Чрез образованието се предават на новите поколения значими знания, професионални умения, културни норми и ценности. В доклада на ЮНЕСКО „Образованието – скритото съкровище“ се извеждат четири глобални образователни компетентности, определящи развитието на образованието през XXI век – да се научим да познаваме; да правим; да живеем и да живеем съвместно.В статията е разгледано провеждането на урок по литература, представящ драмата „Хъшове“ чрез средствата на образователния театър, като част от разработената и апробирана в педагогическата практика на автора технология за изучаване на обемни прозаически творби на Иван Вазов чрез метода „Образователен театър“ в часовете по български език и литература в 11. клас. Подробно са описани етапите, през които преминава обучението по метода. Експерименталното приложение на технологията недвусмислено потвърждава установеното от педагогическия опит на автора, че най-добрият подход е да се въздейства непринудено върху съзнанието на учениците, да се стимулират критичното им мислене, екипната работа, емоционалната интелигентност, предприемчивостта, творчеството.
Обучението по български език и литература може напълно да покрие тези компетентности, защото литературата е не само наука и източник на екциклопедични знания, но тя стимулира критичното мислене, екипната работа, емоционалната интелигентност, предприемчивостта и творчеството. Литературата мотивира учениците да участват в интересни за тях практически дейности, изгражда увереност в собствените им сили и възможности, регулира емоциите им, създава ги като личности.
С избора в часовете по литература да работим с единайсетокласниците по метода „Образователен театър“ се цели развитието на мисловните и творческите им способности, от пасивни слушатели, които приемат безкритично учебния материал, учениците да се превърнат в активно пресъздаващи и творящи личности. Разиграването в конкретния случай на Вазовата творба „Хъшове“ цели още да се изгради у младите хора родолюбиво отношение, да се формират национална гордост и принадлежност.
Планирането и осъществяването на урок по литература в 11. клас чрез метода „Образователен театър“ в известна степен са предизвикателство за учителя. Като начало в процеса на обучението по български език и литература е необходимо да се мотивират учениците да влязат в ролята на актьори, художници, сценографи, технически лица. Следващата стъпка е да се провокират да търсят информация за епохата, в която твори авторът, в случая Иван Вазов, за бита, културата, облеклото, езика на неговите герои. След това да осмислят информацията, да изберат творба, която да поставят на училищната сцена, да създадат декори, костюми, да научат репликите и да се превъплътят в избраните образи.
Идеята да се въплътят в образите на Вазовите хъшове от едноименната драма идва от учениците, които са проучили, че представленията на Народния театър през 1904-та започват именно с „Хъшове“, а творбата е поставена за първи път на сцена десетилетие по-рано, през 1894 г. И днес на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ се играе постановката на Александър Морфов, спечелила награди като „Икар“ и „Аскеер“, в която участват едни от най-добрите съвременни български актьори.
Единайсетокласниците имат предварителна информация за сюжета, времето, събитията и героите на драмата „Хъшове“, тъй като в 7. клас са изучавали повестта „Немили-недраги“. Дискутираме върху момента, че хъшовете са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, а горди и свободолюбиви мъже. Върху това, че нищо човешко не им е чуждо – пият вино, играят карти, карат се, влюбват се… Постепенно учениците откриват, че у Вазовите герои всеки може да намери по нещо от себе си.
Учениците си разпределят ролите, определят часове за репетиции, подбират костюми, правят декор, рисуват плакати, изготвят покани, избират музика… Литературното обучение придобива коренно различно измерение, а обучаваните от пасивни слушатели преминават в активната позиция на творци, актьори и художници.
Освен вече посочените цели на разработената технология в хода на експерименталното обучение учениците се стимулират да четат, да говорят изразително, да предават емоцията на своята роля. В дългосрочен план фундаменталната цел е да се изградят като личности, които възприемат художествената литература като ценност и изпитват потребност да общуват с нея; като българи, които се гордеят със своята история и литература.
Предложеният метод „Образователен театър“ предполага съчетаване на възпитателни, естетически и образователни дейности. Обучението по литература се свърза с обучението по история и цивилизации, гражданско образование, музика, изобразително изкуство, информационни технологии.
Този метод включва предварителна работа и изисква нужното ниво на самоорганизация и самодисциплина, множество репетиции, обсъждане на действия, реплики, сценично поведение, отношение към другите участници в представлението и към публиката. Чрез него успешно се надграждат у учениците знания за автора и времето, в което твори, за творчеството му – героите, събитията, колизиите, внушенията. Всичко това активизира мисленето и въображението на учениците в една вълнуваща творческа среда.
Методът „Образователен театър“ има редица предимства:
- учениците изучават материала според индивидуалните си възможности и го осмислят през призмата на преживяното;
- учебното време може да бъде използвано ефективно и творчески;
- учениците показват по-висок интерес и повече ангажираност;
- проявяват по-голяма активност в процеса на обучение;
- правят междупредметни връзки с дисциплини като история и цивилизации, философия, гражданско образование, изобразително изкуство, музика, информационни технологии и др.