СЪЩНОСТ НА ИНОВАТИВНОТО ОБУЧЕНИЕ

В статията се разглежда смисълът на същността на иновативното обучение, което е в основата на творческия процес, а прилагането му е ключово умение в XXI век. Коментират се конкретно педагогическите иновации, като промени в съдържанието и технологията на преподаване и възпитание, които са насочени към повишаване на ефективността на педагогическата дейност. Акцентира се на понятието иновация в образованието, иновативни идеи и модели, въплътени в учебния процес, като фактор за повишаване на качеството на обучението.

В природата на човека е заложен постоянен стремеж за усъвършенстване и желание за промяна към по-добро. Във всяка една сфера от човешкия живот това желание е водещо и до голяма степен определя усещането за успех и удовлетвореност на личността. Иновативното обучение е инструмент, път, посока за постигане на този успех и личностно развитие.

Терминът „иновация“ произлиза от латинското „novatio“ с  дословно  значение „по посока на изменението“. Самото понятие „innovation“ се появява за първи път в началото  на XIX вek  в научните изследвания на австрийския икономист Йозеф Шумпетер.

Същността на иновацията в обучението се изразява в две насоки: като резултат от творчески процес във вид на нова технология или метод и като процес на внедряване на нови елементи, подходи, принципи, вместо използваните.

Иновацията е крайният резултат от иновационната дейност,    получила реализация във вид на нов, усъвършенстван продукт, или технологичен процес, използван в практическата дейност.

Иновацията не е просто промяна. Тя е промяна – нововъведение. Това означава, че не е достатъчно да премахнеш нещо, за да има иновация. Необходимо е да приложиш нов способ, нов метод, нови правила, или ново техническо средство, за да може да се каже, че е налице иновация. Иновацията може да бъде продукт, процес, позиция или парадигма. [4]

Съществуват социално-икономически, организационно-управленски и технико-технологични иновации.

Педагогическата иновация е една от разновидностите на социалните иновации. Тя е целенасочена промяна, която въвежда в образователната среда стабилни елементи, подобряващи характеристиките на отделните части, компонентите, както и самата образователна система като цяло.

Според инж. И. Филипова и доц. Д-р Тепавичаров, значението на думата “иновация” в обучението означава “нововъведение”. Това са новите идеи, новите модели на въздействие между субектите в учебния процес. Според същите автори, нововъведението е полезно само тогава, когато резултатът от неговото внедряване е свързан с реализиране на положителен ефект. В образованието това се изразява в повишаване качеството на обучението, а оттук и увеличаването на интелектуалния капитал. [5]

От научна гледна точка педагогическата иновация сe определя като контролирана промяна, която се осъществява посредством целенасочено и планирано въвеждане на иновативни практики, с които се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. [2]

Педагогическите иновации са промени в съдържанието и технологията на преподаване и възпитание, които са насочени към повишаване на ефективността на педагогическата дейност.

Проф. д-р Я. Тоцева разглежда иновациите като нови начини за организиране на съдържанието на обучението, интеграционните междупредметни програми, новите образователни програми и методи за оценяване на резултатите от обучението, както и въвеждането на съвременни педагогически технологии. [4]

 При разработването на различни концепции за иновации, като стандарт за иновации се приема крайният резултат на творческата дейност, която е във формата на нови или подобрени педагогически продукти, които се използват в практиката или са нов подход към педагогическата дейност.

Тълкуването на понятието „иновация“ в образованието е нееднозначно, но всички иновации имат едно общо качество – те са средство за повишаване на ефективността на педагогическите системи.

Въвеждането на иновации в образованието е възможност за изграждане на модерни училища, в които учениците да подобряват образователните си резултати, мотивацията си за учене, участието си в училищния живот и да развиват креативното си мислене, както и различни компетентности и емоционална интелигентност. Всичко това се случва в условията на иновативни образователни процеси, методи на преподаване, училищно лидерство, нови учебни стратегии и др.

През 2009 г., на Световната среща на върха в Доха, иновациите в образованието са дефинирани като целенасочени образователни дейности, при които се използват информационни и комуникационни технологии, а също и други иновативни начини, осигуряващи предпоставки за успешно справяне  на личността с многообразните предизвикателства в съвременното общество. Образователните иновации се определят още като устойчиви инициативи, предлагащи нови подходи в образованието и способстват създаването на устойчиво глобално общество. [3]

За разлика от традиционното обучение, което има репродуктивен характер(знанието бива предавано непосредствено от учителя на ученика), към иновативното обучение се отнасят активното и интерактивното обучение. При активното обучение връзката отново е субект – обект, но тук като обект е всеки отделен ученик. Прилага се индивидуален подход в обучението, предвид особеностите във възприемането на материала от обучавания. При активното обучение се прилага методът на решаване на отделни задачи, представени от преподавателя по предварително построен алгоритъм, чрез което се постига активно надграждане на знанията. Осъществява се учене, чрез действие и действието изисква учене. В съвременните условия като най-ефективно обучение се налага интерактивното обучение, при което се прилага действеният подход. Тук връзката между обучаващия и обучаемите е субект – субекти. Всеки обучаем е субект в обучението и има свой принос в процеса, работи със свой почерк и подход. В този вариант учителят се стреми към повишаване на самостоятелната познавателна активност на учениците. Най-важното е учителят да не бъде просто източник на информация, а организатор и координатор на учебния процес.

В световната педагогическа практика са известни много и различни видове иновативно обучение, някои от които са: инцидентно обучение (incidental learning); обучение „Ученикът като учител” (student teaching); проблемно обучение (problem based learning); кооперативно обучение (cooperative learning); обучение, базирано на игри (game based education); учене, базирано на работа (work-based learning); проектно – базирано обучение (project based learning); ученето чрез преживяване – опит (experiential learning); електронно обучение (е-обучение).

Иновативните уроци, като основна организационна форма на обучение, могат да бъдат различни по вид: изследователски уроци, уроци по групи, уроци за диференцирано обучение, проблемни уроци, уроци на основа на метода на проектите, уроци за самостоятелна подготовка, тренинг-уроци, уроци с използване на игрови ситуации и др.

При иновативното обучение е на лице осъзната потребност на ученика от информация, при което се извършва приспособяване към информационните ресурси и превръщане на информацията в годен за приложение ракурс. Идентификацията и решаването на проблеми се осъществява в неопределена и динамична обкръжаваща среда. Иновативното обучение се  основава на взаимодействието „ученик-ученик” и работа в екип. Учителят и учениците правят заедно индивидуалните оценки и атестации и осигуряват обратна връзка.

Иновациите, според други източници [1], са естествен процес за усъвършенстване на обучението, който е свързан предимно с технологията на обучение и дейностите на учениците. Иноваторът в обучението е физическо лице, което има желание за поемане на рискове от приемането на „нови“ методи, продукти или практики, които не са широко използвани до момента на въвеждането им. [3]

Иновациите в училище, проф. дпн Пл. Радев разглежда като: процес на създаване на нови „неща“, които са полезни и ефективни; въплъщение на знания и умения в някакъв оригинален резултат; изменение и коригиране на това, което вече съществува; свежест, оригиналност, модернизация или уникалност на определено нововъведение; изобретение с образователна цел; нарушаване на традициите; правене на нещо по-добро, различно или ново приложение на стари идеи; надграждане и усъвършенстване на старото; използване на нови знания в нов контекст на времето и пространството. [3]

Образователните иновации могат да бъдат намерени в процеси, услуги, програми и партньорства, но за да бъде наистина иновативна, намесата трябва да бъде свързана с подобряване на обучението и решаване на реален проблем по прост и ясен начин.

Иновативните идеи и модели, въплътени в учебния процес, повишават качеството на обучението и увеличават интелектуалния капитал.