ТЕАТЪР В УЧИЛИЩЕ? ЗАЩО НЕ!

„Истинският успех далеч не е самият ти да успяваш, а да научиш другите да успяват…“

В настоящата статия се разглежда работата по проект в клуб по интереси „Английски чрез театъра“ като добра иновативна практика и предпоставка за изследване и експериментиране на този метод като такъв. Дейността се осъществява, чрез работа с текстове на английски и български език за развиване на уменията  „Говорене“, „Четене“, „Слушане с разбиране“ и „Писане“.

Днес, в ХХI век, учителят е изправен пред множество предизвикателства. В условията на времето, в което живеем, растем и предаваме своя опит на бъдещето, ние често сме поставени пред трудностите на съвремието. За да съумеем да запазим ценностите си като хора и да ги предадем нататък, се обръщаме към любовта и уважението към човека. За хуманистичната насоченост на образователния процес е важен обликът на образователната среда. Нейното конструиране се подчинява на някои основни параметри, а именно отношения, предмети, символи и ценности. Изграждането на развиваща образователна среда с хуманистична насоченост е постижимо чрез създаване на съвременни форми на индивидуална работа, съобразена с потребностите, интересите и възможностите за самоизява на учениците, както и чрез поддържане и стимулиране на креативността, самоорганизацията и самоуправлението.

Присъединяването на България към Европейския съюз отправя нови предизвикателства към всички области на социалното управление, в това число и към образованието. Основата на стратегиите на ЕС е да се осигурят ключови компетенции за подобряване на образователните постижения. Стратегията „Европа 2020“е категорична в значението на интелигентния растеж, който може да се постигне чрез развитието на ключовите компетентности.

Ключовите компетенции за учене през целия живот представляват комбинация от знания, умения и нагласи, от решаващо значение за развитието на човека, социалното включване, конкурентноспособността и пригодността за трудова заетост. Те увеличават възможностите за избор, повишават адаптивността към променящите се условия на живот и работа, правят хората социални, мобилни, конкурентоспособни и мотивирани.

Децата на новия век се възпитават и обучават в изключително динамична среда, която предлага все по-нови и все по-големи предизвикателства, които са по силите само на интелигентния и образован съвременен човек.

Ученето като елемент от концепцията за учене през целия живот, се разглежда като социален процес, осъществяващ се в различни ситуации, в процеса на взаимоотношенията на детето с родители, близки, педагози, с връстници. В този процес  децата и учениците не само обогатяват своята култура на познание и на общуване, но и се учат да преодоляват трудности, които се срещат в ежедневието.

Развиването на осемте ключови компетентности  за учене през целия живот от Европейската рамка на страните членки  спомага за придобиване и обогатяване не само на знания, а и на практически умения, необходими за справяне в различни ситуации в условията на ХХI век:
• Общуване на роден език
• Общуване на чужди езици
• Математическа компетентност и основни компетентности в природните науки и технологиите
• Дигитална компетентност (ИКТ)
• Умения за учене
• Обществени и граждански компетентности
• Инициативност и предприемачество
• Културна осъзнатост и творчество

Всички осем компетенции са равнопоставени, а теми като критично мислене, творчество, решаване на проблеми, вземане на решения, инициативност  са общи за всички компетентности.

Представата за ученето в съвременните научни теории не се разглежда като процес, в който определени знания се предават от учителите на учениците, а като форма за социално споделяне на възгледи при реализиране на образователни цели.

Ученето не се случва само в училище, само в класната стая, само в часовете и само чрез  методите и принципите на класно – урочната система. Ученето е толкова разнообразно и иновативно, то почти се превръща във виртуален процес, в който медиите и медийните продукти навлизат стремително и дори агресивно.

Тук на помощ идват интерактивните методи, които намират своето приложение в организацията на деня, изразяващи се в иновативни творчески реализации в основните и допълнителните форми, в дейностите по интереси, в празниците и развлеченията.

Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие като работа по проекти, извънкласни и дейности по интереси, целят обогатяване опита и знанията, придобити в класната стая, усъвършенстване на уменията и отношенията, развиване на компетентностите, успешна работа в екип, разгръщане на заложбите, дарбите и талантите на учениците.

Един от интерактивните методи е моя слабост и хоби и реших, че като млад учител по чуждоезиково обучение – английски език,  мога да експериментирам  и да го приложа в работата си.

Моето хоби е театърът. С магията на сцената и посланията, които носи, с актьорската игра, сценичните декори и ефекти, с взаимоотношенията, които възникват по време на творческия процес.

Реших, че мога да го използвам като интерактивен метод, който предоставя възможност да се работи върху речевата активност на български и английски език и по – лесното усвояване на чуждия език, особено от децата билингви.

Сформирахме клуб по интереси по Проект BG 05M20P001-2.004-0004 “Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (Твоят час) – фаза I и II,
“Английски чрез театъра”. Дейността се осъществяваше, чрез работа с текстове на Английски и български език (приказки, стихотворения, пиеси, авторски материали), както групово, така и индивидуално за развиване на уменията  „Говорене“, „Четене“, „Слушане с разбиране“ и „Писане“.

Словесно изпълнителското изкуство и актьорското майсторство спомагат за освобождаването от притесненията на учениците от изяви пред публика, развива ораторските им  умения и ги прави по-самостоятелни, самоуверени и подпомага развитието на качествата и заложбите им. Попадайки в света на приказното, вълшебствата се случват и преобразяват човешките съдби. Давайки начален тласък на талантите и дарованията на децата, този вид дейности спомагат не само за развитието на всички придобити умения, а и се усвояват много нови такива.

Целите, които си поставихме бяха развиване на уменията четене, слушане, писане и говорене на английски език; развиване на способностите и талантите на учениците; развиване на ораторски и словесно-изпълнителски умения пред публика; работа за самоувереност при употреба на чуждия език; запознаване с различни по вид и жанр художествени произведения на чужд език. Всички те, както и съответните очаквани резултати, бяха подчинени на ключовата европейска компетентност за общуване на чужд език. Компетентностите за общуване на чужди езици като цяло са същите, необходими за общуване на роден език. Общуването на чужди езици е основано на способността да се разбират, изразяват и интерпретират схващания, мисли, чувства, факти и мнения, както в устна, така и в писмена форма (слушане, говорене, четене и писане) в различни обществени и културни ситуации (образование и обучение, работа, у дома и свободно време) според желанията или нуждите на всеки човек. Общуването на чужди езици изисква също така компетентности като езиково посредничество (напр. превод) и разбиране на другите култури. Нивото на владеене на чуждите езици варира според четирите умения (слушане, говорене, четене и писане), обществения и културен контекст, обкръжението, нуждите и/или интересите на всеки човек.  Общуването на чужди езици изисква знания по лексика и функционална граматика, както и познаване на основните видове устно общуване и регистрите на езика. Важно е да се познават обществените условности, културните аспекти, развитието и разнообразието на езиците.

Основните умения за общуване на чужди езици се състоят от способността да се разбират устни послания, да се започват, продължават и завършват разговори и да се четат, разбират и съставят текстове, съответстващи на потребностите на индивида. Всеки един също така трябва да може правилно да използва помощни материали и техники, както и да учи чужди езици по неформален начин като част от ученето през целия живот.

Положителната и хуманистична нагласа включва отношение към културното многообразие, както и интерес и любопитство към чуждите езици и междукултурното общуване.

Поставихме си за цел да проучим  възможностите  на театрализираните дейности като интерактивно образователно средство и възможностите на посочения тип дейности за езиковото развитие, дори и на учениците, изпитващи затруднения в овладяването на български език и на английски език.

Особено важно е разгръщането на речевата активност и протичането на комуникационния процес, в който  е необходимо наличието на партньор и изискването за активно слушане и общуване. В резултат на тази взаимност дейността „ оживява“ и словото, т. е. формалното произнасяне и безизразното докладване на авторовия текст се заменя от лично отношение, а чуждите думи от собственото словесно действие. Това от своя страна предпоставя разнообразяването на  речевия образователен процес и обогатяването на процеса по овладяване на речеви модели. На фона на билингвиалната наситеност на средата, в която работим – това е от много голям плюс и носи със себе си големи резерви. Също така, с такъв вид извънкласна работа, се развиват всички осем европейски компетентности за учене през целия живот.

И предизвикателството, което  трябваше да преодолеем, се появи неочаквано – конкурс за театър на английски език! Дали ще успеем да мотивираме децата? Дали ще се справят с текста? Дали ще преодолеят сценичната треска?

Ами сценарий, откъде? Трябва, според регламента, да е оригинален, да не е представян на друга сцена… Е, написах го –„Технологиите, те са виновни“. Режисирахме, както можахме, децата играха искрено, с  неописуем ентусиазъм и отдаденост  репетираха, даваха идеи за декори и костюми…Работихме в екип няколко учители…Беше просто вълшебно! Такива ни се сториха и наградите от конкурса, три на брой от Плевенска сцена!

Участвахме в гр. Плевен на Националния кръг от Фестивала за авторска драматургия и театър на английски език,  организиран от МОН с партньорската подкрепа на Британски съвет – България. Единствени представители от област Плевен бяха нашите деца, ученици на  СУ„Крум Попов“, гр. Левски, които участваха с авторски драматургичен материал на актуална и съвременна тематика „Технологиите, те са виновни“ по мотиви от българската народна приказка „Мързеливата снаха“.

Учениците от тогавашния V Б клас на СУ„Крум Попов“ Петя Асенова, Магдалена Рачева, Емануил Борисов, Любослава Любенова, Илиян Илиев, Лора Петрова, Нанси Христова, Константина Кръстева, Десислава Цветанова, Ясен Христов донесоха три отличия от Националния кръг на Фестивала в категориите  „Най-оригинална идея и постановка“,  „Най-автентични костюми и реквизит“ и  „Най-оригинално повествование“.

Децата и екипът от техни учители Ваня Великова, Елена Константинова, Елица Иванова, Цветомира Ленинова и аз – Анелия Кирчева-Любенова, работиха неуморно, с ентусиазъм и нестихващо желание и мотивация и днес се радват на успеха, който донесоха на СУ „Крум Попов“  и област Плевен.

Последва нова постановка на следващата година и Национален кръг на Фестивала в гр. Кюстендил. Участвахме вече като Клуб по интереси “Английски чрез театъра“  по Проект „Твоят час“ за извънкласни дейности по интереси  с постановката „Трите златни ябълки“ театралите Александър Цветанов, Десислава Цветанова, Емануил Борисов , Ива Александрова,  Лора Петрова, Магдалена Рачева, Петя Асенова, Радостин Насков и  Християна Личева премериха сили с други ученически клубове на национално ниво и бяха високо оценени. Отличията  с грамоти за  „Най-оригинално повествование“ и „Най-добра адаптация на българско художествено произведение“ възнаградиха труда на учениците и учителите. Високите резултати бяха плод на системната работа и творчески ентусиазъм на  екип  млади учители  – Ваня Великова, Цветомира Ленинова, Елица Иванова и  Анелия Кирчева-Любенова- автор на сценария и режисурата на постановката.

Докато на следващата година сами написаха сценарий, почти сами го режисираха и изиграха във втора възрастова група „Животът ми преди теб“ – авторска постановка на Елеонора Георгиева, ученичка от 10 клас. Наградите бяха „Най-романтична постановка“ и „Най-добър творчески текст“. А първа възрастова група играха постановката „Добре дошли във ФейсКук“ с отличия за „Най-оригинално групово изпълнение“ и „Най-добро музикално изпълнение“.

Като плод на работата в клубовете по интереси „Английски чрез театъра“ – VII Б клас, с ръководител Анелия Кирчева-Любенова,  и  „Театър на английски език“ – X клас, с ръководител Ваня Великова, по Проект „Твоят час“, учениците реализираха две авторски пиеси „Добре дошли във ФейсКук!“ (Първа възрастова група)  и „Животът ми преди теб“ (Втора възрастова група) ,които се бориха достойно с останалите училищни творби от цяла България.

Специална грамота за отличното си представяне от Началника на РУО – Плевен получиха Александър Цветанов, Десислава Цветанова, Емануил Борисов, Ива Александрова, Лора Петрова, Магдалена Рачева, Петя Асенова и Христо Методиев, Анатоли Аврамов, Десислава Дончева, Елена Асенова, Елеонора Георгиева, Емо Юриев, Михаела Чакърова, Сибелджан Салим, Стефан Руменов и Янка Петрова.

И за четвърта поредна година участвахме в конкурса с постановка „Истината“. Автор на сценария – отново Елеонора Георгиева, ученичка от 11 клас, а Фестивалът тази година се проведе в гр., Враца.

С  почетна статуетка и грамота за „Най-добър актьорски състав“ са отличени Магдалена Рачева, Петя Асенова, Теодора Веселинова, Христо Методиев, Крум Атанасов, Красимир Мутафчиев, Елеонора Георгиева, Елена Асенова и Сибелджан Салим за участието им в авторския сценарий на Елеонора Георгиева „Истината”.

Оригиналният  начин по който Елеонора Георгиева разказва в „Истината” за  моралните устои и тийнейджърските терзания, за любовта, истината и ценностите, за семейството и приятелите, за  избора да бъдеш себе си в днешната действителност  развълнуваха аудиторията и журито.

Отново награди и признания!

И най-голямото признание – да видиш удовлетворението и блесналите очи, искрящите погледи, които казват всичко!

„Театралите“ вече гледат напред – обсъждат теми, роли, разпределят задачи – кой ще напише сценария, кой ще го преведе на английски, кой ще работи по декорите.

И всичко това по собствено желание, с ентусиазма, присъщ на младостта.

„Истинският  успех далеч не е самият ти да успяваш, а да научиш другите да успяват.“

Какво постигнахме?

Считам, че  в това динамично и компютъризирано време успяхме да приобщим децата към изкуството, да изградим един друг вид общуване – творческо и продуктивно, както между учители и деца, така и между самите деца. Обогатихме техните нравствени ценности с много човечност, грижа за другия, благородство и взаимопомощ. От постановките разбраха, че когато имаш до себе си близък човек, който искрено ти желае доброто, можеш да преодолееш всяка трудност и изпитание.

Мотивирахме децата да изучават с желание английски език, да съставят повествователни текстове и да ги превеждат, да ги редактират граматически и стилово, което помогна и в урочната дейност по овладяване на езика.

Дадохме възможност на децата да изградят своето самочувствие върху реални постижения, да усетят магията на сцената, да овладеят по един непринуден и естествен начин новия език, да се научат, че фантазията няма граници, да творят, да успяват и да разперят криле за полет в бъдещето!

И всичко това благодарение на „Английски чрез театъра“!

Следващият въпрос е дали този метод би работил като отделен такъв за подобряване на говорните умения на учениците? От клуб „Английски чрез театъра“ да се превърне в метод English through the theater – E.T.T. ?

Следва да опитаме, да експериментираме отново, за да разберем!