В статията са разгледани в теоретичен план видовете модели на преподаване. Описан е практически опит от обучението по уеб дизайн – теория и практика, в 11. клас на професионалното образование (специалност „Икономическа информатика“), основан на трансдисциплинарния подход. В серия от единайсет задачи с необходимите ресурси учениците от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в Пазарджик реализират сайт за различните фактори на работната среда, като паралелно с това прилагат знанията и затвърдяват уменията си по програмните езици HTML и CSS.
Изучаването на уеб дизайн – теория и практика, се въвежда през 2018 г. с утвърждаването на новия учебен план по специалността „Икономическа информатика“1. Учебните предмети „Уеб дизайн – теория“ и „Уеб дизайн – практика“ дават знания и умения за Държавния професионален изпит, с ранг на втора матура от учебната 2021/2022 година. В резултат на обучението в 11. и 12. клас учениците създават динамичен сайт за четирите часа на изпита по практика на професията в края на своето средно образование и без да бъде положен този изпит, те не получават диплома за средно образование и свидетелство за професионална квалификация. Ако изберат да създадат дипломен проект, каквато възможност им беше дадена с приемането на новата Национална изпитна програма2 от учебната 2021/2022 година, отново трябва да включат в частта практика динамичен сайт с различен брой и съдържание на страниците в зависимост от конкретното задание.
Терминът „модел“ (фр. modèle от лат. modulus – мярка, аналог, проба) означава система, чието изследване служи като средство за получаване на информация за друга система; представяне на някакъв реален процес, устройство или концепция. Моделът е абстрактно представяне на реалността под някаква форма (например математическа, физическа, символична, графична или описателна), предназначено да разгледа определени аспекти на тази реалност и да даде отговори на въпросите, които се изучават 3. В програмирането Модел-Изглед-Контролер (Model-View-Controller, MVC) е архитектурен шаблон за дизайн, основан на разделянето на бизнес логиката от графичния интерфейс и данните в дадено приложение. За пръв път този шаблон за дизайн е използван в програмния език Smalltalk.
Нека разгледаме моделите в начина на преподаване4.
Педагогическият модел, смятан за традиционен, е известен още като „модел на преподаване-приемане“. В рамките на този подход образованието се разбира като пряко преподаване на знания от учителя. Учителят трябва да бъде експерт в своята област, така че учениците да имат най-голям шанс да разберат и запомнят знанията.
Поведенческият педагогически модел5 също смята, че ролята на образованието е предаването на знания, виждайки го като начин за генериране на натрупване на обучение. Той се основава на поведенческия модел, който предлага всеки стимул да бъде последван от неговия отговор (награда), и повторението на това се определя от възможните последствия от споменатия отговор. На образователно ниво ученето се търси чрез моделиране на поведението, фиксиране на информацията чрез укрепване.
Романтичният (натуралистичен, преживяващ) модел се основава на хуманистичната идеология, която поставя обучаемия като главен герой и активна част от обучението6. Базиран е на предпоставката за липса на насоченост и максимална автентичност и свобода, като се предполага, че съществуват достатъчно вътрешни умения и стимули от страна на учещия. Този модел насърчава развитието на непълнолетните, като смята, че то трябва да бъде естествено, спонтанно и свободно, фокусира ученето върху свободния опит и интересите на детето. Ролята на учителя е да бъде само възпитател и приятел. В модела няма количествени оценки, а само качествени.
Когнитивният (развиващ) модел е изграден на основата на концепцията за развитието на Жан Пиаже7. Този модел се различава от предишните по това, че основната му цел не е да се съобразява с учебната програма, а да обучава субекта по такъв начин, че той да придобие достатъчни познавателни умения, за да бъде автономен, независим и способен да се учи от само себе си. Ролята на учителя е да оцени нивото на когнитивното развитие и да насочи учениците да придобият способността да дават смисъл на това, което са научили. Той е фасилитатор в стимулирането на развитието на ученика.
Конструктивисткият модел8 е един от най-широко приетите и използвани днес. Подобно на предишния се основава на концепцията на автори като Пиаже, но заедно с приносите на други автори, като Лев Виготски, този модел се фокусира върху ученика като главен герой на образователния процес, който е съществен активен елемент в обучението. В този модел тройката учител – ученик – съдържание се разглежда като набор от елементи, които взаимодействат двупосочно един с друг. Основава се на идеята, че обучаемият може да придаде смисъл на изучения материал, както и на самия процес на обучение, в който учителят действа като ръководство за учене. Той трябва да предоставя помощ, съобразена с нуждите на ученика9. Целта е обучаемите, доколкото това е възможно, да се приближат до максимума на своя потенциал, вместо да се ограничават до средното ниво в класа. Логично е да поставим и въпроса за това дали нашите деца успяват да учат успешно.