Резултатите
В духа на съвременните тенденции в чуждоезиковата методика при анализ на експерименталните данни се отчитат постиженията, а не слабостите. За целите на това педагогическо изследване са приети следните равнища на успеваемост: висока успеваемост (ВУ) – при тестовите задачи, решени с 80 до 100% правилни отговори; средна успеваемост (СУ) – при резултати от 50 до 79%, и ниска успеваемост (НУ) – при резултати под 50%. В разглеждания случай броят регистрирани точки от всеки ученик кореспондира със съответния процент успеваемост.
На фигура 1 са представени резултатите на учениците от входния и от изходния тест по общ английски език.
При първоначалния тест трима ученици са с резултат под 50% и един е на 50-процентовата бариера. Средният резултат от Тест 1 е 64%, а мнозинството участници имат резултати между 50 и 79%, което отговаря на средна успеваемост. Петима ученици са регистрирали висока успеваемост.
В края на обучението при полагането на Тест 2 (среден резултат 68%) вече няма ученици с ниска успеваемост. Те са прехвърлили границата от ниска към средна успеваемост и броят на учениците със средна успеваемост се е увеличил от 12 на 15, а учениците с висока успеваемост са с двама повече – 7.
Фигура 1. Съпоставка на резултатите в началото и в края на експерименталното обучение
Тенденцията към увеличаване на успеваемостта, макар и с малка разлика, е устойчива: в 13 случая до 5% , а в 6 с над 5%. Двама ученици са регистрирали еднакъв резултат на двата теста и само един – по-слаб резултат. Малкият процент повишена успеваемост се обяснява с краткия срок на прилагане на новите методи и технологии от гост-учителя – само 2 месеца.
За статистическата обработка на резултатите от тестовете в началото и в края на експерименталното обучение по английски език в 10Б клас, проведено от гост-учителя, с цел установяване на ефективността на обучение, чиято основна характеристика е демократизирането на отношенията ученик–учебно съдържание, ученик–учебен час и ученик–учител, е използван критерият на Уилкоксън. Той спада към непараметричните методи, изисква лесни за изпълнение процедури и дава достатъчна сигурност при формулирането на съответните изводи. Установява се, че разликата в резултатите на учениците между началото и края на обучителния процес в посока повишаване на успеваемостта по английски език се дължи на приложената от гост-учителя иновационна методика.
Мотивацията за участие в подобно обучение е отчетена с попълване на въпросник. Анкетата задава три кръга въпроси. С първия кръг въпроси се цели да се установи как учениците оценяват експерименталното обучение по отношение на развитието на езиковите им умения. Положителните нагласи към учебния процес и приятната творческа атмосфера в класната стая създават възможности за по-добро езикоусвояване. С втория кръг се цели да се установи как учениците оценяват уменията си практически да използват английския език. Отговорите на тези въпроси показват развита способност у десетокласниците да се самооценяват и подобрено самочувствие. Целта на третият кръг въпроси е да се установи мнението на обучаваните за гост-учителя Хосе Мигел Фернандес Мартинес.
Цитирам част от отговорите на въпрос 17: Каква следа остави у Вас общуването с г-н Мартинес?
– Научи ни на много нови неща.
– Вдъхновение. Показа ми как да общувам с чужденци и ми помогна да преодолея много от страховете, свързани с говоренето на английски език.
– Добър професионалист със страхотно отношение към учениците.
– Уникален и позитивен човек, който прави часовете интересни. Успя да направи така, че да искам да вляза в час.
– Разбрах, че невинаги произношението и сложните думи, които използваме в час, са от голямо значение. Той ни показа, че можем да общуваме на чужд език по много елементарен начин.
– Въпреки културните различия научихме нови думи и изрази, обогатихме речника си.
– Помогна ми да преодолея трудностите при говоренето с чужденци.
– Възхищение от един прекрасен преподавател.
– Мотивиран съм допълнително да усъвършенствам английския си език.
– Отзивчив, всеотдаен и добродетелен. Той помага на всички поравно.
– Часовете му ми бяха много интересни и с удоволствие влизах в тях.
Всеки педагогически експеримент е малка стъпка напред за повишаване на качеството на учебния процес, което води до повишаване и на практическите резултати, като същевременно разкрива нуждаещите се от корекция или подобрение области. С настоящата статия искам да насоча вниманието на колегите към преосмисляне на ролята на педагогическото сътрудничество учител–ученик в учебно-възпитателната работа по чужд език в гимназиален етап за повишаване на мотивацията на учениците при овладяването му и постигане на очакваните резултати.
Намирам за полезни и споделям следните изводи от проведеното педагогическо изследване:
- Учебно-възпитателен процес, при който са преодолени класическите противоречия ученик–учебно съдържание, ученик–учебен час и ученик–учител:
- допринася за подобряване на качеството на педагогическия процес;
- развива, задълбочава и повишава знанията на учениците по съответния учебен предмет;
- повишава познавателната активност на учениците и равнището на познавателен интерес, което е предпоставка за по-задълбочено усвояване на учебния материал;
- активира комуникативния потенциал на учениците, като предоставя възможност за развитие и изява на личностните им качества;
- стимулира продуктивното въображение на учениковата личност;
- прави обучението по английски език интересно, атрактивно и значително променя отношението и нагласите на учениците към ученето и учителя.
- Преподавателят е и ще бъде най-важният участник в обучението. Той е не само изпълнител, но и творец на учебно-възпитателния процес.
Заключение
Познаването и подборът на подходящите стратегии и техники са задължителен елемент от професионалната култура и компетентност на учителя по чужд език, определящи успеха на неговата работа и на тази на учениците. Учителят има за цел не само да положи основата за запознаването с чуждия език и култура, да създаде положителна мотивация за изучаването им през следващите етапи от живота, но и да изгради стратегии у учениците за учене на езици, както и за учене изобщо. Това е много отговорна задача, свързана с водещата тенденция в съвременното образование, а имeнно: обучение и самообучение през целия живот.
- 1. Стефанова, П. (1999). Методика на чуждоезиковото обучение. София: Парадигма.
2. Стойчева, Д. (1999). Проверка на учебните постижения по чужд език. Типология на тестовите задачи. Чуждоезиково обучение, 4.
- Кинка Пенджакова, Средно училище „Братя Петър и Иван Каназиреви“, Разлог
k_ivanova67@abv.bgрецензент: проф. дн Росица Пенкова