Ефективното общуване между възрастни и дете – фактор за успешно обучение и личностно развитие на малкия ученик

Учениците, с които работя, не владеят добре българския език, което налага съобразяване с двуезичието и търсене на подходящи методи и форми за ефективно обучение. Учебната програма дава възможност да се използват нетрадиционни методи и средства, така че очакваните резултати и компетентности може да се постигнат оптимално.

Включването на семейството е фактор от изключителна важност за осигуряване на достъпа до качествено образование на деца от различни етнически групи. То предполага изграждане на позитивна нагласа към училищната институция у родителите и мотивирането им за по-активно участие в училищния живот. Така проблемите, свързани с усвояването на учебното съдържание, би могло да се преодолеят, ако акцентът бъде поставен върху по-задълбочено партньорство със семейството.

Когато родители и деца участват съвместно в различни дейности: четат, изработват продукти, спортуват, важен е не толкова резултатът, а това, че те правят нещо заедно, споделяйки общи правила и поведенчески модели – да се общува на български език, да бъдем толерантни към другия, да се подкрепяме и в моменти на успех, и при загуба.

Да правим нещата заедно, означава учители, ученици и родители да имаме общи цели, да спазваме единни правила и да споделяме едни и същи ценности.

Сътрудничеството между учители и родители се гради върху общата грижа за децата. В този смисъл бяха разработени и реализирани следните идеи:

• „Клуб на родителя“ – споделяне на опит, обсъждане на техники и придобиване на опит от родителите за разрешаване на възникнали проблеми; родители обучават родители; учители подпомагат родители; родители съдействат на учителите при разрешаването на конфликти с ученици и др.;
• „Гостуване“ на родители в работата на класа;
• Включване на родители при провеждането на часа на класа по предварително зададена тема;
• Включване на родителите в утринни срещи;
• Провеждане на открити уроци за родители чрез приложение на интерактивни техники на работа;
• Провеждане на срещи по определен проблем с определена група родители и ученици;
• Запознаване на учениците с професиите на някои родители и посещение на работното им място;
• Изготвяне на писма до родителите: „На родителите – с благодарност“; съвместно изготвяне на презентации по избор от деца и техните родители и представяне пред учениците от паралелката;
• Провеждане на родитело-учителски срещи по теми, инициирани от родителите; включване на родители в празници на паралелката, випуска и училището;
• Включване на родители в организирането и провеждането на извънкласни и извънучилищни мероприятия – благотворителни инициативи, екскурзии и др. Интерактивни техники: „Ръка за помощ“ – за да се разкрие, че за изпълнението на която и да е дейност е необходима всяка протегната ръка.

Ефективен за повишаване на компетентността и за мотивиране на родителите за активно участие в училищния живот се оказа също психодинамичният тренинг – като система от интерактивни дейности и средства за развиване, усъвършенстване и преустройство на социални нагласи и умения за ефективно взаимодействие. Позитиви:

• Организиране на целенасочена и разнообразна съвместна дейност между двете институции, в границите на която се осъществяват многообразни взаимоотношения и общуване между родители, учители и ученици;
• Проучване на изисквания, очаквания и оценки и в двете институции и изготвяне на единна стратегия и програми за взаимно подпомагане и сътрудничество, предвид спецификите и потребностите им;
• Реализиране на взаимно разработени проекти и програми, в резултат на което биха настъпили положителни промени в нагласите на родителите към училището, ще се обогати възпитателният им потенциал и ще се оптимизира съвместната дейност;
• Осъзнаване от страна на родителската общност на необходимите и належащи подкрепа и помощ както за собственото дете и неговите нужди, така и за началния учител.

Идеята на тези тренинги е създаване на нова перспектива във взаимоотношенията на участниците – учителите и родителите; създаване на ефективни възможности за анализиране, възприемане и разбиране на собствената личност и тази на другите в групата, на техните мнения, поведение, статус и роли чрез участие в интерактивното взаимодействие.

При наличие на ефективно взаимодействие между възрастните – родители и педагози, и децата те взаимно и ползотворно си влияят и се допълват в изпълнението на своите социални роли и функции. Най-важните характеристики на това взаимодействие са целенасочените връзки между всички участници, тяхната отговорност, влияние и обусловеност, пораждащи цялостност и водещи до положителни резултати в общуването.