Взаимодействие между детската градина и семейството – проблеми, предизвикателства, съвременни форми на партньорство

Взаимодействие между детската градина и семейството – проблеми, предизвикателства, съвременни форми на партньорство

 „Любовта към детето е инстинкт
 Родителството е умение, което може да се научи.“
 Робин Берман

Образованието е в сърцето на личното и обществено развитие. Неговата мисия е да осигури на всеки човек възможност да развие напълно всички свои таланти и да реализира своя съзидателен потенциал. Новата парадигма във възпитанието поставя детето в центъра на педагогическия процес. Детето се приема за най-висша ценност и неговото право на пълноценно развитие и саморазвитие е неприкосновено.

Съвременните педагогически тенденции и образователни стратегии предполагат формиране на личности, които успешно да се приспособяват към новата динамична и бързопроменяща се среда. Те предлагат форми на педагогическо взаимодействие, при което вниманието се насочва към жизнено значими за детето ситуации. Продължава да доминира идеята за цялостно развитие на личността на детето чрез стимулиране, адаптиране, индивидуализиране и интегриране на неговата активност в средата, в която живее и се развива (Димитрова, 2020).

Като самостоятелна наука предучилищната педагогика разкрива спецификата и особеностите на възпитанието и обучението на децата от предучилищна възраст.

Детската градина е първата социална институция, първата образователна институция, с която родителите влизат в контакт и където започва педагогическо образование в релацията детска градина-дете-родител. Детската градина заема важна част от живота на детето през първите най-важни седем години, когато се развиват основните човешки дейности – игра, познание и предметно-практическа дейност. Чрез  възпитание и обучение, развива усвояване на знания, умения и навици, социални способности за общуване и комуникация, социално ориентирано поведение в природата и обществото, създава представи за заобикалящата действителност, развива креативни способности и самостоятелност на личността, когнитивна и психомоторна компетентност, възпитава нравствени норми, правила и идеали (Евдокимова, 2005).

Чрез различните форми на сътрудничеството и взаимодействието, между учителите и  родителите в детската градина се създават условия, за възпитание, социализация, отглеждане, обучение, на децата, както и за формиране на положително отношение към детската градина. Най-значими за неговото възпитание и развитие са взаимоотношенията с родителите и учителите. В този смисъл триадата „дете – родител – учител” е в основата на многопосочните социално-педагогически взаимодействия, даващи възможност на детето да има активна субектна позиция. От друга страна, връзката между родители и учители е съществено условие за успешната адаптация на детето в социалната среда. Детето усвоява нормите на социално поведение както в резултат на социално-педагогическото взаимодействие с учителите и в детската група, така и при взаимодействието с родителите и останалите членове на семейството.Eто защо сътрудничеството между родители и учители се разглежда като важен аспект на добрата педагогическа практика. Детската градина представлява първото външно звено от постепенно разширяващата се мрежа на социални взаимоотношения.

В днешното общество  връзката „семейство – детска градина“ е неизбежна и необходима.  Семейството е в позицията на константа в самото педагогическо взаимодействие и затова трябва да бъде разгледана динамиката и сложността на пораждащите се от това отношения. Те трябва да са насочени към  развитието на детето и така да бъдат синхронизирани към неговото благополучие. Основните принципи са на изграждане на доверие, на взаимно зачитане на двете страни, на координиране на усилията. Анализът на изведените предизвикателства по отношение на взаимодействието между семейството и образователните институции откроява следните основни проблеми:

• Проблеми, свързани със семейното възпитание, времето, което родителите отделят  за своите деца, интереса и ангажираността, които проявяват към учебната дейност на децата.
• Проблеми, свързани с нравственото формиране на личността – ценностни ориентации, уважение към личността (независимо от възрастта, статуса и различията), агресията, спазване на установени правила (дисциплина).
• Проблеми, свързани с отношението към ученето (основно мотивацията за учене) и концентрация на вниманието по време на учебния процес. (Чавдарова–Костова, Господинов, Мизова, 2018)

• Различия в многообразието и характеристиките на съвременните семейства, водещи до натрупването на проблеми във взаимодействието:

• По отношение на членовете: Голяма част от родителите не живеят заедно; други живеят с партньори, които не са биологични родители на децата; трети са оставили децата си при техните баби и дядовци; някои деца се отглеждат в традиционни български семейства; често се срещат и семейства с голям брой деца и нисък социален статус.
• Социално-икономическата нестабилност поражда несигурност и неспокойство у родителите. Често това води до пречка във взаимоотношенията вътре в семейството и извън него.
• Ангажираността на майката с трудови задължения ограничава времето и възможностите ѝ за по-пълноценен контакт с децата и останалите членове от семейството.
• Деца, чиито родители работят и живеят в чужбина и други членове на семейството заместват майката и/или бащата. Необходимо е взаимодействието  да е насочено именно кум тези „заместници“.
• Свои особености имат и взаимоотношенията с деца, настанени в социални заведения от резидентен тип или приемни семейства
• Партньорството с родителите на деца със СОП. В този случай задължително комуникацията трябва да е двупосочна, винаги основана на взаимно зачитане и доверие.
• Необходимост от педагогическо образование на родителите. Те се доверяват повече на интернет форуми и информация, на чутото от роднини и приятели.

Практиката доказва, че повишаването на педагогическата култура на родителите  би могло да се подпомогне чрез:

• „Придобиване на познания за възрастовото и индивидуалното развитие на децата, техните потребности и интереси;
• Запознаване с възможностите за стимулиране развитието на способностите на детето;
• Ориентация на родителите към избор на подходящ стил на възпитание на собственото дете;
• Предлагане на идеи за игри и дейности в семейни условия, осмислящи живота на детето и стимулиращи творческата му активност;
• Конкретни указания и предложения за ефективност на подготовката за училище в семейството.“ (Пенев, 2002).

Проблеми, произтичащи от липсата на отношение към образованието. Не е тайна, че именно в общностите, в които образованието се неглижира, почти е невъзможно да се осъществи не само качествено взаимодействие, но и дори никакво. Негативното отношение се предава на следващото поколение и пропастта с останалите членове на обществото се задълбочава.

Фактори, определящи влиянието на семейството върху детето. Често се наблюдава промяна в отношението към детето – преминаваща от свръхконтрол, през прекалена разглезеност и достигаща до абсолютна незаинтересованост. Това кореспондира и с известни особености и затруднения при изграждане на пълноценна връзка с педагогическия екип.

Пречките пред ефективното общуване се свеждат до:

• Прекалена загриженост на родителите;
• Липса на време и натовареност на родителите;
• Липса на интерес от страна на родителите за общуване с учителите;
• Липса на доверие и при двете страни;
• Недостатъчна активност от страна на учителите за целенасочено общуване с всички семейства.

В обобщение на изброените фактори и препятствия стигаме до извода, че всички те обуславят необходимостта от разнообразяване на работата, прилагане както на традиционни, така и на съвременни и новаторски модели на взаимодействие и сътрудничество със семейството.

Форми на  партньорство с родителите

В книгата „Модели на педагогическото взаимодействие „семейство – детска градина“ Д. Гюров класифицира формите  на сътрудничество като традиционни и нетрадиционни. Традиционните форми са разделени на индивидуални ( посещения по домовете, беседи, консултации, кореспонденция и др.); групови (беседи, дискусии, практикуми, семинари, училища за родители и др.) и колективни (родителски срещи, родителски събрания, лектории, открити дни и ситуации в детската градина, празници, развлечения, екскурзии).  Към нетрадиционните форми се причисляват „споразумение между семейството и педагогическия екип“, „стая на семейството“, различни игри, кръгла маса, проекти и програми и други.

Форми за работа в зависимост от контакта:

• Преки / директни – срещи, консултации, тренинги, училище за родители
• Косвени / индиректни – чрез имейли и съобщения, информационни табла, диплянки

 

Според броя на участниците:

• Индивидуални – разговори, консултации, обсъждане на проблем
• Групови – участие в мероприятие, дискусии, съвместни дейности
• Фронтални / масови. В тях се включват делови (срещи, събрания, тренинги, дискусии, семинари) и атрактивни (празници, развлечения, базари, спортни мероприятия)

 

Според регулярното им осъществяване:

• Ежедневни – срещи като елемент от дневния режим, телефонни обаждания, консултации, информационни табла, затворени фейсбук групи и др.
• Периодични – сайт на детската градина, родителски срещи, лектории, дискусии, практикуми и тренинги и др.
• Годишни – родителски събрания, конференции, юбилеи и др.

 

Според администрирането им:

• Инициирани от родителите – индивидуални срещи, консултации, базари, съвместни мероприятия
• Инициирани от учителите – родителски срещи, празници, дни на отворените врати, съвместни инициативи
• Организирани с оглед на нормативните изисквания – като елементи от годишния план на детската градина, заседания на обществения съвет, заседания на родителското настоятелство (Гюров, 2009).

 

Разгледаните форми на партньорство, както и други не споменати, но срещани в практиката, имат за цел да се засили диалога, да се акцентира върху процеса на сътрудничество и доверие, да се повиши родителската компетентност и съпричастност към процесите и дейностите в детската градина, децата да получат повече възможности за изява и подкрепа. Комбинирането им в ежедневието е добър вариант, като предпоставка за активна комуникация и взаимопомощ.