Експериментът е проведен в три етапа – констатиращ, развиващ (формиращ) и заключителен, в периода октомври 2020 – юни 2021 г.
Предварителната подготовка включва изготвяне на тестовете за входно и изходно ниво, формулиране на целите на тестирането, определяне на знанията и уменията, които ще бъдат оценявани; изготвяне на анкетните карти, определяне на критериите, показателите и измерителите на изследването. Практическите задачи, включени в технологията за развиване на умения за решаване на конфликти, са подготвени и раздадени на всички ученици, направен е инструктаж за безопасна работа. Учениците, чиито умения са обект на проведеното изследване, са 26.
Констатиращ етап на експеримента. В този етап се извършва проверка на опорните (входящи) практически умения на учениците. В началото на октомври всички ученици, включени в изследването, правят входящ тест, по време на който получават определен брой точки.
Развиващ (формиращ) етап на експеримента. Този етап включва експериментална работа по предварително изготвена програма за прилагане на технологията за развиване на практически умения за решаване на конфликти.
Заключителен етап на експеримента. В края на дидактическия експеримент се провежда тест за определяне на изходящите практически умения на учениците и се анализират получените резултати.
Формулирани са следните хипотези.
Нулева хипотеза (Н0): Ако в обучението по гражданско образование за решаване на конфликти при формирането на знания и умения за търсене и интерпретиране на информация се използва работата по групи за формиране на ученически медиатор, то не очаквам промяна в чувствителността и способностите на учениците за решаване на конфликти.
Алтернативна хипотеза (Н1): Ако в обучението по гражданско образование за решаване на конфликти при формирането на знания и умения за търсене и интерпретиране на информация се използва работата по групи за формиране на ученически медиатор, то очаквам промяна в чувствителността и способностите на учениците за решаване на конфликти.
Проверка на хипотезите. Тъй като в педагогическото изследване са обхванати 26 ученици, проверката на нулевата хипотеза (Н0) е направена чрез t-критерия на Уилкоксън (подходящ за малки групи). Получените резултати след изчисленията водят до приемане на алтернативната хипотеза (Н1) и отхвърляне на нулевата хипотеза (Н0). Доказва се, че прогресивното развитие на практическите умения на учениците за решаване на конфликти се дължи на приложената педагогическа технология.
В заключение, от проведеното дидактическо изследване се установи, че създадената и приложена в практиката педагогическа технология за развиване на практически умения за решаване на конфликти в училищна среда подобрява качеството на учебния живот, повишава мотивацията на учениците за присъствие в социалния живот на училището и съдейства в много голяма степен за усвояването на реални практически умения.
- 1. Аллахвердова, В. О. и др. (2000). Конфликтология. Санкт-Петербург: Лань.
2. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
3. Бородкин, Ф. М. & Коряк, Н. М. (1989). Внимание: конфликт! Новосибирск: Наука.
4. Джонев, С. (1990). Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения. София: Наука и изкуство.
5. Речник по психология (1989). София: Наука и изкуство.
6. Рыбакова, М. М. (1991). Конфликт и взаимодействия в педагогическом процессе. Москва: Просвещение.
7. Boulding, K. E. (1962). Conflict and Defense: A General Theory. New York: Harper & Brothers.
- Дамянка Карналова, Професионална гимназия по хранителни технологии и техника, Пловдив
рецензент: доц. д-р Мирена Легурска