В ранната училищна възраст се формира началната грамотност и се полагат основите на функционалната грамотност. Овладяването на четенето и писането, развитието на четивните умения са най-важната предпоставка за успешно учене. За да бъде обучението на малките ученици резултатно, то трябва да се осъществява при подходящи условия, в подходяща среда и чрез подходящи методи, по игрив и забавен начин. В статията е представен иновативен подход за овладяване на четенето в 1. клас чрез работа в училищната библиотека във факултативните учебни часове по български език и литература и е проследен ефектът от експерименталното обучение върху уменията на първокласниците за четене и възприемане на текст.
Овладяването на четенето в 1. клас е една от основните задачи в обучението по български език и литература. Основна задача е и овладяването на уменията за писане. След приключването на работата с буквара учениците се запознават с първата читанка. Те изучават определени правоговорни, графични, правописни и граматични форми на българския език, които им позволяват да постигнат пълнота и правилност на изказа.
Основната цел на литературното обучение в 1. клас е овладяването на начална литературна компетентност – умение за образно-емоционално възприемане на литературен текст и разбиране на неговото съдържание чрез:
- усъвършенстване на прочита;
- разбиране на конкретното съдържание;
- изграждане на образна представа въз основа на художествен текст;
- удоволствие от прочетеното.
Четенето е важен показател за развитието на умствените способности на учениците, както и на всеки човек въобще. В началното училище този процес изисква много търпение, време и любов от страна на учителя. От първостепенна важност е привличането на интереса на малките „любопитковци“, което предполага и изисква намирането и прилагането на разнообразни съвременни и иновативни подходи на обучение. Уроците по четене не са лесна задача. За да бъде обучението успешно и без психологическа травма за детето, то трябва да се осъществява при подходящи условия, в подходяща среда и чрез подходящи методи, по игрив и забавен начин.
В педагогическите си търсения на подходящите условия, среда и методи избрах експериментално да приложа обучение чрез работа в училищната библиотека във факултативните учебни часове по български език и литература и да проследя как този подход ще се отрази върху уменията за четене и възприемане на текст от първокласниците.
Цели на експерименталното обучение:
- насърчаване и формиране на умения за четене и читателски навици;
- развиване на личностни качества и творчески способности;
- придобиване и надграждане на знания и умения.
Малките ученици бяха силно заинтригувани от възможността да провеждат двата факултативни часа по български език и литература в различна от познатата учебна среда. Библиотеката действаше като стимул за децата да изявяват наученото, да изразяват собственото си мнение. Разбира се, първоначално обучението бе съпътствано и с немалко трудности. Част от учениците срещаха затруднения при овладяването на четенето. В началото някои четяха бавно, накъсано и с грешки и това затрудняваше възприемането на текста от останалите ученици. Този момент трябваше да се избегне. На по-дълбоките нива на езикова преработка, при по-дългите и сложни езикови единици: дума, изречение и текст, грешките бяха семантични и граматични, на структурата на текста.
Провеждането на факултативните часове по български език и литература в библиотечна среда постепенно даваше своите резултати. Децата с голям интерес и вълнение очакваха тези дни. Прилагах упражнения с използване на много нагледни материали. Игровият подход също беше определящ. Използвах дидактически задачи. Насърчавах прехода от сричково към глобално четене, естествено, винаги в единство с разбиране на прочетеното. Четяхме заедно – първо на срички, после цялата дума. След това учениците прочитаха сами думите. Свързваха всяка дума с подходяща картинка. Съставяха изречения. Обучението протичаше различно, забавно и под формата на игра.
С течение на работата по този начин първокласниците постепенно подобряваха уменията си за устно разказване на преживени и на наблюдавани в картини или серия от картини случки. Книгите бяха тяхната движеща сила по пътя на усъвършенстването на тези умения. Те стимулираха желанието им за свободно споделяне на впечатления и мнения по различни въпроси, свързани с обучението. Децата споделяха за прочетено в книгите, наблюдавано по телевизията, разказваха случки от техния личен житейски опит. Не само това, но и чрез работата си в библиотеката първокласниците овладяха в много по-голяма степен уменията за създаване на кратки писмени текстове (преразкази и съчинения) и тяхното правилно записване.
Приложеният иновативен подход на работа в библиотечна среда създаваше и поддържаше мотивацията за четене на първокласниците. Тази именно мотивация е неизменно свързана с местата за четене. Търсенето на иновативни подходи за обучението по четене е много полезно! В периода на началната училищна възраст децата обичат да четат и имат интерес към книгите. От нас учителите зависи до голяма степен да поддържаме този интерес и същевременно да го подклаждаме все повече и повече. Ние трябва да търсим и прокарваме нови пътища за овладяване на четенето и заедно с учениците да преодоляваме изникващите препятствия.