Интерактивни методи и техники за усвояване на частите на речта по български език в трети клас

В статията се представя приложението на интерактивните методи в обучението по предмета ,,Български език и литература” за темите ,,Части на речта. Лични местоимения. Глагол и спомагателният глагол „съм“. Прилагателно име“ в трети клас. Прави се опит да се обогати педагогическата практика, като се излага идеята за създаването на положително емоционална учебна среда чрез използването на интерактивни методи и техники.

Интерактивните методи на обучение изискват диалогов вид комуникация. В основата им стои взаимодействието (диалогът), изискващо обратна информация от всяка една от страните. Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения и диалогов вид комуникация.

Тази специфика на образователно-възпитателните стратегии на съвременното начално училище предполага пренасочване на училищните взаимодействия, създаващи възможности за активизиране на познавателната активност и мислене на учениците, увеличаване на самостоятелната и екипната дейност като предпоставка за тяхното активно и съзнателно включване в учебната дейност.

В тази насока новите програмни документи на Министерството на образованието и науката, отчитайки динамиката в развитието на съвременното общество, са насочени именно към усъвършенстване и обновяване на учебно-възпитателния процес в училище, като акцентът се поставя върху интерактивността, която от своя страна засилва активизирането на учениците, възпитава критичност в тяхното мислене и създава нагласи за взаимодействие, взаимно влияние и сътрудничество.

Някои от интерактивните методи, които се използват в обучението по български език в трети клас са:

1. Методи и техники за събиране нa информация – светкавица, светофар, допитване с картончета.

Светкавица

Това е метод, който може да се използва както за запознанство, за „разсънване“ на класа в началото на часа (особено ако това е първи час), така и за бърза проверка на знанията или отношението на учениците към даден проблем.

Необходим е подходящ предмет – лек, мек и удобен за хвърляне. При запознанство, когато предметът е хвърлен на някого, той трябва да се представи, съгласно указанията. Предметът може да се връща всеки път на водещия или участниците да си го подхвърлят помежду си.

С учебна цел учителят внезапно хвърля предмета към определен ученик, задавайки въпрос, който изисква кратък и бърз отговор. По този начин учителят може бързо да провери знанията на учениците по забавен начин. Важен е ефектът на изненадата – имена не се съобщават (Гюрова, 2006).

Допитване с картончета – разновидност на светкавица – при проверка на старите знания. Картончетата съдържат въпроси и се теглят на лотариен принцип или са самозалепващи се листчета, залепени обрато на чина или под чина.

Светофар

Метод за разпределяне (групиране) на информация – предварително зададена или предложена от учащите или от преподавателя. Водещо е насочването на вниманието на учащите към конкретни действия, обусловени от трите цвята на светофара.

Методът може да се използва и за оценяване на степента на вярност на представена от учащ/учащи информация (учащи оценяват учащи). В този случай при верен отговор останалите учащи вдигат зелен картон, при грешен – червен и при непълен отговор – жълт. По този начин учащите формират умения за оценяване, което води до засилване на усещането за обективизъм при оценяването.

2. Дискусионни методи – дискусия, обсъждане

Дискусия

Дискусията е метод, който широко се прилага както в обучението, така и във възпитанието. Според Пл. Радев обучаващата дискусия е интерактивен метод, класна и групова форма на взаимодействие между учениците и учителя за разискване, обсъждане на спорни теми, въпроси, казуси.

Най-характерно за дискусията е търсенето на полемична гледна точка към разглежданите теми. Дискусията не може да се състои със заучаване и репродуциране на определена информация. Тя изисква оценъчна трансформация, индивидуално преработване през призмата на определени норми, ценности, идеали.

Дискусията е своеобразна размяна на мнения и идеи в рамките на дадена тема, с цел да се постигне по-голяма яснота и по-задълбочено познание. Именно дискусията води към формиране на критична мисъл у подрастващите, към изграждане на умения за организиране на собствената мисъл и аргументация.

Стимулират се творческото мислене, обективността, толерантността, изразени в умение да изслушваш другия.

Дискусията е средство за изясняване на спорни въпроси и за постигане на съгласие между хора с различни позиции. Подобно на другите методи тя може да бъде описана чрез последователност от разнообразни техники, представени същевременно като изисквания към работата на учителя и като предмет на специално изучаване от учениците. Тези техники включват:

*задаване на уточняващи въпроси за определяне на спорния проблем и дефиниране на работните понятия;

*уточняване на противоречията, идентифициране на теза и антитеза;

*стимулиране към търсене на аргументи;

*организиране на времето и пространството за изложения на спорещите страни, взаимно изслушване и начин на оценяване.

Повечето от посочените примерни дискусии в моделите на обучение са описани така, че да напомнят на учителя за някои от изброените техники.

За учениците от началното училище дискусията подпомага изграждането на комуниктивни и интелектуални умения и компетенции в следните насоки:

–   изслушване на другия и осмисляне на неговата позиция и аргументи;

– откриване на противоречия в становищата и аргументацията на опонента;

– търсене, приемане или отхвърляне на алтернативни становища и оценки;

–   търпимост и толерантност към различни мнения и гледни точки;

–   рефлексиране върху собствени разсъждения и мислене.

В практиката се използват различни форми за организация и провеждане на дискусия.

Дискусионните методи в обучението влияят положително върху готовността на детето да подлага на преценка становището на другите и да изказва собствено мнение по даден проблем. (Петрова, 2009: 48-50)

Обсъждане

Обсъждането е техника много близка до дискусията. Общото е технологичната реализация, а различното – предметите на обсъждане, които са конкретни: книга, филм, статия, ученически творби (съчинения, рисунки). Много важен е оценъчният момент (аргументи).

Обсъждането на учебен проблем в група или с партньор в процеса на обучението е едновременно и форма и източник на взаимодействие. Чрез него учениците съвместно решават поставена задача, като се концентрират върху определена информация, обменят знания и достигат до общо становище. Като носител на много голяма степен на познавателно взаимодействие, този метод може да се определи като основен в стратегиите на интерактивното обучение.

„Разглеждането като интерактивен метод, обсъждането в група цели чрез осъществяване на познавателно взаимодействие помежду си учениците да споделят, възприемат и осмислят информация за факти, личности, процеси и явления, изказвайки собствено отношение и изслушвайки другите членове на групата, да анализират поставени проблеми и да предлагат съвместни решения”. (Петрова, 2009: 23)

От гледна точка на интерактивните стратегии, същественият елемент в този метод е постигането на познавателно взаимодействие.

Обсъждането се свързва с извършване на разсъждения върху определена информация, изказване на общо становище, достигане до определени изводи и решаване на познавателни задачи, свързани с процес или явление.

Обсъждането предполага:

*вникване в основните компоненти на информацията;

*собствена преработка  на наличната информация от всеки член на групата;

*разкриване на собствена гледна точка на всеки член на групата и изслушване от цялата група;

*формиране на общо становище на групата.

По време на обсъждането в групите учителят наблюдава и подпомага взаимодействието.

Примерни задачи за обсъждане в група могат да бъдат:

• Обсъждане в група за изказване на становище и оценка.

Този тип задачи подпомагат приобщаването на учениците към екипна дейност. Те стимулират комуникацията и създават условия за включване на всички членове на екипа.

• Обсъждане в група за обобщаване на житейския опит на учениците.

„Този тип обсъждане е много подходящо за изпълнение в екип, тъй като позволява на учениците да допълват и коригират взаимно знанията си. Равнището на обобщенията, до които достига, е по силите на групата и в края на обсъждането всеки екип може да се представи със становище, изградено от собствения му опит„. (Петрова, 2009:25-28)

Обсъждането е многофункционална процедура, която може да реализира различни задачи, свързани с възможностите за:

*актуализиране опита на учениците;

*откриване на нови знания;

*активизиране на мисленето и въображението;

*осмисляне и обобщаване на знанията.

Задаването на въпроси е професионално педагогическо умение. То изисква от учителя не само познаване на учбното съдържание и възможностите на учениците, с които работи, но познаване и на възможностите на самите въпроси. „В хода на обсъждането някои от поставените въпроси могат да предизвикат излагане на различни мнения, с което обсъждането придобива характер на дискуссия„. (Ризов, 2004: 12)

Обсъждането в група като интерактивен метод осъществява множество познавателни и развиващи функции в обучението. Чрез него се актуализират впечатленията, разширяват се представите, вниманието и концентрацията се повишават. За реализацията на метода е от голямо значение взаимното уважение и доброжелателното отношение между учителя и учениците и между самите ученици.

3. Работа в екип – работа в малки групи.

Работата в малки групи като метод включва разделянето на участниците на групи от 2-3 или на групи от 4-6 души и поставяне на определена задача за изпълнение.

В група от 2-3 души е препоръчително да се работи в сесия за усвояване на знания, ако те не са сложни и обемни. Знанията трябва да са близки до нивото на познание на участниците. Целта при този метод е да се дадат кратки, но многобройни отговори на даден въпрос. Важно е да има възможност за повече, различни отговори за да може всяка група да даде своя принос. Този метод може да се използва в началото на тренинга за „разчупване на ледовете“ и за идентифициране на потребностите. Но основното му приложение е за усвояване на знания. В група от 4-6 души могат да се дават задачи за усвояване на знания, но и за упражняване на умения. Подходящ е когато проблема или въпроса изисква повече осмисляне. Затова той трябва да е сложен и да изисква повече от 10 мин. да се направи. В този случай задачата трябва да има елемент на изследване, относно даден проблем. Препоръчва се при възможност използване на повече зали, докато при групи от 2-3 души може да бъде в същата зала. Разделянето в малки групи дава възможност на по-стеснителните участници също да вземат активно участие, а също и да споделят в неформална обстановка и да се учат взаимно.

Обогатяването на знанията на учениците за групова дейност може да се осъществи по различни начини – чрез демонстрация на определена тематика и т.н. Целта е да се демонстрират основните изисквания и особености на груповата работа. За изграждането на позиция, за групова работа у учениците се подготвят и използват  специално разработени упражнения. Целта е учениците да се поставят в ситуация на групова дейност. „При подбора на упражненията учителят трябва да се съобразява с общите правила за групова учебна работа и с начините за преминаване от фронтална към групова и индивидуална работа. Упражненията трябва да са степенувани по трудност. За всяко упражнение трябва да се дават конкретни указания за работа на учениците”. (Динева, 1998: 71)

4. Игрови методи

Дидактическа игра

Този метод интегрира различни възможности за активизиране на мисленето и въображението на учениците. Чрез него пътят на познанието става по-достъпен, игрите създават  познавателни ситуации, близки до опита на децата. Дидактичната  игра може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от другите игри с правила е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала. Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие. „Дидактичната игра успешно интегрира различни възможности за активизиране на мисленето и съображението на учениците, създавайки приятна емоционална среда. Чрез дидактическите игри пътят на познанието става по-достъпен за учениците, тъй като игрите създават познавателни ситуации, близки до техния опит”. (Ризов, 2004)

Съществена страна на дидактичните игри са игровите действия, които регламентират правилата на играта, стимулират познавателната активност на участниците, дават възможност да се проявят техните способностите, да се преобразуват знанията, уменията и навиците им за постигане целите на играта.

Познавателното съдържание стои в основата на дидактичната игра и се заключава в усвояването на онези знания и умения, които се прилагат при решаването на учебния проблем, заложен в играта.

Дидактичната игра има определен игрови резултат, който е финал на играта и й придава завършеност. Той се проявява преди всичко във формата на решение на поставена учебна задача и носи на ученика удовлетворение. За учителя резултатът от играта винаги е показател за нивото на усвоеност на знанията и за това как те могат или не могат да се приложат в практически план от отделните ученици в хода на дидактичната игра.

5. Методи и техники за обобщаване на информацията

Към този тип методи и техники спадат „трите важни неща“, „разделен постер“, „допитване с точки“.

Трите (четирите, петте …) важни неща е метод, който се използва като техника за запознанство, като елемент от друг метод или като техника за обобщение в края на урока.

Например:

– при запознаване – Кажете три важни неща за себе си.

– в края на часа – Кажете три важни неща, който научихте този час.

6. Мултимедийни интерактивни методи

Най-често мултимедийните интерактивни методи се използват при представяне на резултати от дадена разработка или са в комбинация с някой от останалите интерактивни методи и техники.

Основно се използват за оптимизация на учебната дейност. Те имат онагледяващи, обучаващи, справочно–информационни, диагностични и контролиращи функции.

Компютърната презентация е средство за визуализиране и представяне по много атрактивен и изключително интересен за учениците начин на темите от учебното съдържание. При подготовка на нестандартната урочна единица активно участие вземат учениците. Сами или със съдействието на родителите си, те откриват в интернет пространството информация и изображения по предложената тема. По този начин обучението става забавно и интересно, а учениците усвояват пълноценни знания и изграждат умения. Сравнявайки компютърната презентация с текстов документ (учебник), могат да се намерят както прилики, така и разлики.

Подобно на текстовия документ, който е съставен от отделни единици – страници, компютърната презентация е съставена от слайдове. Представения материал в нея трябва да бъде разпределен в слайдовете така, че всяка тематично свързана част да бъде в отделен слайд.

Една от приложените програми, предназначени за организиране и създаване на компютърни презентации е MS Power Point. Програмният продукт предлага възможности за: подходящо анимиране, разнообразно цветово решение, избор на фон и дизайн, озвучаване чрез вмъкване на произволно избрани звуци или свързани с външни медийни файлове, а също така могат да се вмъкнат графични обекти, таблици, диаграми, художествени текстове и видео. По този начин програмният продукт дава възможност за достъпно разбиране на учебното съдържание.

Мултимедийното представяне на учебното съдържание съдейства за:

• убедително представяне на темата в рамките на урочната единица чрез онагледяване на научните и абстрактните понятия;
• систематизиране на учебната информация в определена логическа връзка;
• създаване на положителна емоционална нагласа;
• по – висока концентрация, която води до трайно възприемане на знания и изграждане на умения и навици;
• ускорена актуализация на представената информация чрез добавяне на нови допълнителни програмни слайдове и хипервръзки за разширяване и обогатяване на знанията и уменията.
• повишаване на мотивацията за учене;
• засилва интереса към учебния предмет Български език и литература.

 

Децата в началното училище са с нагледно образно мислене и с неустойчиво внимание. Компютърната презентация създава предпоставки за по – висока концентрация, активно мислене, изключителен интерес към учебния процес, което е предпоставка за трайни знания и умения.

Интерактивните методи означават постоянно взаимодействие, постоянна обратна връзка, постоянна ангажираност на участника, постоянно търсене на нови решения. Дават възможност за съвместно конструиране на предмета на обучение, за конструиране на педагогическата действителност, така че всеки да може да поема своя дял от отговорността за процеса на обучение.

Отличителни характеристики на интерактивните методи:

• интензивна комуникация между учениците в учебната група (класа), както и между учителя и учениците – изграждане на позитивна атмосфера, на взаимно приемане, доверие;
• честа смяна на дейностите – през повечето време учениците действат, експериментират, обсъждат, изработват модели, като рисуват, четат, а не са в пасивната позиция, да слушат единствено обясненията на учителя. Докато изпълняват учебните задачи, учениците се движат в пространството, попадат в различни конфигурации (екипи, малки групи), боравят с различни материали (текстове, предмети);
• емоционална наситеност на процеса – акцент върху чувствата, а не само върху рационалното осмисляне и преработване на информацията, свързана с учебното съдържание;
• рефлексия (осмисляне, коментар, самоанализ и оценка) върху своята дейност и поведение, както и върху процеса на взаимодействието;
• обратна връзка – ученето и свързаната с него личностна промяна възникват на базата на получаването на конструктивната обратна връзка от учителя и връстниците. Смисълът на обратната връзка е да регулира взаимодействието.

 

„Интерактивните методи внасят различия в процеса на учене, като позволяват да се отчита индивидуалния темп на когнитивното развитие и психичната зрелост на участниците” (Цветанска, 2006:19).