Учебното съдържание не винаги позволява на учителя да излезе извън рамките на традиционното преподаване. Дори и да възникват ситуации за творческа изява на децата, това не дава възможност за системно направляване на развитие на креативността. Считам, че работата за развитие на творческото мислене по определена програма в специализирани часове (Креативна класна стая), ще допринесе много повече за развитие на творческите умения на децата в първи клас.Използването на извънурочни форми на работа за развитие на творческото мислене има едно важно предимство. Децата не са сковани от предарително заучени правила и познатата им структура на урока. При извънурочната работа могат спокойно да се използват нестандартни организационни форми. Те са по-трудни за учениците, но предполагат разчупване на обичайните рамки, което стимулира активността на децата. Освен че придобиват умения да работят творчески в екип, учениците започват сами да отсяват най-добрите си решения. Честата промяна в позицията на ученика и творческият характер на задачите не позволяват да се създаде рутинна практика.
КРЕАТИВНА КЛАСНА СТАЯ
Работата по проблема за развитие на творческото мислене в специални часове беше проведена през учебната 2019/2020 година. Работих с ученици от първи клас. Насочихме вниманието си към приказката като най-достъпен и интересен за децата жанр; художествен материал, който дава неограничени възможности за творческа интерпретация. Родена от фантазията на редица поколения разказвачи, тя събужда въображението на децата и същевременно предлага вдъхновен полет на детската фантазия. Неоценим източник на идеи се оказаха книгите на Джани Родари „Граматика на фантазията” и „Разни приказки за игра”. Някои от предлаганите форми на работа заимствах дословно, а други, по-сложни и неподходящи за първи клас идоизмених. Освен цитираните произведения като източник на идеи използвах и книгите „Училище за идеи” (Герлинде и Ханс-Георг Мелхорн, 1978) и „Определете вашият IQ” (Айзенк, Ханс, 2004), както и някои предавания по телевизията.
Целта на работата ми в специализираните часове имаше за цел да развие креативността на първокласниците по предварителната ми програма.
Основните задачи, които трябваше да бъдат решени по време на работата в тези часове бяха:
- Проучване на свързаната с проблема педагогическа и психологическа литература.
- Изработване на план за експериментална работа – разпределение на материала по часове за цялата година.
- Създаване на психологически и емоционален комфорт на децата, необходим за творческите им изяви.
- Осигуряване на оптимални условия за изграждане на увереност в собствените творчески способности у всеки ученик.
- Установяване и отчитане на резултатите от прилагането на програмата за развитие на креативността.
В началото поставих на децата две вербални и три невербални задачи. Вербалните задачи бяха:
- По какво си приличат ябълката и портокалът?
- Избройте неща, които вдигат шум.
Децата на тази възраст са свикнали обикновено да търсят разликите между предметите и първият въпрос определено ги затрудни. Значително по-лесно се справиха с втория въпрос. Интересно е, че нещата, които вдигат шум, бяха често обобщавани като превозни средства, музикални инструменти, сечива, което се отрази на продуктивността на отговорите.
Невербалните задачи бяха от „Играта с линиите” от теста на Уолач и Коган. На картончетата имаше рисунка, която децата оприличаваха на различни неща. Изискването беше децата да оприличават графиките на колкото се може повече неща. В началото имаше деца, които не бяха намерили дори и един отговор. Причината, според мен, се корени в стреса от постъпване в училище и липсата на настойчивост при търсенето и увереност в себе си.
През учебната година работихме по програмата за развитие на креативността- един час седмично в часа по проекта „Занимания по интереси”. Понякога, когато темата беше по-интересна, работата продължаваше и в часа на класа.
Програмата за развитие на творческото мислене в първи клас съдържа 30 методични единици. Всяка от тях включва един главен и няколко спомагателни момента. В началото на годината основната тема на занятията беше приказката и игрите с нея. Разбира се, игрите се въвеждаха една след друга според сложността на правилата си. Започва се със сравнително по-лесното обръщане на приказката наопаки; после в познат сюжет се внася случаен персонаж- „Гост в приказката”, както го нарекохме; преминава се към „салата” от приказки. Тези игри съпътстват цялостната работа за развитие на творческото мислене. Чрез тях децата придобиват начални умения да се справят целенасочено с възникналите промени в ситуацията и произтичащите от тях проблеми.
С течение на времето измислицата и вариативността на игрите с приказки отстъпват водещата си позиция и стават равностойни /като обем/ на чисто техническите упражнения за развитие на творческото мислене. Към тях спадат:
- измисляне на думи по дадени букви;
- групиране на предмети по два признака;
- измисляне на нови приложения на познати предмети анаграми;
- кръстословици;
- план-сценарии;
- брейнсторм и др.
Тази работа полага основата за по-нататъшни занимания по оригиналната методика на Едуард де Боно (де Боно, 2009), която не би могла да се използва в първи клас поради по-високата ѝ степен на абстрактност.
За разлика от другите учебни часове, които имат строго фиксирани теми, часовете за развитие на творческото мислене имат по-свободна, разчупена структура. Макар че в плана за всяка седмица е стояло някакво заглавие, например „Измисляне на нонсенсова история”, не би трябвало да се предполага, че цял час сме се занимавали само с това. Винаги към игрите с приказки има задачи за разнообразие и стимулиране на мисълта- понякога упражнения от книгата „Училище за идеи”, понякога брейнсторм, понякога литературна игра или серия гатанки. Всичко това придава на тези уроци много динамика и интензивност на натоварването. Поради особения характер на учебния материал учениците обичат „петъчните” занятия, а бързината на реагиране, гъвкавостта на мисленето и наблюдателността спокойно се пренасят в другите учебни предмети.
Още от първия час на програмата – „Снежанка наопаки”, децата бяха завладени от възможността да играят с думите, да променят вече установени представи.
У децата в тази възраст има силно развит стремеж за изява и публино признание. Докато в останалите часове отговорите се делят преди всичко на верни и неверни, в часовете за развитие на творческото мислене всеки отговор е отличен, всяка нова идея е добре дошла. В момента, в който откриха това за себе си, учениците дадоха простор на въображението си, измисляха, допълваха се, бързаха да вземат участие.
Според Пол Торънс чувството за хумор е необходимо условие за творческото мислене и поради тази причина в материалите за работа доста често присъстваха смешното и забавното.
Работата с приказките наопаки е доста лесна за децата, тъй като те отлично познаватлитературния материал, а и чудесно се справят с търсенето на обратни, противоположни понятия и представи. Така непринудено, задружно и без усилияте всъщност изпълняват упражнението за намиране на противоположни предмети, което има важно място в системата упражнения за развитие на творческото мислене. Тази задача, ивадена от контекста на приказката, определено затруднява първокласниците, но чрез играта те, неусетно и за самите себе си, придобиват умения за намиране на необичайно решение, за детайлно уточняване на подробностите и сдържане на стремежа за бързо, но повърхностно решаване на проблемите.
Следващата стъпка в играта с приказки е включването на нов, случаен персонаж, в сюжета на приказката – „гост в приказката”. Обикновено си припомняме приказката и след това някое от децата казва първата хрумнала му дума /съществително име/. Тя става новият герой в приказката.
Всеки нов герой в приказката дава възможност на детето да се опита да изяви себе си в най-добрата светлина. Това, че новият вариант се разказва само след две-три минути размисъл, принуждава ученика да мисли бързо и комбинативно, да прави импровизаця на диалозите, да съчинява нови, правдоподобни отношения между героите.
Затова пък със задачата да направят „салата” от приказките за „Червената шапчица” и „Малкият Мук” постигнаха отличен резултат. Вариантите на смесване на епизоди от приказките бяха много, но във всички беше спазена приказна последователност- интересна завръзка, динамика на сюжетното развитие, добре избрана кулминация и задължителната щастлива развръзка.
Основната част от работата с приказки се опираше на „фантазийния бином” на Джани Родари. Той е чудесен стимул за съчиняване на приказка от деца, стига да бъде използван както трябва. „Нужно е двете думи да са разделени от известна дистанция, едната да е достатъчно чужда на другата, та съседството им да е малко необичайно- само така въображението ще бъде принудено да се задвижи и да изгради, в дадения случай- фантастична цялост. Ето защо е добре фантазийният бином да бъде избран с помощта на случайността.” (Родари, 2015).
При първата среща с фантазийния бином предложих на децата да съставят изречение сдве случайно подбрани , логически несвързани думи. Формулирането на такова изречение всъщност отразява възможността за намиране на приказни отношения между предметите и явленията. При следващите срещи с фантазийния бином учениците разширяваха съставеното вече изречение до кратък разказ. Тези упражнения бяха необходимо стъпало към самостоятелното изграждане на приказка.
За да бъде резултатна работата за създаване на собствена приказка, учениците трябваше да имат умение да усещат елементите на композицията на епическо произведение. Затова още в първите часове си припомнихме и упражнихме познатата още от детската градина форма на работа- създаване на разказ по дадено начало. Материалът, който използвах , беше от малко известни произведения или съставен специално за целта.
Аналогично на измислянето на история по дадено начало е подбирането на край на прочетена приказка. Децата трябваше да подберат един от предложените им финали или сами да го измислят. Особено внимание обръщахме на мотивировката: „Защо избираш тоя край?” или „Защо завършваш приказката така?”
Най-трудно за децата беше създаването на приказка по поговорка. Преди да измислят историята, тълкувахме заедно поговорката, чудехме се по какъв ли случай е възникнала. Мисля, че освен за по-дълбокото осмисляне на народната мъдрост, създаването на приказка по поговорка доразвива уменията на децата да разчупват езикови шаблони (а и не само езикови). Способността на човека да се абстрахира от познатия начин на действие и да търси друг, нестандартен метод , е една от проявите на творческото мислене.
В програмата си за развитие на творческото мислене на децата съм включила и часове, изпълнени с „ технически” упражнения за мислене. Нарекох ги „Всезнайко”. Структурата им беше по-богата от тази в часовете за работа с приказката. Уроците от този тип имаха поне по четири-пет задачи с различна насоченост. Като пример ще дам структурата на декемврийския час „Всезнайко”.
- Измисляне на думи от буквите на дадена от учителя дума.
- Групиране на предмети по два признака.
- Решаване на кръстословица.
- Измисляне на гатанки за молива.
По подобен начин протичаха и другите часове „Всезнайко”. Постепенно усложнявах задачите. Накрая първокласниците успешно решаваха анаграми, справяха се с брейнсторм, намираха сходни и противоположни предмети. Предлагах им задачи, в които трябваше да открият думата в скобите така, че да бъде едновременно край на първата и начало на втората. Харесваха им задачите за намиране на общо начало или край на няколко думи.
От другите игри с думи особено обичаха всеизвестната „бесеница” и верижка – вариантът, при който всяка следваща дума започва с последния звук на предишната. Смятам, че игрите с думи имат голямо значение за развитието на творческото мислене, защото думите са абстрактен материал, който изисква съсредоточаване и в същото време много точни догадки.
Часовете „Всезнайко” бяха преди всичко за затвърдяване на вече придобитите творчески умения- измисляне на варианти, развитие на комбинативността и усета за възможните причини и следствия, развитие на стремежа за самоутвърждаване и творческа изява. Понякога в тях се проиграваха упражнения , подготвящи бъдещи, по-сложни задачи. Поради динамиката си, тези часове бяха обичани от децата- в тях работата даваше повече възможности за спонтанна изява. Честата смяна на дейности тренираше различни умения, свързани с мисленето, без да затормозява учениците. Същината на часовете „Всезнайко” бе систематизирането на придобитите умения за мислене.
Заключителна част на целогодишната ми работа беше публичната изява на първокласниците пред родителите при раздаването на свидетелствата. Реших, че вместо традиционните репетирани тържества, можем да покажем на гостите, пък и на самите нас, как мислим и работим. Всъщност организирах на открито един празничен час „Всезнайко”, който поднесе много емоции и на родителите, и на учениците.