ДЕЦАТА И ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

В статията се разяснява какво представлява емоционалната интелигентност и как възниква тази концепция. В допълнение – какви са предимствата на емоционалната интелигентност? Защо е важна емоционалната интелигентност, за да бъдем хора?

Днес е актуално да се говори за емоциите и емоционалната интелигентност, както на възрастните, така и на децата. Но до скоро светът на емоциите беше невидим.

Ако преди двадесет години поставянето на думите “емоции” и “интелект” една до друга би дало повод за научна дискусия, то днес интелигентните емоции надничат от много статии и трудове относно човешката природа.

Емоционалната интелигентност е концепция, която е генерирала много противоречия. През последните 50 години по темата са написани стотици книги и хиляди статии, благодарение на нарастващата популярност както в областта на образованието, така и в професионалния живот.

Разпространението на тази концепцията насърчи появата на семинари и курсове, свързани с ученето ѝ, които бързо станаха широко разпространени в обществото, предоставяйки техники и инструменти за повишаването ѝ.

Също така подтикна към появата на множество тестове, които целят да измерят, изчислят и сравнят емоционалните способности на хората.

Концепцията е въведена от психолога Хауърд Гарднър през 1983 г., който разглежда IQ тестовете като недостатъчни за постигане на цялостна оценка на интелигентността, която, според него, е множествена и съдържа следните видове интелигентности: лингвистична, логико-математическа, музикална, натуралистична, екзистенциална, телесно-кинестетична, визуално-пространствена, интерперсонална /междуличностна/, интраперсонална /вътреличностна/ (Гарднър, 1983).

Емоционалната интелигентност се отнася до психологическите способности и умения, които включват усещането, разбирането, контрола и модификацията на собствените емоции и тези на другите. Емоционално интелигентният човек е един способен да управлява емоциите си човек и да постигне положителни резултати във взаимоотношенията си с другите.

Има две елементарни форми на емоционална интелигентност:

• Междуличностен интелект – включва разбиране на емоциите на другите и способността да се реагира според настроението на другия.
• Вътрешноличностен интелект – включва разбиране на собствените емоции, като ги взема предвид, когато взема решения и способността да регулираме емоциите си според ситуацията.

Според Голман емоционалната интелигентност определя жизнения и професионалния успех на хората – тя не е вродена, а подлежи на обучение и култивиране; тя е базата за успешното справяне с конфликти, повлияване на други хора, работата в групи, понасяне на критики и т.н. (Голман  2011). Благодарение на емоциите можем да почувстваме съпричастност към другите хора, да възстановим значителни спомени от живота си и дори успешно да преодолеем усложнени моменти.

Важността на емоционалните способности за оптимизация на функционирането е очевидна. Голман счита, че емоционалната интелигентност става все по-важен актив на работното място и изтъква, че за да процъфтяват организациите, та дори и да оцеляват, трябва да направят всичко възможно за подхранването на колективната си емоционална интелигентност (Голман  2011).

Той разграничава два вида коефициенти на интелигентността: интелектуален и емоционален. В този смисъл, според автора, емоционалната интелигентност е „способността да идентифицираме, достъпваме и контролираме емоциите си, да разбираме тези на другите и тези на групата около нас“ (Голман  2011).

Ние сме емоционални същества. Емоциите ни съпътстват от незапомнени времена като важна част от еволюцията, оцеляването срещу различни хищници и промените в околната среда. Срещат се във всички области на живота ни и могат да му повлияят по множество начини. Те са моторът, есенцията да бъдем хора. Проявлението им може да ни превърне в социално интегрирани или изключени – всичко зависи от начина, по който се справяме с тях.

Емоцията, мисълта и действието присъстват във всичко, което правим всеки ден и разбирането и контролирането им е от съществено значение за интеграцията ни в обществото. Емоциите мотивират човека, а не мислите му (Ламберг  2013).

Съвременното общество има своите социални потребности, които показват, че само интелект не е достатъчен, защото повечето проблеми между индивидите са от емоционален характер. Степента на интелигентност се определя от познанията на човек в различни области; от способността да управлява емоционалното си състояние, да прави умозаключения, да разбира чувствата и мотивите на другите, да съпреживява, т.е. от емоционалната му компетентност.

Емоционалната интелигентност играе централна роля в успеха или провала на всички видове човешки взаимоотношения: от сантиментални и семейни до трудови такива. Тя е и определящ фактор за функционирането на организациите, тъй като съпричастността, емоционалният самоконтрол и мотивацията на хората обуславят екип, който е повече или по-малко ефективен и удовлетворяващ.

Тези умения са важни и в способността на хората да убеждават, манипулират и дори да доминират над другите.

Тази концепция оказа огромно въздействие върху образователната област, въвеждайки въпроса за емоционалните елементи във връзката между учител и ученик и значението, което има за когнитивното обучение. Както емоционалната интелигентност на учителя, така и тази на ученика имат значителна тежест в успешния или неуспешен резултат от преподаване.

Способността ни да взимаме решения в ситуации и да действаме е това, което ни определя като личности. Ако действията ни са позитивни, то те вдъхновяват добрата комуникация, увереност и сигурност, но ако действията ни са агресивни, ненадеждни и дразнещи, ще бъдем определени като хора, които не са достойни за доверие и уважение, още по-малко за възхищение.

Концептът за интелигентност се свързва със способността ни за адаптация в нова среда с оглед на индивидуалното ни развитие и постигането на успех, с потенциалната ни способност да мислим, да разсъждаваме, да решаваме проблеми.

Въпреки че наистина е трудно за възрастните да контролират емоциите си в определени моменти, за децата този контрол е още по-сложен, защото им липсват предишни преживявания и стратегии за подход.

Има деца, чийто емоционален контрол практически не съществува. Те често са раздразнителни, свикнали са всичко да им бъде разрешено. Освен това те са особено крехки и раздразнителни в условията на неуспехи, реагирайки агресивно и враждебно на този вид ситуация. Тези реакции са наистина вредни за детето, тъй като не само ограничават връзката и интеграцията в групата, но дори могат да повлияят и на здравето им. Всъщност някои изследвания показват, че експериментирането на негативни емоции води до намаляване на защитата, което ни прави уязвими.

Защо емоционалната интелигентност е важна за децата? Емоционалната интелигентност ни позволява да развиваме специфични умения, за да разпознаем емоциите си и да се научим да ги управляваме по отношение на нас и на другите.

От няколко години емоциите се превърнаха в определящ фактор за развитието на децата. Емоционалната интелигентност не само им позволява да изразят как се чувстват, но е и директен начин за установяване на по-добри социални взаимоотношения, които ще им помогнат да функционират успешно във всички аспекти на живота си.

Емоционалната интелигентност при деца се превърна в център на вниманието за подобряване на образователната и семейната среда, давайки обрат на начина, по който малките възприемат ученето, тъй като този процес е пряко свързан с начина, по който проектират емоциите си.

Уил Гленън определя емоционалното образование като процес, в който детето се научава да идентифицира емоциите си и да ги използва в своя полза. Тоест то намира в емоциите си подкрепа да общува и да се отнася ефективно с хората около себе си. Важно е да им осигурим любов, подкрепа и доверие, както и да запазим емоционалните им ресурси непокътнати, така че те да станат интегрирани и чувствителни човешки същества (Glennon  2013).

Нека не забравяме, че, за разлика от възрастните, децата имат по-голяма мозъчна пластичност, така че капацитетът им да абсорбират знанията е не само по-голям, но и по-постоянен, тъй като те са в етап, в който всичко, което научават, е много по-значимо в живота им и което може да окаже въздействие върху познавателното и социалното им развитие.

По този начин е разработена концепция за емоционална интелигентност за децата, която се отдалечава от концепцията на Голман и се фокусира върху нуждите на развитието в ранна възраст. Тези нужди включват:

• детето да осъзнае самоличността си;
• да му помогнем да се идентифицира като индивид: да размишлява върху това, което чувства, мисли, желае и прави, по такъв начин, че да разпознава и силата на решенията и способностите си;
• да го насърчим да повиши капацитета си за критично мислене;
• да го научим да различава основните и сложните емоции, които също могат да бъдат изразени и определени словесно.

Емоционалната интелигентност е една от нуждите на човека да расте и да се развива успешно в обществото. Разбирането на емоциите е форма на самопознание, което, от своя страна, води и до познаване на другите.

Децата, които притежават развита емоционална интелигентност, са склонни да имат по-голямо доверие в способностите си, което им позволява да вземат по-добри решения и да поддържат по-здрави взаимоотношения с другите.

Правилното емоционално образование позволява на детето да се научи да бъде отстояващо, т.е. да общува по такъв начин, че да може да изрази емоциите си, отчитайки чувствата и емоциите на другите. Така детето се научава да отразява не само интереса или привързаността си към хората около него, но и развива други форми на поведение, които стават част от успешна личност:

• високо самочувствие и уважение към другите;
• тенденция към мотивация и самопознание;
• устойчивост на конфликтни събития;
• по-голяма способност да вземате собствени решения;
• по-ниска склонност към стрес и депресия;
• готовност за ръководене.

Емоционалната интелигентност ни позволява да развиваме специфични умения, за да разпознаем състоянието на емоциите си и да се научим да ги управляваме по отношение на нашата среда и другите.

Как можем да управляваме емоционалната интелигентност в училище?

Въпреки, че е популярно да се работи с емоциите на децата в класната стая, не винаги е ясно какви са подходящите методологии или целта, която искаме да постигнем.

Първо, трябва да разберем, че за разлика от възрастните децата през цялото време действат водени от емоциите си. Като имаме предвид това ще можем да работим с тях в класната стая и да им помогнем да ги идентифицират, регулират и да действат категорично въз основа на това как се чувстват, за да могат постепенно да използват тези емоции в своя полза.

Целта на емоционалното образование е не само да се подобри поведението на децата, но и да се генерира състояние на благополучие и на емоционално щастие, което е част от обичайното им поведение.

Следователно знанието, разбирането и контролът на емоциите са жизненоважни, тъй като те ни позволяват да се адаптираме, общуваме и да функционираме в обществото. Освен това не трябва да забравяме, че емоцията е верен спътник на мотивацията и двигателят на постигането на целите.

Децата са най-ценното, което имаме и затова една от целите на училището и училищното образование трябва да бъде тяхното щастие.