Играта – ефективен метод за усвояване на частите на речта по български език в трети клас

Играта е основна форма за саморазвитие на детската индивидуалност, овладяване на езика и речта, формиране на представи и понятия, търсене на взаимовръзки между предмети и явления от околния свят. В статията са представени авторски игри – част от разработен и апробиран в педагогическата практика на автора иновативен методически модел.  Чрез игрите се решават образователни задачи, така че да се улесни усвояването на учебния материал в училище.

Когато искаме да достигнем до някакво знание, имаме много и различни възможности. Често е трудно да изберем най-правилния път, особено ако имаме горчив предишен опит. За да бъде успешна и мотивираща образователната работа, тя трябва да бъде интересна, жива и осмислена.

Условие за активизиране на учебния процес е разширяването от страна на учителя на палитрата от използвани методи, част от които са негова „рожба“. По този начин става възможно учителят „да надскочи“ ограниченията на нормативните документи, залагащи рамката, в която трябва да се реализира учебно-възпитателният процес.

За да се превърнат граматическите знания в умения и навици, трябва да бъдат основно усвоени от децата. Ученикът ще усвои едно или друго граматическо понятие само тогава, когато го проумее. За съзнателното усвояване на понятията се изисква правилно разбиране на изучавания езиков факт, защото той притежава много страни и белези, които не може изведнъж и изцяло да бъдат съобщени на децата.

В началната училищна степен нагледността е един от основните принципи на обучението. Мястото и значението на нагледността за усвояване на информацията от учениците са оценени отдавна от педагози и методици и сега всеки учител е убеден, че когато учениците добият зрителна представа за предметите и явленията, тяхното възприемане и осмисляне са на по-високо равнище. Характеристиката на възрастовите особености на учениците от началната училищна степен изисква онагледяване на обучението. Нагледността помага да се усвоят абстрактните явления.

От тази гледна точка онагледяването по време на урока по български език е от особено важно значение. Става дума за създаване на предпоставки за активно възприемане на езиковите факти, явления и закономерности чрез наблюдение на езиков материал, илюстративен материал, табла и т.н. Характерът на учебното съдържание и възможностите на учениците да усвоят абстрактните езикови категории изискват да се отделя специално внимание на онагледяването по време на урока. Изследванията на психолозите показват, че обучението винаги се осъществява на основата на началните знания, получени в резултат на натрупан житейски опит. При това процесът на усвояване на нови, все по-задълбочени знания се извършва посредством постепенния преход от по-конкретни към по-абстрактни форми на мислене. Тази постановка е от особено важно значение за обучението по български език. Още изследвания на психолози показват, че при учениците от начална училищна степен преобладава неустойчивото внимание и еднообразието на дейността довежда до умора. Тази психологическа особеност изисква честа смяна на вида дейност. Това сполучливо може да става, като учителят включва игра по време на урока, както и мултимедийно презентиране.

Използваните форми за нагледност не само допълват словесната информация, но и сами изпълняват роля на носители на информация, способстват за повишаване на степента на мисловна активност у учениците

Проблемът за ниското ниво на грамотност на съвременните ученици и необходимостта от усъвършенстване уменията им за прилагане на правописните норми в създаваните от тях писмени текстове вълнува учители, методици, родители, цялото общество. Решението на този актуален проблем трябва да се търси в усъвършенстване на методиката на обучение по БЕЛ като се търсят нови по-ефективни методи; в увеличаване на часовете по БЕ; в запознаване на преподавателите по БЕЛ с новата методическа и научна литература, засягаща тази тема; в избягването на двете крайности: прилагането на стандартни, еднообразни методи и похвати или постоянен стремеж да се играе и да се търси изненадата; в непрекъсната групова и индивидуална работа с учениците за отстраняване на допуснатите грешки. Както показва практиката, учебният материал, свързан с правописните норми, се усвоява по-бързо и трайно когато се подава на децата не в „суха“ форма на прочит на правила от учебника, а посредством проиграване на ситуации, занимателни и нагледни упражнения, което изисква задълбочени познания и предварителна подготовка за учебния час от страна на педагозите.

За да се постигнат целите на обучението и да се изпълнят успешно задачите, свързани с овладяването на частите на речта, предлагам различни интересни упражнения, игри, задачи, които учениците изпълняват, като съчетават фронтални с групови форми на обучение. Най-подходящ  начин за поднасяне на труднодостъпна информация на малкия ученик е игровият метод.

1. Игра „Детективи”

Класът се разделя на 4 отбора по 5 ученици. Всяка група получи кутия за отговори и работен лист с 5 изречения / в различен цвят/  и малки листчета. Условието е всеки ученик от групата да работи по едно изречение. Първото дете открива глагола в изречението, записва го на листчето и го пуска в кутията. След това предава работния лист на второто дете. Печели тази група, която за най-кратко време събере глаголи в кутията си /играта може да се играе и с други части на речта/.

2. Игра „Премини през блатото”

За тази игра е нужно повече празно пространство, което да изпълнява ролята на блато. Избират се 3 деца за водачи, които застават в единия край на стаята. На останалите се раздават картончета с написани думи. Всеки от водачите  получава табелка със следния надпис:  „Съществително име“, „Прилагателно име“, „Глагол“. След като прочитат написаното на картончетата, учениците се подреждат до началото на блатото. По пода на стаята се разпиляват листи /парчета „Твърда земя”/, на които са написани съществителни имена, прилагателни имена и глаголи. Всеки участник трябва да премине през блатото като стъпва на листи, съответстващи на неговата дума. После предава своята дума на своя водач.

Пример:

Ако има думичката дърво, ще трябва да стъпва на листчета, които са съществителни имена./ Листите трябва да са „разпилени” така, че да е лесно преминаването. Ученик, който стъпи на грешен лист се смята за „удавен”. Играта  протича много емоционално. Децата се ориентират много бързо и успешно преминават през блатото. Това се дължи на факта, че се активизира мисленето и вниманието им.

3. Игра „Довърши”

Много често в нашата практика използваме упражнението „Довърши изречението”.  Реших да го използвам, като променим условието.  Класът се разделя на 4 групи. Всяка група получава  4 изречения, които трябва да довърши, но трябва съвсем съзнателно в тях да допусне 4 грешки /не се уточнява какви – може правописни и пунктуационни/. После си разменят листовете и трябва да открият грешките. Тази игра изисква от учениците да познават много добре правописа на използваните думи. Много по-интересно и отговорно е, когато учениците трябва да откриват грешки на съучениците си.

Интерактивната образователна среда като алтернатива на традиционното обучение предполага:

• организиран начин за придобиване на знания;
• активен процес на конструиране на знания;
• целенасочено взаимодействие между учител и ученици.

Поради споменатите вече факти, интерактивните методи, в частност играта, са подходящи за осъществяване на учебния процес по Български език и литература в трети клас като средство както за усвояване на нови знания, така и за обобщаване и систематизиране на знанията.