Усвояване на българския фолклор в часовете по извънкласни дейности във 2. клас

В иновационната технология часовете по извънкласни дейности включват занимания и обучение за усвояване на българския фолклор. Провеждат се веднъж седмично, общо 32 часа годишно. В плана за работа в сформираната група „От извора“ освен занятия по български език и литература и по музика са предвидени и часове за приложни и творчески дейности – оцветяване на народни носии, килимчета, шевици, рисуване, изработване на флаш карти. Часовете за занимания по български език и литература са 15, за разучаване и изпълнение на народни песни – 6. Останалите 11 часа са за приложни и творчески дейности. Така направеното разпределение осигурява възможност за вътрешнопредметни връзки и взаимодействия и за интегриране на учебното съдържание в извънкласните дейности. Както и осигурява постигането на педагогическата цел – всеобхватно и пълноценно усвояване на българския фолклор.

Чрез разказ, мултимедийна презентация и фотографии учениците се запознават с различните видове български народни носии. Народната носия е специфично облекло, което се различава в зависимост от региона, от който произлиза. Тя е характерна за много народности, но българската е най-изразителна и цветна. Основното знание за носиите е това, че най-разпространената женска носия е сукманена, а мъжките са чернодрешни и белодрешни. Украсата на сукманената носия е предимно по полите, пазвата и краищата на ръкавите. Престилката е в ярки цветове. Българката от старо време изработва облеклото си сама. В орнаментите, украсяващи дрехата, е вплитан определен код, по който в миналото са разчитали важна информация – от кой край на страната е човек, от кой род е, какво е социалното му положение. Придобитите знания за народните носии учениците практически и творчески прилагат в оцветяването и рисуването на носии.

 

Специално внимание в тази тема отделяме на красивите бродерии върху дрехите. Българските шевици! Те са изкуство, в което предците ни са вплитали своя неподражаем усет за красота и виталност, пресъздавали са хармонията в света и човешкото поведение, предавали са чрез тях послания за здраве, любов и благоденствие. В българските шевици символно са закодирани душевността, битът и културата на българина. В тези часове учениците усвояват умения за правилно съчетаване на цветовете на шевиците, проявяват оригиналност и творчество. Изразяват ги, като оцветяват изображения на шевици или рисуват такива.

 

Друга съществена част от българския фолклор, на която не е отделено достатъчно място в учебното съдържание по литература за 2. клас, са българските народни песни. А те са най-значителният и разнообразен художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Възникват като вътрешна потребност на създателите им да дадат израз на своите мисли и преживявания. Те са изпети в тъжни и радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана… Техни творци са хора с поетически и музикален талант. Народната песен се предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.

Значително място в песенното народно творчество заемат обредните песни, свързани с българските традиции и обичаи. В часовете по извънкласни дейности с учениците отделихме внимание на Лазаровден. Участничките в ритуала лазаруване са момичета и девойки и се наричат „лазарки“ или „лазарици“. Те разучават песни и игри, а на празника, в събота, една седмица преди Великден, се окичват с венци от цветя и обикалят къщите. В тях те пеят за всички в семейството, най-много за девойката, и играят ритуалния танц буенек. С момичетата в групата разучихме лазарските песни „Ой, Лазаре, Лазаре“ и „Лаленце се люлее“. Изпълнихме ритуала лазаруване в нашето училище, като момичетата бяха облечени с народни носии, а главите им бяха окичени с цветни венчета. Те пяха във всички класове. Потопиха се в атмосферата на празника и го съпреживяха, обогатявайки своите познания и компетентности за българския фолклор.

Една от основните характеристики на българския фолклор са танците. Вид изкуство, което съчетава движенията на тялото с музика, в танците намира реализация нуждата от общуване между хората и съвместно забавление, удовлетворява се потребността на човешката природа да изрази себе си чрез нещо, което е искрено и красиво. А когато съчетаем носия, музика и танц, получаваме магичния ефект на българския фолклор! В иновационната технология, естествено, са включени и часове за разучаване на хора от нашата фолклорна област.

Създадената и приложена в практиката технология за усвояване на българския фолклор чрез извънкласни дейности спомага за постигането на широк спектър от учебно-възпитателни цели. На първо място, води до по-добро, задълбочено и качествено усвояване от учениците на свързания с българския фолклор учебен материал. Постигат се по-високи резултати в обучението им по български език и литература, музика, изобразително изкуство и технологии и предприемачество. Придобиват се по-голям обем от знания и повече компетентности от учениците и се повишава ефективността на работата им. Повишава се и тяхната мотивация за всеобхватното изучаване на българския фолклор и прилагането му в ежедневния живот. Формират се родови ценности и национално самосъзнание у учениците.

И тук ще споделя нещо в личен план. Като човек, аз съм удивена от богатството на българското народно поетично творчество. Като педагог, аз съм убедена, че то е най-добрата, най-здравата основа, върху която можем да градим възпитанието, обучението, развитието като цяло на подрастващите. То отразява многовековния жизнен опит на предците ни, който всеки българин трябва да предава на идните поколения.

В обобщение, използването на съвременни образователни технологии повишава качеството на обучението, а оттам и води до по-високи постижения на учениците при усвояването на знанията и уменията и овладяването и прилагането в практиката на ключовите компетентности, заложени в програмите по литература и извънкласни дейности за 2. клас.

Извънкласните дейности са неразривна част от образователната система. Същевременно те предлагат на учениците различна, по-разчупена учебна среда, създават условия да приложат на практика усвоените в класната стая умения, дават им възможност да разгърнат своите интереси и да изявят индивидуалните си способности. Научните изследвания показват, че участието на учениците в извънкласни дейности допринася за повишаване на техния успех, прави ги по-уверени и проактивни към училищния живот. В тези часове те учат чрез преживяванията си в ситуациите, в които са поставени, надграждат знания и умения и придобиват практичен опит. И съвсем не маловажно – извънкласните занятия стимулират към активност и учениците с по-ниска познавателна мотивация и интерес. Безспорно участието в подобни дейности има редица положителни ефекти върху обучаемите, включително подобряване на тяхната дисциплина, развиване на умения за организация на времето и формиране на толерантност към заобикалящия ги свят, а и към света като цяло.