В статията е описан педагогически експеримент, проведен в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ – Разлог, в който гост-учител преподава английски език на десетокласници. Представен е ефектът от експерименталното обучение, отразен в равнището на постижения на учениците по предмета и чрез техните лични впечатления. Акцентирано е на необходимостта от преосмисляне на учебно-възпитателната работа по чужд език в посока демократизиране на отношенията ученик–учебно съдържание, ученик–учебен час и ученик–учител за повишаване на мотивацията на учениците при овладяването му и постигане на очакваните резултати. Споделени са изводи от направеното изследване.
Съвременните обществени и образователни реалности поставят все по-високи изисквания пред учителя по чужд език. Динамичната учебна и информационна среда, в които се изгражда новият тип обучаван като многоезична, мобилна и самостоятелно учеща личност, изискват от преподавателя не само да владее материала по съответния учебен предмет, но и да търси и прилага ефикасни форми за преподаване и обучение, за да може да предизвика и запази у учениците радостта и удоволствието от ученето въпреки силната конкуренция на информационните източници извън училището.
Анализът на сегашното обучение по чужди езици у нас показва, че доста неща са направени и се правят в посока подготовка, квалификация и преквалификация на учителите по чужди езици. Практиката обаче показва, че много от иновациите не могат да намерят приложение, тъй като ние сме съхранили това, което сме учили, и начина, по който сме го учили, и несъзнателно го използваме, когато преподаваме. Реактивното учене, следващо единствено напътствията на преподавателя и инструкциите в учебниците, все още е доста разпространено. И ако такъв учебен процес спестява време и усилия на учителите да търсят, намират и прилагат нетрадиционни средства, форми и методи на преподаване, учениците бързо намират начини да им покажат, че часовете са безполезни – ниска успеваемост, неоправдани отсъствия, наивни извинения за неизпълнени задачи, липса на уважение и др.
Експериментът
С проведения педагогически експеримент, представен в статията, се цели да се установи ефектът от прилагането на нов подход в учебно-възпитателната работа по английски език в посока демократизиране на отношенията ученик–учебно съдържание, ученик–учебен час и ученик–учител.
Участници: 22-ма десетокласници от СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ в Разлог, изучаващи английски език на нива В2+ от Общата европейска езикова рамка, и външен обучител – г-н Хосе Мигел Фернандес Мартинес.
Продължителност: 2 месеца, 5 учебни часа седмично.
Хипотеза: Ако се допусне демократизиране на отношенията ученик–учебно съдържание, ученик–учебен час и ученик–учител в учебно-възпитателната работа по английски език, това би довело до нарастване на мотивацията за овладяване на езика, по-лесно постигане на очакваните резултати и повишаване на равнището на постижения.
Как? Чрез:
- промяна на ролята на учителя от преподаващ чужд език в съграждащ учебния процес и комуникативно действащ човек, който в съответствие с конкретните условия, предпоставки, нужди, очаквания, мотиви на своите ученици поема самостоятелно и независимо отговорността за ефективността на обучението и я постига;
- предварително запознаване с психо-физиологичните особености на възрастта на обучаваните, както и с всички останали формиращи фактори – микроклимат в класа, отношение към предмета и учебния труд изобщо, способности и лични амбиции;
- преструктуриране и актуализиране на учебното съдържание. Гост-учителят успяваше да ангажира някои от най-добрите ученици в предварителната подготовка на уроците наравно с него и да ги накара да се чувстват сътрудници, дори съавтори на урока. По този начин се стимулира не само творческата активност на ученика, но и личната му отговорност в час. Учебното съдържание се актуализираше и чрез използване на ситуации от училищното ежедневие или разиграване на диалози от името на герои от популярни телевизионни сериали. Така то става преживяно, разбрано, почувствано, чуто, а не само видяно като текст и илюстрации в учебника;
- тематично-информационно разнообразие на учебния материал;
- изнасяне на уроци извън класната стая;
- използване на образователни игри дори при обяснението на граматиката и правописа;
- превеждане на учебното съдържание възможно най-благополучно през различните „офиси“ на паметовата система, като се поставят учебни задачи, които водят до по-голяма дълбочина на преработване на информацията. Към тях спадат както работата по проекти, така и интересни изследователски задачи, вследствие на които учещите се обучават, докато действат активно, дори и физически;
- изключителна интензивност на речевото общуване;
- правилно определяне на времето за изпълнение на отделните задачи (timing management);
- индивидуализация на учебно-възпитателния процес;
- вариативна последователност на дейностите слушане, говорене, четене, писане и изпълнение на граматични упражнения;
- използване на междупредметни връзки;
- приоритет на самооценяването, взаимното оценяване по двойки, както и на груповото оценяване пред традиционното измерване и оценяване на постиженията на учениците от учителя, за да се избегне страхът от оценката на преподавателя. От науката знаем, че човек по природа е мотивиран. Защо тогава толкова често учениците са демотивирани? Това се дължи преди всичко на системата за възнаграждаване на постиженията, която не е съобразена с психичните особености на човека;
- създаване на доброжелателна и спокойна атмосфера в класната стая;
- висок професионализъм – в рамките на експерименталния обучителен период учениците от целевата група – 10Б клас, бяха обучавани от една талантлива, одухотворена и всестранно развита личност. Гост-учителят беше артист при създаването и разиграването на речеви ситуации, музикант при разучаването на песни, художник, когато семантизираше лексиката. И ако по време на първите няколко часа, провеждани от него, фактът, че е чужденец и владее перфектно английски език прикова вниманието на учениците, то неговата висока обща култура, уменията му за ръководство и моделиране на учебния процес в съчетание с лидерските му качества му дадоха предимство пред така любимите за съвременните тийнейджъри неправомерно използвани в час мобилни устройства и провокираха интереса и активността им. Той спечели учениците на своя страна, прилагайки стратегии за сътрудничество, психологическа помощ и поддръжка, уважение и зачитане на мнението на другия в общуването, съчетани с договорена взискателност.
Изследователски методи:
- тестиране с цел измерване на езиковото ниво преди и в края на обучението. Тестовете оценяват четирите езикови умения – слушане, четене, говорене, писане и граматика;
- анкетиране – за установяване на задоволството от проведеното от гост-учителя обучение.