- Игри, активиращи социалната компетентност на децата
- Разиграване на ситуации, в които детето се е изгубило. От него се иска да предложи алтернативи как ще справи в дадената ситуация. Проиграват се различни варианти, докато се стигне до щастлив край.
- По-сложни са казусите на кризисни екстремни ситуации като „пожар“, „земетресение“, „наводнение“, „подозрителни хора“, тъй като има ясни правила и информация. Нужно е да се дадат на децата базови знания от инструктажа за реагиране в ситуации на бедствено положение (на какъв телефон да се обадят, къде се застава, какво не се прави…). Например: при земетресение се застава под касата на вратата.
Добре е децата да пресъздават в сюжетно-ролеви игри различни роли, свързани с опасните казуси – на пожарникари, спасители и др. Добре би било със съдействието на общината да се организира среща с представители от „Гражданска защита“.
- Игра „Познай какво съм аз“. Може да се играе поотделно, като всяко дете изпълнява дадена роля пред групата. Друг вариант е децата да бъдат разделени на групи. Измисля се роля (животно, професия…) и детето или децата ги изиграват, докато другите не познаят какво пресъздават. Тази игра може да се използва и за интеграция.
Препоръки за децата, които трудно задържат вниманието си, драскат и нямат търпение:
- Правене на малки фигурки от пластилин.
- Низане на мъниста.
- Изрязване на форми от хартия, възможно най-малки за тях.
- Подреждане на дребни детайли – пъзели, клечици (една до друга или в различни форми).
- Апликиране.
Препоръчителна за учители и родители е книгата „Защо все аз“. Терапевтичните приказки в нея са чудесни. Приказките може да се четат на децата, а после детето да изпълнява задачите след тях.
Необходими са топла емоционална връзка и поетапно поощрение на детето в хода на изпълнението на каквато и да е образователна дейност. Нужно е активно включване на децата в задачи, които изискват самостоятелно справяне. Там, където е възможно, самите те да бъдат автори и да проявяват творчество, за да се подкрепи процесът на по-активно любопитство. За развитието на речта и въображението е важно да се четат на децата приказки, въз основа на които да се формират у тях умения да разказват, както и сами да измислят истории, да довършват истории чрез самостоятелни избори на сюжети. Подвижните и настолните игри в условията на семейна среда също развиват компетентности у детето.
- Таня Милорова, директор на ДГ „Ласка“, София
dg161@abv.bgрецензент: доц. д-р Катя Гетова