Адекватната подкрепа на учениците при овладяването на четенето и формирането на интерес към него през първите години на училищното образование е основен фактор за успешна учебна дейност и позитивно отношение към книгата. Училищната библиотека стимулира интереса към книгата. В нея се създава неформална, уютна читателска среда за учениците. Тя е място, което насърчава мисленето, въображението и творчеството на учениците. Тук се възпитава любов към книгата, изграждат се навици за четене и умения за учене през целия живот, формира се едно по различно отношение към културата и живота като цяло. В тази уютна среда по време на експерименталното обучение си създадохме кът за четене, което беше нещо ново и поддържаше интереса на първокласниците към четенето. Библиотеката се превърна в едно от най-желаните места в училище. Смятам, че работата в библиотеката е една подобрена образователна среда за обучение по четене в 1. клас, а и не само. Посредством предоставения библиотечен фонд учениците имат възможност да се запознаят със съвременни български и чуждестранни автори и творби. Уютната читателска среда предразполага и към творческо общуване и екипна работа.
Училищната библиотека е едно от най-подходящите места за провеждане на изнесени уроци, за промяна на учебната обстановка и разнообразяване на учебния процес както за извънкласни, така и за класни дейности. Това бе доказано в хода на експерименталното изследване. Този подход дава възможност на учениците да изявяват усвоени знания и умения и да ги надграждат. Училището получава достъп до много повече ресурси за нуждите на образователния процес, които трябва да се използват адекватно. Това от своя страна осмисля съществуването на библиотеките и тяхната роля в обществото. Те винаги са били хранител и разпространител на знание.
Проведените уроци по български език и литература в тази така наречена изнесена класна стая бяха интересни и забавни за учениците. Те предлагаха учене чрез опит, отговаряха на потребностите и очакванията на първокласниците. В тях учениците работеха върху езикови задачи и упражнения, търсеха книги по определена тематика, четяха за удоволствие. Имахме занимания с различни форми на колективно четене, творческо мислене, рисуване. Първокласниците четяха кратки текстове от различни предложени във факултативните часове по български език и литература автори, пресъздаваха прочетеното със средствата на театъра и изобразителното изкуство. Организирахме изложба на илюстрации. Представяхме различни драматизации, като малките любознателни читатели сами изработваха декорите. Смятам, че този начин на работа освен за придобиването на знания и умения, свързани с четенето и осмислянето на художествен текст, спомага и за развитието и изявата на артистични, художествени качества и на умения за работа в екип. В обучението в библиотеката включих и викторина, която често използвам и в класната стая, но различното тук беше, че децата участваха в нея без предварителна подготовка. Те откриваха отговори на въпросите, като търсеха информация в библиотечната колекция. Това доведе до още по-качествени резултати.
В края на експерименталното обучение учениците отново, както преди неговото провеждане, четяха текст и отговаряха на въпроси, насочени към разбирането на прочетеното. Целта бе да се проверят не само знанията и уменията им за четене и доколко те са се подобрили, но и да се провери нивото на тяхната функционална грамотност и компетентност. Резултатите се оказаха красноречиви. Мнозинството от включените в педагогическия експеримент ученици показаха подобрение на уменията за четене. Това ми дава основание да препоръчам въвеждането на тази практика в училище. Убедена съм, че използването ѝ несъмнено ще повиши качеството на обучение по български език и литература в 1. клас.
Обобщение и изводи от експерименталното обучение:
- Учениците овладяха четенето и подобриха значително четивната си техника;
- Първокласниците разбраха ясно какви са целите на четенето;
- Задачите за работа с текст развиха умения у учениците за творческо и критично четене с разбиране;
- Формираха се умения у учениците за самостоятелно ориентиране в съдържанието и подбор на необходимата им информация.
Като цяло иновативната работа в библиотечна среда подобри значително уменията и знанията на учениците по български език и литература и в частност по четене. Използването на традиционни тестови задачи, обобщаването чрез игри и ситуации, които изискваха прилагане на наученото, спомогнаха за повишаването на качеството на образователния процес, стимулираха творческото мислене и допринесоха за развитието на въображението на първокласниците.
Педагогическите научни изследвания и педагогическата практика доказаха, че иновативните стратегии, технологии и решения в образованието са не само необходими, но и задължителни. Разнообразяването на образователния процес неминуемо води до по-високи резултати в обучението като цяло и в частност в обучението по четене на първокласниците. А доброто ниво на четивни умения несъмнено е от съществено значение както за качеството на живот, така и за реализацията на младите хора в обществото.
В заключение, въпреки че днешните поколения растат и се развиват в свят на дигитални технологии, традиционната книга има и винаги ще има своето доказано място в образованието и живота на подрастващите, а и в човешкия живот въобще.
- 1. Андреев, М. (1987). Дидактика. София: Народна просвета.
2. Бановска, Т. (2017). Помагало по български език: четене и писане с разбиране, за 1. клас. София: Кронос.
3. Здравкова, Ст. (1992). Методика на обучението по български език и литература в началните класове. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
4. Йовчева, Д. & Делева, И. (2018). Четене с разбиране. Учебно помагало за 1. клас. София: Скорпио.
- Гергана Меракова, 36 СУ „Максим Горки“, София
рецензент: проф. дпн Росица Пенкова