Ефективност от педагогически експеримент за интегриране на ИКТ в обучението по математика във 2 клас за деца със СОП

В статията са разгледани резултатите от проведоно изследване, свързано с  интегриране на ИКТ в обучението по математика във 2 клас за деца със СОП. Коментира се прилагането на активни методи за анализ и статистика на Уилкоксън, които доказват хипотезата и положителния ефект от иновационната педагогическа дейност, като чрез тях се постига системност, вариативност и гъвкавост при планиране и реализиране на интерактивен учебен процес. Акцентира се на статистическата обработка на данните от изследването, като са направени ползотворни изводи.

Количествен анализ на резултатите от експеримента

Дидактическите тестове играят изключително важна роля в развитието на съвременните възгледи за образованието. Още през 1845 г. американецът Х. Ман ги е прилагал за първи път при изследване на резултатите от обучението (Бижков 1996). В последно време тестът все повече се налага като средство за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците и се счита, че тестовото изпитване е обективно и дава възможност да се повиши качеството на обучение, като едновременно с това има съществен принос за усъвършенстването на образователния процес. „Специално трябва да се подчертае мястото на дидактическите тестове за оценка на резултатите от педагогически експерименти, тъй като те предоставят информация за оценка на ефективността на метода, организацията, съдържанието, които се експериментират.” (Бижков 1996). Целта на изготвените от мен тестове за входно и изходно ниво е да се проверят знанията за исторически събития и факти, исторически личности, историческа терминология и уменията за разпознаване на понятия, идеи и правилното им използване в даден текст/извор. След провеждане на тестирането се получават резултати, чийто анализ е предмет на тази глава.

Резултати на учениците със СОП

В Таблица 1 са показани резултатите от тестовете за входно и изходно ниво на учениците от експерименталната група. На Фигура 1 е представено изменението на постиженията на учениците при проверка на усвояване на знанията и рецептивните им умения.

 Таблица 1. Резултати на учениците със СОП

№ в клас	Точки от входно ниво на учениците със СОП	Точки от изходно ниво на учениците със СОП
1.     1.	4	11
5.	4	12
6.	6	11
8.	5	12
10.	8	9
12.	6	10
15.	8	13
16.	9	16
18.	7	11
20.	5	10
	62		114

 

Фигура 1. Постижения на учениците със СОП

Както е видно от данните,  90% от учениците са повишили драстично своите резултати, при 10 % почти не се променят. Средният резултат на учениците от експерименталната група се е повишил почти двойно- на входно ниво 6,2 точки, а при изходно 11,4 точки (Фигура 2).

Фигура 2. Среден брой точки от тестовете на учениците със СОП

На фигура 3 са показани съотношението на получените точки от учениците и максимално възможните точки от тест за входно ниво, а на Фигура 4 това за изходно ниво.

Фигура 3.  Резултати от тест (входно ниво)

Фигура 4.  Резултати от тест (изходно ниво)

Резултатите показват, че учениците са повишили своите резултати с 8%. На входно ниво те са получили 28% от максимално възможните точки, а на изхода са с 36%. При дидактическия тест за входно ниво 40% са в близост до средния резултат (6,2 точки), 30% са с малко над него, а 30% са с малко под него (Фигура 5).

 Фигура 5.  Резултати на ученици със СОП от тест входно ниво

При изходното равнище 40% от учениците са показали по-високи резултати от средните за групата (11,4 точки), 50% са с резултати близки до средните и само 10% са с по-ниски резултати (Фигура 6).

Фигура 6.  Резултати от тест изходно ниво на учениците със СОП

Резултатите от тестирането ясно показват повишаване на нивото на знания и рецептивни умения на учениците със СОП, след прилагане на технологията за интегриране на  образователния софтуер „Джъмпидо“ в обучението по математика във 2. клас при ученици със СОП.

Резултати на учениците без СОП

В Таблица 2 са показани резултатите от тестовете за входно и изходно ниво на учениците от контролната група. На Фигура 7 е представено изменението на постиженията на учениците при проверка на усвояване на знанията и умения им.

Таблица 2.  Резултати на учениците без СОП

№ в клас	Точки на учениците без СОП на вх. ниво	Точки на учениците без СОП на изх. ниво
2	11	17
3	10	12
4	12	15
7	13	16
9	12	10
11	8	17
13	12	17
14	11	16
17	15	19
19	13	18
	117	147

 

Фигура 7.  Постижения на учениците без СОП

Както е видно от данните-  50 % от учениците са повишили драстично своите резултати, при 40 % почти не се променят, а при 10% се влошават. Средният резултат на учениците от контролната група се е повишил – на входно ниво-11,7 точки, а при изходно- 14,7 точки (Фигура 8).

Фигура 8. Среден брой точки от тестове на ученици без СОП

На фигура 9 са показани съотношението на получените точки от учениците и максимално възможните точки от тест за входно ниво, а на Фигура 10 това за изходно ниво.

 Фигура 9.  Резултати от тест (входно ниво)

Фигура 10.  Резултати от тест (изходно ниво)

Резултатите показват, че учениците не са повишили своите резултати. На входно ниво те са получили 42% от максимално възможните точки, колкото и на  изходно. Резултатите от тестирането показват запазване на нивото на знания и умения на учениците без СОП от 2. клас .

Качествен анализ на резултатите от експеримента

Получените резултати показват, че интегрирането на образователния софтуер „Джъмпидо‘ на обучение по математика във 2.клас при ученици със СОП водят до  повишаване с 8 % на резултатите, като 90% от учениците са подобрили значително своите умения и само 10% са запазили нивото Подобряването на резултатите на учениците със СОП почти двойно е доказателство  това, че интегрирането на образователния софтуер „Джъмпидо“ в обучението повишава качеството на образователния продукт. При всички изследвани показатели напредъкът на учениците със СОП е видим и те подобряват своите умения. Тези факти ми дават основание да  твърдя, че мотивацията за учене при учениците се е повишила неимоверно.

Проверка на хипотезата по Критерия на Уилкоксън

Интересуваме се дали след приложена педагогическа технология са се подобрили постиженията на учениците от експерименталната група по отношение на знание, рецептивни и продуктивни умения. В Таблица 3 са дадени резултатите на всеки ученик преди и след проведеното обучение.

Таблица 3. Резултати на учениците със СОП преди и след прилагане на технологията 

№ в клас	БРОЙ ПОЛУЧЕНИ ТОЧКИ ОТ УЧЕНИК		РАЗЛИКА
	преди обучението	след обучението
1.	4	11	7
5.	4	12	8
6.	6	11	5
8.	5	12	15
10.	8	9	1
12.	6	10	4
15.	8	13	5
16.	9	16	5
18.	7	11	4
20.	5	10	5

 

След това намираме модула на разликата в индивидуалните резултати на всеки от учениците и тези модули се ранжират (подреждат) в низходящ ред. При равни резултати ранговете се събират и се делят на броя на равните резултати и така всеки получава еднакъв ранг. В Таблица 4 са представени резултатите от тази дейност.

Таблица 4 Определяне на ранга на резултата на всяко изследвано лице

№ в клас	БРОЙ ПОЛУЧЕНИ ТОЧКИ ОТ УЧЕНИК		РАЗЛИКА	МОДУЛ НА РАЗЛИКАТА	РАНГ
	преди обучението	след обучението
1.	4	11	7	7	4
5.	4	12	8	8	5
6.	6	11	5	5	3
8.	5	12	7	7	4
10.	8	9	1	1	1
12.	6	10	4	4	2
15.	8	13	5	5	3
16.	9	16	5	5	3
18.	7	11	4	4	2
20.	5	10	5	5	3

 

Проверяващата величина Т се определя като сума от ранговете, съответстващи на нетипични изменения. В случая няма такова – всички резултати растат. Затова Темп.= 0.   Критичната стойност Ткр. се взема от Таблица за критичните стойности за критерия на Уилкоксън. При големина на извадката n = 10 и вероятност на грешка 0,05 Ткр.= 10 Получената стойност на проверяващата величина е по-малка от критичната стойност,  следователно: Темп.< Ткр.

Въз основа на направения анализ се отхвърля нулевата хипотеза Н₀ , която гласи:

Н₀  – Няма разлика между средните постижения на учениците със СОП на входно и изходно ниво или, ако има такива, то те се дължат на случайни фактори.

Приема се алтернативната хипотеза, а именно:

 Н₁ – Средните постижения на учениците със СОП са по-ниски на входно ниво от средните постижения на изходно ниво, което се дължи на прилагането на иновотивната педагогическа технология.

Този резултат е онагледен на фигура 11 и фигура 12.

Фигура 11.  Резултати от изследването

Фигура 12. Резултати от изследването

Въз основа на събрания емпиричен материал могат да се направят следните основни изводи:

1. Потвърждава се издигнатата в педагогическото изследване хипотеза, че интегрирането на  образователния софтуер „Джъмпидо“ в обучението повишава качеството на образователния продукт;
2. Резултатите на учениците със СОП се повишиха неимоверно. Интересът им към математиката като учебен предмет се увеличи.;
3. В резултат на приложената технология при голяма част от учениците са формирани много добри умения;
4. Учениците повишиха своите математически компетентности;
5. Учениците развиха своите дигитални компетентности;
6. Учениците повишиха уменията си за самооценка и самокритика;
7. Потвърждават се изследванията на автори за приложимостта на педагогическите експерименти в среда, готова за нововъведения, каквато е ученическата;
8. Иновационните методи на преподаване, съобразени с възрастовите особености на учениците и със спецификата на изучавания материал, се приемат с желание и стимулират работата в часовете по математика;
9. Прилагането на технологията бе възприет много добре от родители и ученици и предизвика небивал интерес.

В днешната динамично променяща се среда процесът на обучение се нуждае от адекватно прилагане на нови форми на обучение, като се използват възможностите на информационно-комуникационните технологии. Обучението чрез наизустяване и запаметяване на учебното съдържание е остарял подход, който трябва да се замени с обучение, провокиращо мисленето, пораждащо положителни емоции и даващо насока как да се достигне до знанието. Направеното от мен изследване показа, че учениците са достатъчно мотивирани да изучават математика. Технологията за интегриране  на образователния софтуер „Джъмпидо“ в обучението до промяна на позициите на част от родителите за „трудната математика“ и удовлетвореността на ученици и родители от получените знания и придобитите умения Водещият принцип при прилагането на технологията се корени в това, че „колкото по-висока е мотивацията за успех, толкова по удовлетворен е ученикът/ педагогът от постигнатото.“ (Игликина, 2019), а „това изисква осигуряване на реален практически контекст за целите на обучението и разработване на учебните задачи по начин, който стимулира критическото мислене, екипната работа, творчеството, предприемчивостта, емоционалната интелигентност, вземането на решения – умения, които се превръщат в основни за 21. век“. (Прокопов, Янева, 2018)