Самостоятелната учебна дейност на работните групи по проекта се свързва с предварителното планиране на дейностите във времето и разпределянето на индивидуалните задачи на всеки от участниците. Изисква се самостоятелно анализиране на урочни статии от учебника за 5. клас и на информация от различни източници; конструиране на портфолио на групата с отделни глави, параграфи, приложения, плод на креативността и личностния подход на участниците; самоконтрол и самоанализ на резултатите от учебната дейност.
В психологически аспект самостоятелното учене чрез работата по проект води до прилагане на знанията и уменията в практиката за решаване на различни нагледно-действени задачи, в конкретния случай това се свързва с уменията да се общува с институции, да се възприема в прякото значение смисълът на текст.
Работата по проект има своите доказани предимства за учещия се. Той:
- става отговорен към това доколко неговите учебни действия са ефективни по отношение на поставената цел, доколко е обмислил и подбрал най-подходящите действия;
- търси и намира сам информация по темата, като усъвършенства уменията си да подбира, анализира, обобщава и използва, съобразно с целите, специфична информация;
- става по-организиран и придобива умения за работа в екип, съобразявайки се с другите и давайки своя принос към общия краен продукт;
- формира умения за рефлексия;
- развива и проявява креативност при представяне на собствения труд.
В процеса на проектната дейност у ученика се развиват следните компетентности:
- комуникативни – при обсъждане на творческите задачи, консултации с учителя, защита на свои идеи, работа в екип;
- личностни – самостоятелност и гъвкавост на мисленето, фантазия, любознателност, самодисциплина, увереност в собствените възможности;
- литературно-лингвистични – описание на идеи, импровизация при участието във финалната част на представянето на проекта чрез художествено-драматичния спектакъл;
- математически – съчетаване на форма и обем, пространство и време при изработването на идейните проекти за паметник, посветен на холокоста.
Организация на работата по проекта
Учителят поставя задачата за работа по проект „Да бъдеш човек в безчовечен свят“ и мотивира изпълнението на учебната задача с оглед на важността на формирането у учениците на умения за съставяне на текстове и на комуникативноречева култура за тяхната бъдеща социализация. Съобщават се очакваните резултати, определят се работните групи и се обявява срокът за изпълнението на проекта, в случая шест месеца. Учениците получават от учителя инструкции за работа, като предварително са информирани, че представянето на проектите ще стане под формата на ролева игра – художествено-драматичен спектакъл.
Ролевата игра предполага по-разгърната дейност по пресъздаване на житейски събития. Реализацията ѝ в обучението по история и цивилизации подпомага езиковото (писмено и устно) и личностното развитие на учениците. Комуникативните цели да се усвоят знания и умения за използване и създаване на текстове се превръщат в прагматичен стимулатор за речева дейност. Всеки член на екипа трябва да подготви текст, който тематично е свързан с текстовете на останалите участници, и това го прави по-прецизен и отговорен към общия резултат от работата.
В заключителния етап на работата по проекта учениците имат възможност да дадат оценка доколко тя им е била интересна и полезна, попълвайки оценъчна карта. Картите предоставят информация за целесъобразността на проекта и за мнението на учениците относно подобна организация на учебно-възпитателната работа.
Заключение
Проектът „Да бъдеш човек в безчовечен свят“ е иновативна технология, която успешно съчетава елементите на самостоятелното учене, проектната дейност и театрализираната игра. Тя може да се приложи успешно в обучението по история и цивилизации не само в 5. клас за усвояването на умения за писане на исторически текстове, а и при всяка друга учебна тема и ситуация, защото поставя ученика в центъра на овладяването на практикоприложно знание, а учителят остава в периферията, без да налага авторитарни и понякога скучни теоретични знания по предмета. Постигат се атрактивност, самостоятелност и отговорност при усъвършенстването на писмената езикова култура и на социокултурната компетентност на учениците. Надграждат се уменията за учене.
Проведеното експериментално обучение доказа ефективността на представената в статията технология, което ми дава основание да я използвам в педагогическата си практика и за в бъдеще, както и да я препоръчам на колегите историци.
- Сашка Конакчийска, СУ „Христо Ботев“, Сапарева баня
рецензент: доц. д-р Захари Захариев