държавните образователни изисквания. Програмата дава възможност по забавен начин, чрез приказния сюжет, постепенно и системно да се развият първите математически представи на детето за предметите и техните свойства (вид, цвят, големина, форма), за геометричните фигури, за пространствените разположения и величини. За всяка седмица от октомври до май е планирана по една тема, която може да се приложи в допълнителните форми на педагогическо взаимодействие.
От всички жанрове приказката е първият жанр, с който детето се среща още в най-ранна възраст. Чрез своята образност, език и емоционалност приказката стимулира развитието на познавателните психични процеси, формирането на представите, обогатява емоциите и речта. Внасянето на сюжетен герой в ситуацията създава провокационни моменти. Приказките са емоционално-сюжетна основа на математическата активност на децата в образователния процес. Децата се отъждествяват с конкретен герой и се стремят да му помогнат. Например Червената шапчица е стигнала след вълка в къщата на бабата, защото е тръгнала по дългия път, а двете козленца паднали в реката от мостчето, защото е било много тясно, и т.н.
В теоретичното пространство и педагогическата практика на детския педагог са популярни редица учебни помагала, разработени въз основа на приказния жанр, с автори като Ф. Стоянова, Д. Гълъбова, В. Ванева, К. Гетова. Тези помагала залагат на концептуалната идея, че всяка приказка има не само нравствена стойност, но и голям потенциал по отношение на опознаването от детето на математическата страна на действителността. Именно това прави приказката ефективна форма за овладяване на абстрактните математически понятия.
Така например в разработени от Д. Гълъбова помагала се предлагат приказни ситуации за всяка тема от учебното съдържание по математика за 3–4-годишните деца. Използвани са варианти на приказки, повечето от които са познати на децата, а други са авторови компилации (вж. Гълъбова, 2012; 2000; 2000; 2010).
На детските педагози са познати и учебните помагала на Ф. Стоянова „Иванчо и златната рибка“ (2002), „Голямата муха и малкият слон“ (1994), „Тримата братя и златната ябълка“ (2000), „Училище за магии или Буквар за амбициозни родители“ (1996). Те дават възможност на децата по непринуден и достъпен начин да усвоят познавателния материал по математика в условията на детската градина.
С математическа насоченост са учебните помагала „Три приказки по математика“ (2002), „Приказки по математика“ (2006), „ Нови приказки по математика“ (2003), „Приятели с цифрите“ (2014) за децата от предучилищна възраст с автор К. Гетова. В тях основно е заложен приказният жанр. Ситуациите по математика са с игрово-познавателен характер и с практическа насоченост. Децата са съучастници на героите и заедно с тях усвояват математически знания и умения.
Интерес представлява библиографската справка от В. Ванева (Ванева, 2002) относно наши и класически приказки и възможността за използването им в образователния процес по математика в условията на детската градина.
„Училище за магии или Буквар за амбициозни родители“ на Фелиянка Стоянова е разработена на модулен принцип. Основните модули обхващат почти всички аспекти на интелектуалното развитие на детето: фина моторика, внимание, зрително и слухово възприятие, количествени представи, умения за класификация, за сериация и интелектуални умозаключения. С помощта на приказката за малката магьосница Маги и магиите, които тя трябва да направи, е описана проблемна ситуация и се решава една примерна задача, която служи за ориентир на детето. Маги понякога се нуждае от помощта на своя котарак Троли, а децата имат нужда да работят заедно, за да решат познавателните задачи (вж. Стоянова, 1996).
Направеният преглед на учебните помагала (познавателни книжки) за реализиране на учебното съдържание по математика, съобразно с критериалните изисквания на ДОС за предучилищно образование, както и теоретичните и практическите ми компетентности като детски педагог ме провокираха да проуча възможностите за прилагане на приказния жанр в образователния процес по математика в условията на детската градина и да разработя вариант на учебна програма за формиране на математически представи чрез използване на приказката. Програмата е апробирана през учебната 2018/2019 година с деца от втора възрастова група в ДГ №12 ,,Алени макове“ – Благоевград.