Процесите на общуване през средното детство са много важни, защото са неразривно свързани с формирането и развитието на детската личност. В началното училище ролята на семейството нараства и включването му като активен партньор в междуинституционалното сътрудничество е от особено значение за осигуряване на достъпа да качествено образование на всички деца. В статията са представени разработени и реализирани в педагогическата практика на автора идеи за мотивиране на родителите за активно участие в училищния живот и ефективно взаимодействие с образователната институция.
Човешкото общество е немислимо без общуване. Без него не може да се осъществи връзката на човек с човека. В основата на човешкото съществуване е разположена човешката психика и способността й да отразява и да общува със заобикалящата я среда. Общуването се определя като обществено необходима връзка между хората, в процесите на която възниква психичен контакт, който се опредметява в обмяна на информация, взаимодействие, взаимовлияние, взаимопреживяване и взаимовъзприятие.
Общуването е сложно явление, което възниква едновременно с човешката дейност, като служи за интегриране на индивида в човешкото общество и се приема като средство за изграждането и развитието му. Общуването е необходимо условие за социално-културното възпроизводство на човека, за формирането на неговите специфични социални потребности, способности за взаимодействие, за взаимно разбиране и плодотворна съвместна дейност. То има интегрално значение за психическото развитие и социализацията на човека и е един от най-важните пътища за предаване и усвояване на обществено-историческия опит, за самопознание и самооценка. Развитието на човека изобщо в действителност е обусловено от развитието на всички други хора, с които той общува.
От психологически аспект структурата на общуването включва компонентите: нравствено знание и морални ценности; социални потребности и мотиви; волева готовност и форми и привички на поведение (Балтаджиева, 2001). Нравствените знания и моралните ценности трябва да бъдат осъзнати от индивида с цел да се приложат в регулирането на неговото собствено поведение, да станат негово знание и негови ценности. Тези знания и ценности включват знания за нормите на човешките взаимоотношения, за поведението спрямо другите, за мирогледните, моралните и естетическите стойности, действащи в група, клас, общество, чийто член е отделната личност.
Именно поради това процесите на общуване през средното детство са особено важни, защото са неразривно свързани с формирането и развитието на детска личност с широки познавателни интереси и потребности, с готовност за осъществяване на интензивно взаимодействие и сътрудничество, с нагласи за по-хуманни взаимоотношения.
Общуването променя отношението на детето към другите и на другите към него както в семейството, така и в училището. В този процес се включват нови възрастни и връстници. Системата на отношения „дете – възрастен“ се диференцира на „дете – учител“ и „дете – родител“. Изискванията от страна на родителите нарастват, но и уважението към новата позиция на тяхното дете също нараства.
Отношенията между ученици и учители в начална училищна възраст заемат централно място в живота на детето. От момента на своето раждане детето не може да остане в изолация, в своето формиране като човек и израстване то се нуждае освен от грижи и от общуване с хора. Приобщаването на човешкия индивид към другите хора не пречи на неговото самостоятелно развитие, напротив – това, което детето умее да прави днес в сътрудничество, то ще съумее утре да го направи самостоятелно.
Ролята на семейството като институция нараства в началното училище от гледна точка на очакванията на обществото да се засили сътрудничеството между двете институции, което да доведе до синергичен ефект, т.е. резултатът от взаимодействието между тях да е повече от обикновена механична сума – резултат, водещ до създаване на такава среда, която е най-благоприятна за стимулиране и насочване на индивидуалното и социалното развитие; среда, която е нормална за радостен, щастлив и обогатяващ детето, родителите и учителите живот (Попкочев, 2011).