В много училища и образователни институции е разпространен моделът Peer Mediation (ученическа медиация) за решаване на спорове между ученици, на ежедневни конфликти във взаимоотношенията между деца и младежи. Той има същите характеристики, както и други методи на медиация:
- Базира се на доброволността, неутралността, поверителността, безпристрастността и равнопоставеността.
- Присъстват както двете страни в конфликта, така и трета страна.
- Решението трябва да бъде формулирано със съзнанието за отговорност от двете страни, то трябва да бъде утвърдено писмено.
Решаващото в случая е не учителят, а учениците да изгладят конфликта, като той трябва да се отработи навреме и обикновено да се реши по време на училищните почивки или в края на часовете. Целта на инициаторите е да помирят двете страни и да им предоставят възможност за ново начало.
От гледна точка на аспекта за възпитаването в поемане на отговорност този модел може да бъде оценен изключително положително. Учениците се учат да се справят в подобни ситуации и да поемат навреме собствената си отговорност. Конфликтите в случая не се решават „от горе“, а към тях се подхожда директно, като уреждането им е достъпно за учениците.
За целите на педагогическото изследване бе проведено анкетно проучване, с което да се установи доколко учениците имат отношение към поставените въпроси. В проучването са обхванати 26 ученици. Обобщението и анализът на отговорите от анкета № 1 показват, че в голямата си част те са се сблъсквали с конфликт, понякога го неглижират, не знаят как могат да го предотвратят и към кого да се обърнат за помощ. Представяме резултатите от анкетното проучване.
На въвеждащия въпрос от анкетното проучване – Попадали ли сте в конфликтна ситуация в училище? (фиг. 1) – 15 (58%) ученици са отговорили с „да“, 7 (27%) – с „не“, а останалите 4-ма (15%) са отговорили, че се стремят да избягват конфликти.
Поведението на учениците по време на конфликт определихме от отговорите на следващия въпрос – Как реагирате по време на конфликт? (фиг. 2). От анкетираните ученици 4-ма (15%) по време на конфликт отстъпват, 5-има (19%) премълчават проблема, 3-ма (12%) търсят начини за разрешаването на конфликта, а една голяма част – 14 (54%) ученици, просто се правят, че всичко е наред.
Фигура 2
От отговорите на въпроса – Какви спорове възникват във Вашето училище? (фиг. 3) – установяваме, че те са предимно между ученици – 15 (58%) от анкетираните, 4-ма (15%) са посочили, че споровете са между учител и ученик, 2-ма (8%) – че са всякакви, а 5-има (19%) са избрали отговор „Други“.
Фигура 3
Интерес представляват отговорите на следващия въпрос – Как ги решавате? (фиг. 4). Половината от учениците – 13 (50%), не ги решават, 9 (35%) са на мнение, че споровете се решават с кавги и бой, 3-ма (11%) търсят посредници, а 1 (4%) ученик е посочил отговор „Други“, като е конкретизирал, че се обръща за съдействие към директора на училището.
Нерешаването на споровете в никакъв случай не премахва конфликта, а го задълбочава, което според мен е и причина за нарастващата агресия сред учениците. Проявлението на физическа сила при решаването на спора показва в каква степен анкетираните реагират така, когато са предизвикани от други лица, обстоятелства или ситуации. Този вид разрешаване на конфликта е и израз на страха „Как изглеждам в очите на другите?“.
Прави впечатление, че учениците в тази възрастова група, за да защитят правата си, все по-често разрешават конфликтите помежду си с физическа саморазправа, което означава, че агресията в училищата расте и става все по-болезнен проблем.